
- Убеждаваха ме, че времето лекува. Но нещо не се получаваше. Помня всичко, като да бе вчера, до най-дребните подробности. Бедата ми е като трофическа язва, все още разяжда душата ми, така, както и тогава. А ето, че минаха дванадесет години, цели дванадесет години…
Ирина Александровна Харковска е логопед. Бяла престилка, сресана назад коса, големи, изразителни очи. Красивата, немлада жена, преживя страшна беда – изгуби единствения си син. Но думата ми не е за загубата, а за обръщането.
Цялата статия: Спасителката на удавниците или за майката, изгубила сина си