Мобилно меню

4.8 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (20 Votes)
Не изоставена кадилница
дими край черния престол,
не воин-дух в пламтяща ризница,
не ангел с кървав ореол.
 
Какво е туй? - Ликът на Нещото,
Голямото, кълби се там
в отворената двер, зад свещници,
в мъглявини от тимиам.
 
И де е нашето отечество,
в менливото ли естество? -
Човечество, богочовечество,
плът-дух, вселенско сечиво!
 
Мозайките са се разпукнали
и камъкът живее свят
от тая тайнствена литургика,
от тоя полъх непознат.
 
Че в мощния разлѝв на хорове
завръща се от векове
глас, пламнал във платната морави
на облаци и ветрове.
 
О, храмове от зрак и бигори,
о, вкаменели тишини!
Летят, летят безплътни фигури
не на стени – във висини.
 
И сред мозайките разпукани
в едно, в едно са същество,
в един пожар, в една литургика,
човек, природа, Божество.     

4.84 1 1 1 1 1 Rating 4.84 (25 Votes)
При всяка загуба на близък човек болезнено изживяваме силата на неумолимия закон на тлението. Така разбираме, че смъртта всъщност е най-добрият вестител на истината за преходността и смисъла на човешкия живот. Затова съдбовно вярна е народната мъдрост: „Живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отварят очите на живите“…

Преди две години българската култура, литература, православна църковна общественост и богословие претърпяха тежка загуба. Отмина във вечността Радко Василев Радков  (31.01.1940 - 01.09.2009 г.) - самобитен мистичен поет, международно признат драматург, оригинален ваятел на живото и писмено слово. Тленните му останки са положени в семейна гробница, тъй като той е потомък на възрожденска патриархална фамилия, родствена на св. Лазар Български от с. Дебел дял, Габровско.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (53 Votes)
2_2.jpgЕлегия за чистите храни

Да се нахраниш с пресни, зрели краставици, да си отхапеш алени домати, а след това - на пълен стомах да замезиш със солено сирене, това е едно от най-дълбоките и трезви удоволствия, които някога съм осезавал през живота си! Ако към това пък се добави малко сол на вкус и щипчица любов, гозбата цена нямаше да има. Ама не се добавя!... Знаете ли, според мен човекът днес боледува не защото яде нитратни храни и пие блудкави, фалшиви питиета, а защото яде храни, приготвени без солите на почвата и без солта на земята - без любовта! От там - и ненаситният стремеж към смесването на различни кухни и благоухания, към всякакви експерименти с екзотика на вкуса, понеже в наши дни човекът чувства, че нещо трезво и първично и есенциално важно все не му достига и все по-радикален става във фасадните си опити да си го набави или компенсира.

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (12 Votes)
  И буквите, и думите, и звуците,св. Кирил и Методий
  и краските, и глиненият чар
  попиват още вечното в капчуците,
  магията на светлия звънар.

  А празникът – венец или разпятие,
  събрал духа на стар човешки род,
  за нас е най-щастливото зачатие,
  България щом вика на живот!

               ***
   Отново с май – пленително зелен –
   у нас възкръсва спомен за предците,
   достигнали до днешния ни ден
   със вярата човешка на светците,

   в извечното на песните дори,
   с изкуството на багрите навярно,
   със мъдрост, дето в словото гори
   и прави ни добри и лъчезарни.

   Защото да оставиш на света
   това, което със душа дочуваш,
   е сътворение на светостта.
   Живей, опитай, сигурно си струва!

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
ЗАДУШНИЦА

Пак е събота. Черешово време.
Житото, питката, виното вземам,
шума от орех, свещи, малко цветя
и поменика: имена, имена...

Толкова хора са свързани с мене:
нявга живели, доскоро живели...
Толкова души очакват молитва!
Гълъбче бяло нагоре политва

над кипарисите и над върбата,
Дето сияе с неземна позлата
облачен кръст в побледняло небе.
Над гробовете отчето още чете.

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)