Те са на изчезване. Последната, която го правеше у дома, беше жена ми. Но и тя се отказа. А първите, които помня, са бабите от двата рода, както и майка ми. Всичките в дълги и широки ризи от бяло, домашно тъкано платно. Зачервени. "Забрундени" - казваше баща ми. Раздишани яко над нощвите. Сами излъчващи дъха и топлината на козунак. Господи, ако можех да ги нарисувам...
Мисля си, че този свят е вече мъртъв. Коя ще се запретне днес да меси козунаци? На всеки ъгъл има магазини, фурни, има и доставка дом. Все едно някой да се засили да развъжда овце за вълна например, когато целият свят е плувнал в найлон. Неотдавна стар селянин ми припомни, че преди тридесетина години с парите от килограм вълна се купуваха точно четиридесет и седем хляба. А днес - един хляб. Не се оплакваше човекът, просто обменяхме мисли.

Когато моментът настана
да влезе Той в Йерусалим,
посрещнат бе с клонки, с осанна,
за всички бе още любим.

Но обич не трогва сърцата.
Светът - все по-мрачен, суров.
Презрително гледа тълпата,
и ето ти край, послеслов.

Навън небесата тъмнеят,
оловно-студени тежат.
Опашка върти фарисеят
и улики търси съдът.

Съвсем наскоро си избирах рамки за очила. Прегледа ме и очен лекар. Зрението ми е отлично, но съм решила да нося антирефлексни стъкълца за «работа с компютър». Избрах си такива със синкав оттенък – те най-много ми харесаха – оказаха се и най-скъпи. Да не описвам с излишни думи и стилните рамки, които поръчах - красота! Кажи-речи цялата ми заплата би отишла за това удоволствие ако мама и татко не плащаха.