Мобилно меню

4.8 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (20 Votes)
С издаването й през 1950 – 1956 седемтомната  хроника “Нарния“ – алегория на библейската битка между Доброто и Злото - става бестселър в не една и две западни литературни класации. След падането на Берлинската стена през 1989 г., книгите на най-популярния англикански богослов и философ на 20-ти век, кеймбриджкия професор К. С. Луис, станаха едно от любимите произведения и в страните на бившия Източен блок в Централна Европа. По популярност в жанра християнска литература “Нарния“ е надмината само от евъргрийна от 17 век насам – “Пътешественикът“ на Джон Бънян и дели второ място с “Властелинът на пръстените“ на Толкин. До днес книгата е издадена в над 90 милиона екземпляра на 29 езика.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
На 22 ноември през 1963 г. умира един от най-известните християнски автори и апологети на ХХ-ти век. Популярният и обичан в целия западен свят К.С.Луис, е известен и на Изток. Макар и член на Англиканската църква, книгите му са еднакво добре приемани от католици, православни и протестанти, включително и в такива традиционно православни страни като Гърция, Румъния, Русия и Сърбия. Нашата страна не прави изключение.

4.7142857142857 1 1 1 1 1 Rating 4.71 (14 Votes)
bullet2.jpg“Горката жена” - каза приятелят ми - “в такива случаи човек просто не знае какво да каже, когато някой говори така. Тя си мисли, че синът й е оцелял при Арнем, защото се е молила за него. Би било безсърдечно да й се обясни, че всъщност това е станало, защото е стоял малко вляво или малко вдясно от някой куршум. Куршумът е следвал курс, наложен от законите на природата. Той не би могъл да го засегне. По някаква случайност синът й е стоял извън неговата траектория ... и същото важи за всички куршуми и парчета шрапнели, прелетели край него през целия ден. Неговото оцеляване се дължи просто на законите на природата”.

4.8461538461538 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (26 Votes)
“Възлюбени, нека любим един другиго,
защото любовта е от Бога,
и всякой, който люби,
 е роден от Бога и познава Бога;
който не люби, той не е познал Бога,
 защото Бог е Любов…
Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас,
 и любовта му е съвършена в нас"


 

 
Широко разпространено е убеждението, че любовта ни прави слепи за истината, че докато обичаме един човек, ние сме като заслепени и не виждаме какъв е в действителност. Излиза, че трябва да сме отчуждени, подозрителни, недоверчиви, критични, враждебни, за да виждаме човека и света такива, каквито са в действителност. Но кое е истината и кое не в това сложно и противоречиво същество – човека? И дали точно любовта не ни прави способни да видим хората и обстоятелствата такива, каквито са, да прозрем истината за тях?

4.6363636363636 1 1 1 1 1 Rating 4.64 (11 Votes)
Bernanos.jpgПър­ви­ят кон­такт с про­за­та на Бер­на­нос чес­то оза­да­ча­ва или ос­та­вя смът­но­то впе­чат­ле­ние за не­що заб­ра­ве­но, но си­гур­но и поз­на­то. Та­ка не­лов­ко се чув­ства чо­век, ко­га­то си да­де смет­ка, че раз­го­во­ри и съ­би­тия, на ко­и­то е свик­нал да при­със­тва по на­вик, ви­на­ги са оз­на­ча­ва­ли не­що важ­но. До­се­гът с ис­тин­ски­те не­ща не­ряд­ко се оказ­ва сму­ща­ващ, тъй ка­то очак­ва от нас и от­каз­ва да се раз­крие без учас­тие. Всъщ­ност вну­­ше­ни­я­та от ис­то­ри­и­те на Бер­на­нос и сре­щи­те с не­го­ви­те ге­рои не са по-не­о­чак­ва­ни и про­ти­во­ре­чи­ви от са­ма­та ре­ал­ност, но не са и по-мал­ко зав­ла­дя­ва­щи от усе­та за нея.

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum