Мобилно меню

4.8333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (24 Votes)
Ние все някак си не можехме да се срещнем, все нещо ни попречваше. Честно казано, аз не бързах много за тази среща, помайвах се, да не бъркам в старата майчина рана. А тя някак си така, изведнъж, без специално встъпление, започна разговора непринудено:
- Убеждаваха ме, че времето лекува. Но нещо не се получаваше. Помня всичко, като да бе вчера, до най-дребните подробности. Бедата ми е като трофическа язва, все още разяжда душата ми, така, както и тогава. А ето, че минаха дванадесет години, цели дванадесет години…

Ирина Александровна Харковска е логопед. Бяла престилка, сресана назад коса, големи, изразителни очи. Красивата, немлада жена, преживя страшна беда – изгуби единствения си син. Но думата ми не е за загубата, а за обръщането.

4.875 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (16 Votes)
Емил СтоевЦирковият артист Полизоев се будеше първи, слушаше неравното дишане на другите болни и гледаше как зад прозрачната завеса се кълби розовата светлина на утрото. Един слънчев лъч пропълзяваше по отсрещната стена. Щом слезеше по-ниско, огряваше лицето на Краси. “Та-та-та!” –  започваше да каканиже детето.

- Иска да се изприкаже и то! – продума бай Вангел.

- Сега е ред да запее за майка си! – подсказа  му  Полизоев.

4.8 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (20 Votes)
skulp5.jpgЕдна птичка дълго време живяла в клетка. Често гледала през решетките към прозореца, а оттам се виждали дърветата. Гледала другите птици, които весело летели на свобода, и често мислела, какво ли е това да чувстваш, как слънцето топли гърба ти, вятърът вее в крилата ти, и летейки нагоре и надолу на воля да ловиш мушички...
Когато птичката мислела за всичко това, сърцето й започвало учестено да бие. Тя заставала на по-високо място в клетката и дишайки дълбоко почти усещала трепета от възможния полет.
Понякога друга птица кацала на перваза на прозореца, отдъхвала си малко и с почуда гледала птичката в клетката: нима е възможно такова нещо? Птица в клетка! Немислимо!

4.6 1 1 1 1 1 Rating 4.60 (10 Votes)
Veliko_Tarnovo.jpgВинаги съм обичала да пътувам. Тая мисъл така се е загнездила в мозъчето ми, че не престава да тиктака. Тиктакането е така досадно, щото постоянно си мисля колко хубаво би било да изпия едно кафе на Шанз Елизе, после по една пица във Верона и хоп на плаж в Гърция. Да, така ще я кръстосам тая Европа, че тристайният ми апартамент няма да може да побере снимките от пътуванията. Но така или иначе, по-далече от носа си не съм ходила. Само българска шкембе чорба ям, а шопската салатка с ракийка гарнирам.

Подобни мисли скачат в съзнанието ми през един хубав майски ден. Вървя си аз по калдъръмените улички на града и размишлявам. Ех, сега вместо тез камънаци да ритам, друго ще e да се разхождам в Барселона. Не че не си обичам града, тук живея от дете. А това тук е Велико Търново. От мисъл на мисъл, от уличка на уличка се озовавам в покрайнините на града.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
kambana.jpgГласовете още не се бяха разнесли и раззвънтели наоколо сред утринните лъчи и дима на тамяна и все още мързеливо царуваше царството на онази осезаема и ярка тишина. Още ги нямаше хората и кандилото още не бе разпалило сладката си миризма, така че властваха само светлината, проникваща през разноцветните прозорчета на пъстри снопи и все същата тая изпълваща гъста лека тишина, с която не може (и може) да се сравни дори (и само) тишината на звездите в ясна планинска нощ. Всъщност това са тишини сестри, много близки и подобни, родени от един и същи извор. 

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит