Мобилно меню

4.8974358974359 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (39 Votes)
„Бургас. Мъж е открил на сметището в Несебър труповете на две новородени. Това съобщиха от пресслужбата на областната дирекция "Полиция" в Бургас. Мъжът, който работи като служител на сметището, подал сигнал в полицията минути след като открил мъртвите бебета. След оглед е установено, че децата - момиче и момче, са изхвърлени на сметището около 30 септември.“

 
- Какво точно работиш? Трябва да запишем за протокола.

- Откривам и събирам мъртви бебета – отговори едрият мъж, като гледаше в пода, сякаш не му бяха останали сили да държи главата си изправена. Истината бе, че изпитваше срам.

Всъщност, не. Не отговори така на полицая. Отговори му:

- Откривам и събирам мъртви бебета.

Не. И така не му отговори. Отговори му:

- Откривам и събирам мъртви бебета.

4.8333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (24 Votes)
Ние все някак си не можехме да се срещнем, все нещо ни попречваше. Честно казано, аз не бързах много за тази среща, помайвах се, да не бъркам в старата майчина рана. А тя някак си така, изведнъж, без специално встъпление, започна разговора непринудено:
- Убеждаваха ме, че времето лекува. Но нещо не се получаваше. Помня всичко, като да бе вчера, до най-дребните подробности. Бедата ми е като трофическа язва, все още разяжда душата ми, така, както и тогава. А ето, че минаха дванадесет години, цели дванадесет години…

Ирина Александровна Харковска е логопед. Бяла престилка, сресана назад коса, големи, изразителни очи. Красивата, немлада жена, преживя страшна беда – изгуби единствения си син. Но думата ми не е за загубата, а за обръщането.

4.875 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (16 Votes)
Емил СтоевЦирковият артист Полизоев се будеше първи, слушаше неравното дишане на другите болни и гледаше как зад прозрачната завеса се кълби розовата светлина на утрото. Един слънчев лъч пропълзяваше по отсрещната стена. Щом слезеше по-ниско, огряваше лицето на Краси. “Та-та-та!” –  започваше да каканиже детето.

- Иска да се изприкаже и то! – продума бай Вангел.

- Сега е ред да запее за майка си! – подсказа  му  Полизоев.

4.8 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (20 Votes)
skulp5.jpgЕдна птичка дълго време живяла в клетка. Често гледала през решетките към прозореца, а оттам се виждали дърветата. Гледала другите птици, които весело летели на свобода, и често мислела, какво ли е това да чувстваш, как слънцето топли гърба ти, вятърът вее в крилата ти, и летейки нагоре и надолу на воля да ловиш мушички...
Когато птичката мислела за всичко това, сърцето й започвало учестено да бие. Тя заставала на по-високо място в клетката и дишайки дълбоко почти усещала трепета от възможния полет.
Понякога друга птица кацала на перваза на прозореца, отдъхвала си малко и с почуда гледала птичката в клетката: нима е възможно такова нещо? Птица в клетка! Немислимо!

4.6 1 1 1 1 1 Rating 4.60 (10 Votes)
Veliko_Tarnovo.jpgВинаги съм обичала да пътувам. Тая мисъл така се е загнездила в мозъчето ми, че не престава да тиктака. Тиктакането е така досадно, щото постоянно си мисля колко хубаво би било да изпия едно кафе на Шанз Елизе, после по една пица във Верона и хоп на плаж в Гърция. Да, така ще я кръстосам тая Европа, че тристайният ми апартамент няма да може да побере снимките от пътуванията. Но така или иначе, по-далече от носа си не съм ходила. Само българска шкембе чорба ям, а шопската салатка с ракийка гарнирам.

Подобни мисли скачат в съзнанието ми през един хубав майски ден. Вървя си аз по калдъръмените улички на града и размишлявам. Ех, сега вместо тез камънаци да ритам, друго ще e да се разхождам в Барселона. Не че не си обичам града, тук живея от дете. А това тук е Велико Търново. От мисъл на мисъл, от уличка на уличка се озовавам в покрайнините на града.

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин