Мобилно меню

4.741935483871 1 1 1 1 1 Rating 4.74 (31 Votes)

Св. Максим ИзповедникЗа св. Максим Изповедник колкото и да говорим и пишем, няма да можем да изчерпим дейността му и богословската му мисъл, която е достигнала до едни от най-дълбоките духовни прозрения в историята на Църквата. Иска ми се всъщност да кажа няколко думи не толкова за него самия, колкото за онези, които го четат, и то онези, които го четат днес в България на български език. Разбира се, в тясна връзка с тях се намират онези, които го превеждат на български език, къде по-успешно, къде по-малко успешно.

През последните години на български език се появиха забележителни произведения на светоотеческата мисъл, преведени от специалисти, които, няма съмнение, радваха сърцето на всеки вярващ в страната ни. Достъпни за широк кръг читатели станаха произведенията на св. Дионисий Ареопагит, някои важни съчинения на св. Василий Велики като Шестоднев, За Светия Дух и др., Пет богословски слова на св. Григорий Богослов, редица съчинения на бл. Августин, немалко текстове на св. Йоан Дамаскин, Немезий Емески, св. Антоний, св. Григорий Нисийски, св. Йоан Златоуст, който по традиция е превеждан на български език още от времето на Златния век. Немалко съчинения и на по-късни византийски отци и писатели, като св. Григорий Паламà, Калист Ангеликудис и др., станаха достъпни чрез периодични издания като Богословска мисъл, Духовна култура, Архив за средновековна философия и култура.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)
christmas_night.jpgНощта на Рождество е нощ на очакването. Прибрали са се и най-далечните пътници. Време е за спиране и за събиране на всички. Усещаме как радостните часове на очакването отмиват следите на делничното. В часовете на очакването хората стават внимателни един към друг. Стават внимателни към невидимото.

След тази нощ светът вече не е същият. Защото се е отворил вече пътят на новото. Защото в страната на смъртната сянка се е разгърнало мястото на светлината.Светлината си е намерила дом в самите човешки души.

4.7267080745342 1 1 1 1 1 Rating 4.73 (161 Votes)

Мило мое, сега ще ти разкажа най-хубавата и най-истинската приказка на света. Това е приказката за най-красивото и най-доброто Дете и за най-красивата и най-добрата девойка, и за техния приятел Данил.

Но защо се чумериш? Та нали всички деца са красиви и добри. Това са нашите земни ангелчета. Все пак това е нещо особено.

4.2258064516129 1 1 1 1 1 Rating 4.23 (31 Votes)
Животът е царството на Бог. Кое място ще заемеш в него, е изборът на всеки от нас.

Св. Иван Рилски е избрал Рилската пустиня, хралупата на любим дъб, пещерата високо в планината. Избрал е небето да му е покрив, тревите – храна, ветровете – завивка, дъждовете -пречистване. Избрал е да се освободи от материалното, да раздаде наследството от родителите си и да живее без да среща човешко лице, сред зверовете, които за дългите години на неговото отшелничество неизменно били добри с него. Избрал да помага на страдащите, да бъде родител на много деца – монасите, да съгради храм, да напише завет. Имал е Вяра, Бог му е помогнал да създаде характер, с който да я съхрани и предаде на онези, които са живели преди нас, на нас и на следващите.

4.8974358974359 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (39 Votes)
„Бургас. Мъж е открил на сметището в Несебър труповете на две новородени. Това съобщиха от пресслужбата на областната дирекция "Полиция" в Бургас. Мъжът, който работи като служител на сметището, подал сигнал в полицията минути след като открил мъртвите бебета. След оглед е установено, че децата - момиче и момче, са изхвърлени на сметището около 30 септември.“

 
- Какво точно работиш? Трябва да запишем за протокола.

- Откривам и събирам мъртви бебета – отговори едрият мъж, като гледаше в пода, сякаш не му бяха останали сили да държи главата си изправена. Истината бе, че изпитваше срам.

Всъщност, не. Не отговори така на полицая. Отговори му:

- Откривам и събирам мъртви бебета.

Не. И така не му отговори. Отговори му:

- Откривам и събирам мъртви бебета.

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски