Мобилно меню

4.7619047619048 1 1 1 1 1 Rating 4.76 (21 Votes)
ip_right_bg.jpgКак­во ли ста­на с меч­та­та на чо­ве­чес­т­во­то, ма­ши­ни­те да по­е­мат це­лия те­жък фи­зи­чес­ки труд и за хо­ра­та да ос­та­нат са­мо въз­ви­ше­ни ин­те­лек­ту­ал­ни и ду­хов­ни за­ни­ма­ния? Не знам ко­га се е по­я­ви­ла та­зи меч­та: в епо­ха­та на ин­дус­т­ри­а­ли­за­ци­я­та или във въ­об­ра­же­ни­е­то на ня­кой пи­са­тел-фан­таст, но в го­ди­ни­те на мо­е­то дет­с­т­во мно­го се го­во­ре­ше и се пи­ше­ше на та­зи те­ма. Се­га ка­то че ве­че не се го­во­ри за нея, въп­ре­ки че дос­та нап­ред­нах­ме в то­ва от­но­ше­ние.

Поч­ти ця­ло­то про­из­вод­с­т­во е ав­то­ма­ти­зи­ра­но и ком­пю­тъ­ри­зи­ра­но: сел­с­кос­то­пан­с­ка­та ра­бо­та, ле­ка­та и теж­ка­та про­миш­ле­ност, до­мо­ве­те ни се на­пъл­ни­ха с как­ви ли не “до­маш­ни по­мощ­ни­ци”, но при то­ва жи­во­тът ни май не ста­на ни­то по-спо­ко­ен, ни­то по-смис­ле­но жи­вян, ни­то по-ду­хо­вен. За­що ли?

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (15 Votes)
Христо Кодов В разгара на лятото, някак незабелязано за мнозина, отбелязваме четвърт век от кончината на изтъкнатия български учен проф. Христо Кодов. Всепризнат и у нас, и в чужбина славист и литературен историк, специалист по кодикология и палеография, проф. Кодов остава в паметта на поколения българи със своята огромна ерудиция, с пословичното си трудолюбие и неизменна отзивчивост към колеги и приятели. Но той има запазено място и в летописите на Българската православна църква, с която остава свързан през целия си живот и до самия край на дните си.

4.4303797468354 1 1 1 1 1 Rating 4.43 (79 Votes)
Св. Бо­го­ро­ди­ца Оди­гит­рия от Рил­с­кия ма­нас­тир

 Ста­рин­на чу­дот­вор­на ико­на с 32 че­ти­ри­ъ­гъл­ни прег­рад­ки с мо­щи на све­тци. В гор­на­та й част има над­пис “Оди­гит­рия” (Пътеводителка). Има ос­но­ва­ния да се счи­та, че пър­во­на­чал­но иконата е би­ла соб­с­т­ве­ност на  знат­на фа­ми­лия или ма­нас­тир. Ста­ро пре­да­ние уве­ря­ва, че е би­ла по­да­ре­на на Рилския ма­нас­ти­р от сес­т­ра­та на цар Иван Шиш­ман, така наречената „Ма­ра бя­ла бъл­гар­ка”, же­на на сул­тан Му­рад І (1319-1389). Потози начин, на­ред с ре­ли­ги­оз­на­та си стой­ност ка­то хрис­ти­ян­с­ка све­ти­ня, тя до­би­ва и ис­то­ри­чес­ко зна­че­ние, свър­з­ва се с бъл­гар­с­ка­та на­род­на съд­ба.

На­ми­ра се в специален ико­нос­тас при тре­та­та ко­ло­на на го­ля­ма­та манастирска цър­к­ва. Цен­но сък­ро­ви­ще на св. Рил­с­ка оби­тел, тя се па­зи ви­на­ги зак­лю­че­на. Са­мо на го­ле­ми праз­ни­ци, при ма­со­во по­се­ще­ние, след св. Ли­тур­гия с нея се пра­ви тър­жес­т­ве­на ли­тия. Из­ли­за се от Дуп­ниш­ки­те пор­ти, оби­ка­ля се юго­из­точ­на­та стра­на на ма­нас­ти­ра и се вли­за през Са­мо­ков­с­ки­те пор­ти. В нар­ти­ка­та на цър­к­ва­та игу­ме­нът от­с­луж­ва мо­ле­бен с во­дос­вет. Мно­жес­т­во­то ми­на­ва на пок­ло­не­ние пред ико­на­та, след ко­е­то пак я зак­люч­ват.

4.952380952381 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (21 Votes)
/въз основа на иконите му за възрожденските църкви в кюстендилските села Ваксево и Трекляно/ 
 
"В своя творчески път, преминал в бурно време, Никола Образописов търси да удовлетвори стремежа си към по-свежо, по-човечно и народно изкуство, както и  да изяви всички въжделения на самобитната си личност. Обзет от жизнерадост, която расте с надеждата за свобода и за по-добри бъднини на народа, той твори откровено и чистосърдечно. Неговото изкуство е не само просто по същност, но и достъпно. От него лъха висока нравственост и хуманизъм ...”. Тези думи Евдокия Петева – Филова1 пише в заключението на единственото до днес самостоятелно изследване, посветено на личността и творчеството на един наистина забележителен с дарбата и с новаторските си търсения български възрожденски майстор – НИКОЛА ОБРАЗОПИСОВ.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (15 Votes)
Kalin.jpgУпрекват християните, че вярата им е твърде отчуждена от прекрасната плът на този свят, от сетивността, от красотата му. Но именно Пасхата опровергава това.

При цялото си преклонение пред този свят, при целия си възторг и преклонение пред красотата му, все пак за всяко различно от християнството мислене този свят е безпомощен, чуплив и, в последна сметка, фундаментално счупен. Посред него преминава пукнатината на смъртната бездна. Неговата красота е метната като прелестен, но тънък покров над нищото. При цялото поетическо „ах“, при цялата страстност на любовта към всичко това, в основанието на „всичко това“ бива едва потискана една основоположна въздишка – това е възхваление преди очакващото ни в края на краищата „уви“. Защото „уви“ е последната равносметка на всяко и на цялото „ах“. Пред всяко и пред цялото миропоклонство стои едно „уви“, защото целият този свят, всичко негово е крайно - и следователно „уви, уви…“ прекрасно е, но „уви….“

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum