Мобилно меню

4.5555555555556 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (18 Votes)
Там, къ­де­то крис­тал­ни­те во­ди на Друш­ля­ви­ца се сли­ват с дан­те­ле­на­та пе­сен на Рил­с­ка ре­ка, там, къ­де­то зе­ле­на­та сим­фо­ния на пла­нин­с­ки­те скло­но­ве те ка­ра да се чув­с­т­ваш при­къ­тан в дла­ни­те на Гос­по­да, а син­ка­ва­та тайн­с­т­ве­ност на Ца­рев връх го­во­ри за мо­гъ­щес­т­во и веч­ност, туп­ти ед­но ог­ром­но и свя­то сър­це ­- Рил­с­ки­ят ма­нас­тир. Съ­сип­ван, ог­раб­ван, уни­що­жа­ван и опо­жа­ря­ван, той въз­к­ръс­ва ве­ко­ве на­ред ка­то вдъх­но­вен фе­никс на Пра­вос­ла­ви­е­то ­и зак­ри­ля Бъл­га­рия с бла­гос­ло­ви­я­та на своя нет­ле­нен и ве­чен Игу­мен -­ св. Иван Рил­с­ки. 

Ед­ва ли има бъл­га­рин, на как­ва­то и въз­раст да е той, кой­то не би по­же­лал да от­ве­де сво­и­те чуж­дес­т­ран­ни гос­ти пре­ди всич­ко тък­мо там. А въз­хи­ще­ни­е­то и прек­ло­не­ни­е­то на те­зи гос­ти съв­сем за­ко­но­мер­но го ка­ра да се чув­с­т­ва горд с ро­да и ис­то­ри­я­та си. 

Са­мо че Рил­с­ка­та све­та оби­тел не е ни­то ге­ог­раф­с­ка за­бе­ле­жи­тел­ност, ни­то му­зей­на ат­рак­ция, а не­що ве­ли­ко и сък­ро­ве­но ­ ка­то мъд­ра древ­на при­каз­ка, ко­я­то ни­ко­га не мо­же да из­гу­би стой­ност­та си.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (14 Votes)
1_9.jpg“Има ли нещо по-интересно от истината?” гласи първият от прозаичните “фрагменти от паметописа на един обикновен християнин” в последната поетична книга на Калин Михайлов. Изречението е показателно за духа на цялата книга и би могло да послужи за нейно заглавие.

Християнска поезия се случва рядко; и още по-рядко се получава - досущ като самото християнство. Обикновено се появяват прослави на Бога в мерена и непремерена реч. По-рядко - изясняване на някакви интимни отношения с Него (обикновено от страна на жени), на което трябва да присъстват и други. Най-често - нечии романтични импресии или възторзи на религиозна тема, в които, наред с другото, е отделено подобаващо място на Бога и присъства характерна християнска лексика. Сякаш на вдъхновението не му достига християнство и още пo-рядко - усет за поезията на християнството.

4.6190476190476 1 1 1 1 1 Rating 4.62 (21 Votes)
1_10.jpgВ средата на юни в  Софийския университет „Св. Климент Охридски” се състоя премиера на последната книга на Калин Михайлов  "Пролята за теб. Стихотворения и фрагменти"   (издателство „София - С. А”., С., 2007). Християнската литература и поезия никога не са били често явление. Затова предлагаме на посетителите на Двери откъси от текста, както и рецензията на Михаил Шиндаров за книгата. 

                   Достатъчно живях
                   в измислени пространства,
                   откривах свят след свят
                   и царство подир царство.

                   Един отблясък слаб,
                   искра от нечий факел,
                   е, може би, игра,
                   е, може би,
                   спектакъл.

                             

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)

l_506.jpgИ видя Бог всичко, що създаде,
и ето, беше твърде добро.
(Бит. 1:31)

Присъщо на човека е да цени прекрасното. Душата ни се нуждае от красота и я търси. Цялата човешка култура е пронизана от стремежа към красота. Библията също свидетелства, че в основата на света стояла красотата, и човекът изначално бил причастен към нея. Прогонването от рая – е образ на изгубената красота, разрив на човека с красотата и истината. Веднъж изгубил наследството си, човек жадува да го придобие отново. Историята на човечеството може да бъде представена като път от изгубената красота към търсената красота, по този път ние се осъзнаваме като участници в Божието домостроителство. Излизайки от прекрасния Едем, символизиращ чистото природно състояние до грехопадението, човекът се завръща в града-градина – Небесния Йерусалим, “нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж” (Откр. 21:2). И този последен образ – е образ на бъдещата красота, за която е казано: “око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат” (1 Кор. 2: 9).

4.7619047619048 1 1 1 1 1 Rating 4.76 (21 Votes)
ip_right_bg.jpgКак­во ли ста­на с меч­та­та на чо­ве­чес­т­во­то, ма­ши­ни­те да по­е­мат це­лия те­жък фи­зи­чес­ки труд и за хо­ра­та да ос­та­нат са­мо въз­ви­ше­ни ин­те­лек­ту­ал­ни и ду­хов­ни за­ни­ма­ния? Не знам ко­га се е по­я­ви­ла та­зи меч­та: в епо­ха­та на ин­дус­т­ри­а­ли­за­ци­я­та или във въ­об­ра­же­ни­е­то на ня­кой пи­са­тел-фан­таст, но в го­ди­ни­те на мо­е­то дет­с­т­во мно­го се го­во­ре­ше и се пи­ше­ше на та­зи те­ма. Се­га ка­то че ве­че не се го­во­ри за нея, въп­ре­ки че дос­та нап­ред­нах­ме в то­ва от­но­ше­ние.

Поч­ти ця­ло­то про­из­вод­с­т­во е ав­то­ма­ти­зи­ра­но и ком­пю­тъ­ри­зи­ра­но: сел­с­кос­то­пан­с­ка­та ра­бо­та, ле­ка­та и теж­ка­та про­миш­ле­ност, до­мо­ве­те ни се на­пъл­ни­ха с как­ви ли не “до­маш­ни по­мощ­ни­ци”, но при то­ва жи­во­тът ни май не ста­на ни­то по-спо­ко­ен, ни­то по-смис­ле­но жи­вян, ни­то по-ду­хо­вен. За­що ли?

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари