Мобилно меню

4.09375 1 1 1 1 1 Rating 4.09 (32 Votes)

2.jpgБългарска сага в четири години. Приликите с действителни лица, събития, реплики, писма и сънища са очевидни

Пролог

И така, отначало българите в Париж нямаха църква. Подслоняваха ги ту едни, ту други, скитаха се българите от квартал на квартал, от мост на мост – едното племе на единия бряг на Сена, другото – на другия. И книги си нямаха и чертаеха и гадаеха с черти и резки. За жълтици – да не говорим. Само старите хора разказваха, че някога имало. Имало голямо съкровище, едно ли, две ли, не знаем, някъде го скрили, с него и няколко църкви можело да се вдигнат, ама го задигнали незнайни люде и никой повече не го видял, ама така ли е било, не е ли – и това не знаем. И така беше много години (или по-точно – 24 години).

Тъй и щеше да бъде, ако на един от нас не се бе присънил чуден сън. Сънувал той – камбани бият насред Париж, целия град огласят, а камбаните български и църквата българска, онази по средата на града, дето целият свят я знае и народът се стича към нея и се диви. И тъй, като ни избраха за настоятели, потеглихме. И ние не знаехме накъде.

4.9622641509434 1 1 1 1 1 Rating 4.96 (53 Votes)
Ангел Ако бях човек, щях да напиша есе за своя ангел и да участвам с него [в човешкия конкурс за разсъждения на тема “Ако бях ангел”]. Така навярно щяхме поне малко отново да се сближим. Ако бях човек, може би щях да съм по-внимателен. Сега съм само един тъжен и изоставен ангел. Ангел без човек. Човекът ми ме изостави.

Седя на края на Вселената и не мисля за нищо. Защото ние, ангелите, не мислим. Поне не го правим по начина, по който го правят хората. Цялото познание за света го добиваме чрез чувствата и емоциите. Само човекът се е изхитрил и сам себе си надхитрил да отделя разсъдъка от чувствата. Мисли едно, чувства друго и съвсем се обърква. И тогава постъпва невнимателно. И близките му започват да обиждат ангелите… Обвиняват ги в слабост.

4.84 1 1 1 1 1 Rating 4.84 (50 Votes)
neshka_robeva.jpgВместо предговор

По хубава традиция, по време на утринния блок „Тази сутрин” на bTV пак се роди новина в студиото. На 6 февруари 2008 г., водещата Анна Цолова бе поканила Нешка Робева, за да си говорят... познахте ли за кого? Да, за „леля Ванга”, разбира се! А новината изтече в ефира по време на прякото включване от Петрич, когато представителят на общината Бисерков заяви, че за Гергьовден, когато е празникът на града, петричани щели да се сдобият с „къща-музей на Ванга”.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)
Под него -0_1.jpg
греховната земя.
И облаците даже.
Подкрепят с мощни рамене
скалите под нозете му.

А той - на вечна стража,
се взира в долината
и преброява
оцелелите българи…

Над него светят
само
орлите,
слънцето
и Бог.


4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (30 Votes)
christmas_night.jpgИДЕ РОЖДЕСТВО!

Иде Рождество Христово... Щастлив и притихнал чака християнският свят. Той не иска поучения, наставления, уроци в тия дни. В сърцето му е само благодарността за Божието милосърдие. Защото Ти, Господи, не остави човека в жалкото му падение, а се погрижи за Спасението ни. То се случи преди две хиляди години и оттогава всеки миг един грешник открива някъде Христа. Иисус се ражда в него и той се ражда в Иисус, за да се издигне от дълбините на своя мрак нагоре – той, призованият, заблудената овца, сълзата в окото Божие.

Но нека споменем онези също, за които Рождество не идва, а те ни казват: “Нима в двадесет и първи век още се говори за Бога?”. Да се лиши животът на безброй поколения християни от смисъл!? Да се хвърли черна пепел върху терзанията на хиляди гениални умове и светлината в толкова благородни сърца? Безверието не ни предлага нищо, само идеята за един свят, който се разпада. Ала светът се е разпадал винаги за нихилиста – сега и преди хиляди години. Сатана му го внушава. Иска от нас да сме безотговорни. Щом няма надежда и всичко се срива безвъзвратно, остава да твърдим, че приближава краят. Каква суета, каква болна наслада... Защо тогава нихилистът се оплаква, защо се обижда непрестанно? Защо отдава такова значение на себе си, щом нищо вече няма смисъл? И така ли е наистина? Погледни това усмихнато дете, този старец, който носи мълчаливо тежестите на живота, този селянин, който стои пред плода на своя труд, тази жена, която се моли в храма...

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец