Архим. Зинон (Теодор) е най-известният руски иконописец днес, оказал огромно влияние върху развитието на руската иконопис още през 80-е години на 20 век. Освен зограф, той се занимава и с богословие на иконата. Удостоен с държавна премия на Русия за приноса си в православното изобразително изкуство.Иконата не изобразява, тя явява. Тя е явяване на царството Христово, явяване на преобразената, обожена твар; на самото онова преобразено човечество, което Христос ни разкрива в Свое Лице. Затова първите църковни икони били икони на Спасителя, Който слезе от небесата и Се въплъти за нашето спасение; и на Неговата майка. По-късно започнали да изографисват апостолите и мъчениците, които също явили чрез себе си образа на Божия Син. Качеството на иконата се определя от това, доколко тя е близка до Първообраза, доколко хармонира с онази духовна реалност, за която свидетелства.
Значението на иконата е прекрасно усетено от Леонид Успенски: „Иконата е образ на човека, у когото пребивават едновременно стихията на страстите и освещаващата благодат на Светия Дух. Затова плътта му е изобразявана качествено различно в сравнение с тленната човешка плът. Преобразеният от благодатта образ на светията, запечатан на иконата, – е самото подобие на Бога, образ на богооткровението, откровение и познание на скритото” (преводът мой – б. пр.).
Цялата статия: Значението на иконата
Който е бил във Виена, знае бароковото здание в източния ъгъл на стария град, в стария университетски район, по диагонал на йезуитската църква. Вътре – фрески от 18 век: алегорични фигури на Науките и Добродетелите в облаци и лъчи, eдна такава мека фактура. Някога там се помещавала резиденцията на Университета, по-късно, при Франц Йосиф, била преместена на Ринг; сега там е австрийската Академия на науките, която организира в началото на 1995 г. тридневни публични четения, от които първият ден беше посветен на философски теми (в един твърде широк смисъл на думата), вторият – на теологически, а третият – на политически. Трябва да си призная, че на мен лично най-успешен ми се стори вторият, теологическият ден (най-вече заради прекрасния доклад на И. Б. Метц); но самият аз бях поканен да говоря през първия ден. Имах две причини да приема поканата. Първо, тя идваше от човек, чиято рядка доброта и топла отзивчивост заслужаваха дълбоко уважение: наричаше се Волфганг Краус, беше автор на много книги с есеистика и оглавяваше виенската писателска организация; преди известно време той, уви, напусна този свят. И второ, привличаше ме мисълта да говоря в барокова зала...
Режисьор: Андрю Адамсън. 
