Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)
1_54.jpgСамотата ми е участ неизменна,
условие от Бог за вечността,
за да смири душата ми надменна
и я направи годна за Христа.

Скръб не една се пази във сърцето,
аз вярвам смисъл има и в това,
да се смири пред Бога и небето
обогатено с вечните слова.

Но има и утеха за тъгата,
блажено островче сред бурното море,
вярата, спасяваща душата,
преди завинаги да млъкне и замре.

Духът ми се, чрез нея обновява
и следва пак решително Христа,
Който кротко в тишина го възкресява
и прави го устойчив пред смъртта.

И в себе си приемам лъч надежда,
осветена от Божий благослов,
която мигновено ме отвежда
до Истината, наречена Любов.

4.5294117647059 1 1 1 1 1 Rating 4.53 (34 Votes)
Принц Каспиан и ТръмкинРежисьор: Андрю Адамсън.

В ролите: Бен Барнс, Джорджи Хенли, Скандар Кейнс, Уйлям Моузли, Анна Попълуел, Серджо Кастелито, Питър Динклидж, Уоруик Дейвис, Винсент Грас.

Продукция на Уолдън/Дисни. 

Второто приключение на К.С. Луис в Нарния, „Принц Каспиан” е вмъкнато между две спечелили си любов и известност творби „Лъвът, вещицата и гардеробът” и „Плаването на разсъмване”. Намирайки се между страховитото творческо и алегорично постижение на първата и ободряващата, поетична одисея на другата, вторият опит на Луис сякаш е доста непохватен.  

4.1315789473684 1 1 1 1 1 Rating 4.13 (38 Votes)
1_62.jpgСлужбата беше тържествена – беше в златокуполния централен храм, чиито силует гордо се извисяваше в зимното небе. Хората изпълваха храма, а светлината на свещите, празнично озаряваше богатата позла на олтарните икони. Псалтите, извисили гласове, заизвиваха пападическа мелодия, а димът от тамяна се стелеше на кълба в олтара. Фелоните на свещениците сияеха от блясъка на сърмата сякаш за да засенчат светлината на свещите. Митрите на епископите, увенчавайки главите им, също отбляскаха и отразяваха светлината, а мантитите им тежко падаха и се диплеха по земята. Огледах се - всичко беше така празнично, така тържествено. Повечето богомолци бяха притихнали и с възторг и умиление присъстваха на богослужбата. Ако някой не особено благочестив случайно влезеше в храма щеше да бъде грабнат и обзет от атмосферата на тази велелепа служба. Но аз не бях обзета и обхваната от тази тържественост, чувствах се не на мястото си сред тази пищност. Цялата позлата, пеене, ритуалност и показност ми се видяха суетни и ненужни. Нещо липсваше...

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (25 Votes)
SCHMEMANN.jpgУводни думи

След кончината на протопрезвитер Александър Шмеман в бюрото на кабинета му в семинарията “Свети Владимир”, където беше ректор, бяха открити осем тетрадки, изписани от неговата ръка. Този дневник отец Александър е водил с малки прекъсвания от 1973 г. до началото на последната му болест. Писал е на руски, на езика на своето детството, преминало в “руския” Париж.
Дневникът на отец Александър е нещо много повече от обикновено регистриране на събитията от последните години на живота му. Той отразява целия му живот (кадетския корпус във Версай, френския лицей в Париж, Свети Сергиевския богословски институт, заминаването за Америка, Семинарията “Свети Владимир” в Крестууд, църковната дейност…), интересите му (въпреки огромната си заетост той четеше поразително много, записвал е в дневника си цели абзаци от особено вълнуващите го книги), “носи” мислите му, съмненията, разочарованията, радостите и надеждите.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
1_16.gif„Ликувай твърде, дъще Сионова, тържествувай, дъще Йерусалимова! Ето, твоят Цар идва при теб. Праведен и спасяващ е Той,  кротък и яздещ на осел, т. е. на малко осле, син на подярeмница” (Зах. 9:9)

Тези дни се загледах в иконата на Вход Господен в Йерусалим, която е в килията на манастира (в който съм на гости) и е копие на икона от 15 век. Нарисувана в типично исихастки стил тя представя Христос яздещ на осел, обкръжен от хора да влиза в Йерусалим. Всичко е семпло и схематично. Образите не се виждат в детайли и по този начин иконата от една страна представя събитието, а от друга, остава в душата едно чувство и една жажда да се види по-добре какво е станало тогава, когато Господ влезе в Йерусалим, за да претърпи там страдание, кръстна смърт и за да възкръсне.

Въпреки, че неколкократно за времето, когато съм тук, поглеждах иконата на стената, мислите ми бързо се отклоняваха, завладени от многобройните светски грижи и занимания, които и в манастира нямат край. И това беше до вчера, когато на посоки от лавиците на манастирската библиотека взех един брой – „Журнал на Московската патриаршия”.

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст