Мобилно меню

4.78125 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (32 Votes)
1_170.jpgКойто е бил във Виена, знае бароковото здание в източния ъгъл на стария град, в стария университетски район, по диагонал на йезуитската църква. Вътре – фрески от 18 век: алегорични фигури на Науките и Добродетелите в облаци и лъчи, eдна такава мека фактура. Някога там се помещавала резиденцията на Университета, по-късно, при Франц Йосиф, била преместена на Ринг; сега там е австрийската Академия на науките, която организира в началото на 1995 г. тридневни публични четения, от които първият ден беше посветен на философски теми (в един твърде широк смисъл на думата), вторият – на теологически, а третият – на политически. Трябва да си призная, че на мен лично най-успешен ми се стори вторият, теологическият ден (най-вече заради прекрасния доклад на И. Б. Метц); но самият аз бях поканен да говоря през първия ден. Имах две причини да приема поканата. Първо, тя идваше от човек, чиято рядка доброта и топла отзивчивост заслужаваха  дълбоко уважение: наричаше се Волфганг Краус, беше автор на много книги с есеистика и оглавяваше виенската писателска организация; преди известно време той, уви, напусна този свят. И второ, привличаше ме мисълта да говоря в барокова зала...

 

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)
1_54.jpgСамотата ми е участ неизменна,
условие от Бог за вечността,
за да смири душата ми надменна
и я направи годна за Христа.

Скръб не една се пази във сърцето,
аз вярвам смисъл има и в това,
да се смири пред Бога и небето
обогатено с вечните слова.

Но има и утеха за тъгата,
блажено островче сред бурното море,
вярата, спасяваща душата,
преди завинаги да млъкне и замре.

Духът ми се, чрез нея обновява
и следва пак решително Христа,
Който кротко в тишина го възкресява
и прави го устойчив пред смъртта.

И в себе си приемам лъч надежда,
осветена от Божий благослов,
която мигновено ме отвежда
до Истината, наречена Любов.

4.5294117647059 1 1 1 1 1 Rating 4.53 (34 Votes)
Принц Каспиан и ТръмкинРежисьор: Андрю Адамсън.

В ролите: Бен Барнс, Джорджи Хенли, Скандар Кейнс, Уйлям Моузли, Анна Попълуел, Серджо Кастелито, Питър Динклидж, Уоруик Дейвис, Винсент Грас.

Продукция на Уолдън/Дисни. 

Второто приключение на К.С. Луис в Нарния, „Принц Каспиан” е вмъкнато между две спечелили си любов и известност творби „Лъвът, вещицата и гардеробът” и „Плаването на разсъмване”. Намирайки се между страховитото творческо и алегорично постижение на първата и ободряващата, поетична одисея на другата, вторият опит на Луис сякаш е доста непохватен.  

4.1315789473684 1 1 1 1 1 Rating 4.13 (38 Votes)
1_62.jpgСлужбата беше тържествена – беше в златокуполния централен храм, чиито силует гордо се извисяваше в зимното небе. Хората изпълваха храма, а светлината на свещите, празнично озаряваше богатата позла на олтарните икони. Псалтите, извисили гласове, заизвиваха пападическа мелодия, а димът от тамяна се стелеше на кълба в олтара. Фелоните на свещениците сияеха от блясъка на сърмата сякаш за да засенчат светлината на свещите. Митрите на епископите, увенчавайки главите им, също отбляскаха и отразяваха светлината, а мантитите им тежко падаха и се диплеха по земята. Огледах се - всичко беше така празнично, така тържествено. Повечето богомолци бяха притихнали и с възторг и умиление присъстваха на богослужбата. Ако някой не особено благочестив случайно влезеше в храма щеше да бъде грабнат и обзет от атмосферата на тази велелепа служба. Но аз не бях обзета и обхваната от тази тържественост, чувствах се не на мястото си сред тази пищност. Цялата позлата, пеене, ритуалност и показност ми се видяха суетни и ненужни. Нещо липсваше...

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (25 Votes)
SCHMEMANN.jpgУводни думи

След кончината на протопрезвитер Александър Шмеман в бюрото на кабинета му в семинарията “Свети Владимир”, където беше ректор, бяха открити осем тетрадки, изписани от неговата ръка. Този дневник отец Александър е водил с малки прекъсвания от 1973 г. до началото на последната му болест. Писал е на руски, на езика на своето детството, преминало в “руския” Париж.
Дневникът на отец Александър е нещо много повече от обикновено регистриране на събитията от последните години на живота му. Той отразява целия му живот (кадетския корпус във Версай, френския лицей в Париж, Свети Сергиевския богословски институт, заминаването за Америка, Семинарията “Свети Владимир” в Крестууд, църковната дейност…), интересите му (въпреки огромната си заетост той четеше поразително много, записвал е в дневника си цели абзаци от особено вълнуващите го книги), “носи” мислите му, съмненията, разочарованията, радостите и надеждите.

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен