Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)
1_7.jpgСтоя в тъмното и се ослушвам. Внимателно се оглеждам и стискам в ръце оръжието. Нося отговорност за това оръжие. То ми е дадено, за да го използвам по предназначение. Не да се подпирам на него. Браня вярата и служа на Твореца на всичко видимо и невидимо посредством автомат Калашников. Разбирайте ме алегорично и метафорично. Така съм настроен. Не ми придиряйте твърде. Правя го с определена цел. С цел да стоя буден.

Поделението ни е голямо. Милиони човешки души по целия свят. Нашето поделение чужденците го наричат ортодоксалното. А ние сами се наричаме православни. И това се получава, понеже говорим на различни езици. Стоим на пост редовно. Пазим да не би лошите да откраднат нещо или да сторят някоя друга беля. Пазим най-вече вътрешните си притежания. Душевните. Душевните обаче се помещават в телесните. Значи трябва и тях да пазим. След това пазим и близките си. На пост трябва да се стои всячески. И душевно, и телом... и дори духом. А духом не бива да се пада... по гръб. Тук таме... повечето от нас имам предвид заспиват на стойката... Но това е простимо. Хрониката започна от днес. Днес беше ден 0 от този рождественски пост на лето 2008. Денят хикс, който е предназначен за подготовка. И в който отново се изложих. Но да започна подред.

4.6923076923077 1 1 1 1 1 Rating 4.69 (13 Votes)
1_147.jpgАрхим. Зинон (Теодор) е най-известният иконописец на Руската православна църква и неговите работи – стенописи, икони, миниатюри са познати в целия православен свят. През 1992 г. работи в Троице-Сергиевата лавра, а през 1993 г. ръководи иконописните дейности в Свето-Даниловския манастир, свързани с 1000-годишния юбилей от покръстването на Русия. През 1995 г. е удостоен с държавна премия, като по този начин станал първият православен зограф, получил държавно признание в Русия. След това работи в Псков, в манастира Нови Валаам, в Шеветонския манастир в Белгия, във Виена, в Батуми (Грузия) и на много други места. Изписва храма в московската метро-станция “Семхоз”, издигнат на мястото, където е бил убит прот. Александър Мен.

4.6521739130435 1 1 1 1 1 Rating 4.65 (23 Votes)
архимандрит Зенон рисуваАрхим. Зинон (Теодор) е най-известният руски иконописец днес, оказал огромно влияние върху развитието на руската иконопис още през 80-е години на 20 век. Освен зограф, той се занимава и с богословие на иконата. Удостоен с държавна премия на Русия за приноса си в православното изобразително изкуство.

Иконата не изобразява, тя явява. Тя е явяване на царството Христово, явяване на преобразената, обожена твар; на самото онова преобразено човечество, което Христос ни разкрива в Свое Лице. Затова първите църковни икони били икони на Спасителя, Който слезе от небесата и Се въплъти за нашето спасение; и на Неговата майка. По-късно започнали да изографисват апостолите и мъчениците, които също явили чрез себе си образа на Божия Син. Качеството на иконата се определя от това, доколко тя е близка до Първообраза, доколко хармонира с онази духовна реалност, за която свидетелства.

Значението на иконата е прекрасно усетено от Леонид Успенски: „Иконата е образ на човека, у когото пребивават едновременно стихията на страстите и освещаващата благодат на Светия Дух. Затова плътта му е изобразявана качествено различно в сравнение с тленната човешка плът. Преобразеният от благодатта образ на светията, запечатан на иконата, – е самото подобие на Бога, образ на богооткровението, откровение и познание на скритото” (преводът мой – б. пр.).

3.8571428571429 1 1 1 1 1 Rating 3.86 (21 Votes)
Г. Р. ДержавинБОЖИЕТО БИТИЕ

О, Ти, в простора безпределен,
задвижващ всяко вещество,
в течение на времето предвечен
с Триипостасното Си Божество.
Дух вездесъщ, единен,
без място , безпричинен,
недостигаем с никой ум висок
и Който цялата безкрайност обитава,
обгръща, пази и създава,
Когото ний зовеме: Бог.

4.78125 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (32 Votes)
1_170.jpgКойто е бил във Виена, знае бароковото здание в източния ъгъл на стария град, в стария университетски район, по диагонал на йезуитската църква. Вътре – фрески от 18 век: алегорични фигури на Науките и Добродетелите в облаци и лъчи, eдна такава мека фактура. Някога там се помещавала резиденцията на Университета, по-късно, при Франц Йосиф, била преместена на Ринг; сега там е австрийската Академия на науките, която организира в началото на 1995 г. тридневни публични четения, от които първият ден беше посветен на философски теми (в един твърде широк смисъл на думата), вторият – на теологически, а третият – на политически. Трябва да си призная, че на мен лично най-успешен ми се стори вторият, теологическият ден (най-вече заради прекрасния доклад на И. Б. Метц); но самият аз бях поканен да говоря през първия ден. Имах две причини да приема поканата. Първо, тя идваше от човек, чиято рядка доброта и топла отзивчивост заслужаваха  дълбоко уважение: наричаше се Волфганг Краус, беше автор на много книги с есеистика и оглавяваше виенската писателска организация; преди известно време той, уви, напусна този свят. И второ, привличаше ме мисълта да говоря в барокова зала...

 

 

И рече старецът...

Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.

Св. Марк Подвижник