Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
1_26.jpg
В ситни искрици проблясва снегът и е студено.
Бяла и ясна небесната вис бди вледенено.
Преспи навети по пейки скриптят, плочи закриват.
Само дървета чернеят и в скръб бавно застиват.

Черна под кръста купчината пръст, пълни очите.
Бяла покривка разстилат върху й грижовно жените.
Питката слагат, варено жито, вино червено ...
Трябва покойника да поменат и да е прекадено.

Беше доскоро усмихнат, богат с верни другари.
Свещите восъчни сълзи топят, пламъкът пари.
Отчето дълга молитва чете: милост Божия проси.
Накъде ли душата му вече пое и каква участ носи?

Омърлушена сянка на гарван отгоре дебне трохите.
И е толкова светло и бяло в снега, че болят ме очите.

4.84 1 1 1 1 1 Rating 4.84 (25 Votes)
Прости, Владико, дързостта ми
да възкреся в тревожен стих
най-страшната от всички драми,
за българина спомен лих...
Из Търновград поганска вяра
като усойница пълзи
и никне тъмната поквара,
поена с кървави сълзи.
Свистят извити ятагани,
не знае милост Баязид.
Пищи, удавен от кръвта ни,
вековният църковен зид.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (10 Votes)
1_34.jpgПред градските врати на Витлеем стоеше на стража един римски войник. Той имаше желязна ризница и каска, къс нож висеше от едната му страна, а в ръцете си държеше дълго копие. През целия ден беше почти неподвижен, така че изглеждаше като излян от желязо. Граждани влизаха и излизаха през вратата, просяци стояха на сянка под сводовете, продавачи на овощия и вино слагаха на земята своите кошници и бурета близо до Войника, но той дори не обръщаше глава да ги погледне.

"Всичко това не заслужава да се гледа- като че ли казваше неговият вид. - Какво ме интересувате вие, които работите, търгувате и минавате край мен с вашите делби за масло и мехове, пълни с вино? По-добре покажете ми войска, която се готви да атакува неприятеля! Покажете ми кървавата схватка в разгара на ожесточен бой, когато конницата се нахвърля върху пехотинци! Покажете ми храбреци, които се впускат напред, за да се покатерят първи по стените на обсаден град! Нищо друго не може да зарадва моите очи освен войната. Аз копнея да видя как блестят римските орли във въздуха. Аз копнея за звука на медните тръби, за блестящите оръжия и за леещата се червена кръв ."

4.7894736842105 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (19 Votes)
1_33.jpgДо коя Коледа ще ме отведе празният екран на компютъра?

До онази ли Коледа, която е събрала всички мои детски Коледи. С брат ми цяла вечер се въртим и помагаме на баба – чукаме орехите, белим чесън, донасяме от сайванта наниз сухи червени чушки; ядем и бързаме да си легнем и да заспим, че да стане утре и да намерим под елхата подаръците. На сутринта се събуждаме късно и се сърдим защо не са ни събудили по-рано; тичаме към елхата и намираме подаръка. Подаръкът се оказва общ. Известно време с брат ми се гледаме навъсено. Но бързо забравяме сръднята, защото имаме диапрожектор, с който, като угасиш лампата, на стената може да се прожектират филмчета. Има и кутия с цели пет филмчета – за цар Салтан, за дивите лебеди... Искаме да стане веднага пак тъмно, денят да е минал и да е нощ, за да ги гледаме. Но не може. Навън е светло и бяло. Бяло. През нощта е навалял сняг. Тичаме навън, както сме с вълнените чорапи; баба крещи след нас.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)
1_27.jpgБеше святата нощ на 1960-та. Бях четири годишна, а брат ми - шестмесечно бебе. Не знаех че това е Святата нощ. Но атмосферата в дома беше различна. Не помня трапезата и обредите,но тишината и мира в душата си помня и сега. Усещах различното, прекрасното и му се наслаждавах. Часът отиваше към полунощ, но не ме караха да си лягам както друг път. Навън валеше тихо сух сняг на големи бели снежинки, които дълго танцуваха преди да покрият земята. И в най-прекрасният от тези мигове чух отвън, на двора, да пеят ангели. И днес съм сигурна, че тогава чух ангелско пеене! Тихо ме залюля това пеене... заедно с цялата къща. Заедно със снежинките се понесох в небето в белоснежна, топла, пухкава люлка. С мен бяха много ангели... И до сега този остава най-щастливият миг в живота ми. По-прекрасен от него не съм имала. По-красиво пеене не съм чувала. По-голяма сладост на душата не съм усещала. Поисках да извикам: "Майко, татко, навън пеят ангели, елате да им отворим..! В същия миг майка трепна: "Коледари..!" и бързо изтича в съседната стая. Докато коледарите влязат, тя се беше върнала с орехи, сушени плодове и други дарове. Беше точно полунощ..!

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий