Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (10 Votes)
1_34.jpgПред градските врати на Витлеем стоеше на стража един римски войник. Той имаше желязна ризница и каска, къс нож висеше от едната му страна, а в ръцете си държеше дълго копие. През целия ден беше почти неподвижен, така че изглеждаше като излян от желязо. Граждани влизаха и излизаха през вратата, просяци стояха на сянка под сводовете, продавачи на овощия и вино слагаха на земята своите кошници и бурета близо до Войника, но той дори не обръщаше глава да ги погледне.

"Всичко това не заслужава да се гледа- като че ли казваше неговият вид. - Какво ме интересувате вие, които работите, търгувате и минавате край мен с вашите делби за масло и мехове, пълни с вино? По-добре покажете ми войска, която се готви да атакува неприятеля! Покажете ми кървавата схватка в разгара на ожесточен бой, когато конницата се нахвърля върху пехотинци! Покажете ми храбреци, които се впускат напред, за да се покатерят първи по стените на обсаден град! Нищо друго не може да зарадва моите очи освен войната. Аз копнея да видя как блестят римските орли във въздуха. Аз копнея за звука на медните тръби, за блестящите оръжия и за леещата се червена кръв ."

4.7894736842105 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (19 Votes)
1_33.jpgДо коя Коледа ще ме отведе празният екран на компютъра?

До онази ли Коледа, която е събрала всички мои детски Коледи. С брат ми цяла вечер се въртим и помагаме на баба – чукаме орехите, белим чесън, донасяме от сайванта наниз сухи червени чушки; ядем и бързаме да си легнем и да заспим, че да стане утре и да намерим под елхата подаръците. На сутринта се събуждаме късно и се сърдим защо не са ни събудили по-рано; тичаме към елхата и намираме подаръка. Подаръкът се оказва общ. Известно време с брат ми се гледаме навъсено. Но бързо забравяме сръднята, защото имаме диапрожектор, с който, като угасиш лампата, на стената може да се прожектират филмчета. Има и кутия с цели пет филмчета – за цар Салтан, за дивите лебеди... Искаме да стане веднага пак тъмно, денят да е минал и да е нощ, за да ги гледаме. Но не може. Навън е светло и бяло. Бяло. През нощта е навалял сняг. Тичаме навън, както сме с вълнените чорапи; баба крещи след нас.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)
1_27.jpgБеше святата нощ на 1960-та. Бях четири годишна, а брат ми - шестмесечно бебе. Не знаех че това е Святата нощ. Но атмосферата в дома беше различна. Не помня трапезата и обредите,но тишината и мира в душата си помня и сега. Усещах различното, прекрасното и му се наслаждавах. Часът отиваше към полунощ, но не ме караха да си лягам както друг път. Навън валеше тихо сух сняг на големи бели снежинки, които дълго танцуваха преди да покрият земята. И в най-прекрасният от тези мигове чух отвън, на двора, да пеят ангели. И днес съм сигурна, че тогава чух ангелско пеене! Тихо ме залюля това пеене... заедно с цялата къща. Заедно със снежинките се понесох в небето в белоснежна, топла, пухкава люлка. С мен бяха много ангели... И до сега този остава най-щастливият миг в живота ми. По-прекрасен от него не съм имала. По-красиво пеене не съм чувала. По-голяма сладост на душата не съм усещала. Поисках да извикам: "Майко, татко, навън пеят ангели, елате да им отворим..! В същия миг майка трепна: "Коледари..!" и бързо изтича в съседната стая. Докато коледарите влязат, тя се беше върнала с орехи, сушени плодове и други дарове. Беше точно полунощ..!

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)
1_140.jpgДекември е... Ту свие студ, ту настъпи някакво странно затопляне... По улиците бързат замислени люде, много празници през този месец, много изпразнени сметки. По витрините вече греят коледните украси, в центъра на града се издига елха, тазгодишна, кичеста, искряща от светлини и играчки. По новините някоя мутра се е възпроизвела в бизнесмен, някой бизнесмен вече е бил застрелян. На ъгъла често виждам една женица, не много стара, много слаба, тиха, свита, протяга ръка и бързо я отдръпва, ако я подминеш. Не нахалства. Аз се върнах и оставих левче, тя благодари едва чуто :

- Бог да те пази, свети Николай да ти помага...

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
1_124.jpg- Как е? Пазиш ли?
- Пазя.
- Добре ли пазиш? Не се ли отпускаш понякога?
- Вас какво ви интересува? Стоящият на пост не бива да говори с други хора. Противоуставно е.
- Не бързай да се сърдиш. Поговори си с нас.
- А кои сте вие? Да не би...
- Не, ти си непоправим. Разбира се, че не сме... Не чуваш никакви гласове. И нервната ти система е в изправност. Ние сме твоите добри стари въображаеми събеседници. Нали заради нас пишеш тази хроника. Ние я четем, обсъждаме помежду си и затова решихме да те заговорим. Да те попитаме как вървят нещата. Всичко наред ли е. Такива работи.


 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст