Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (22 Votes)
1_22.jpgБеше болен някой си Лазар, от Витания, когото Иисус обичаше. Сестрите на Лазар изпратиха да му кажат: "Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!" А Иисус рече: "Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея син Божий." И престоя два дни в мястото, където се намираше. И каза на учениците си: "Лазар, нашият приятел, е заспал; но да отидем при него, за да го събудя." А учениците му рекоха: "Господи, ако е заспал, ще оздравее." Те помислиха, че говори за сънно заспиване. Тогава Иисус им рече направо: "Лазар умря; но радвам се за вас, че ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него и ще го възкреся."

Болестите и смъртта – страховете човешки. Колкото и напреднало да е човечеството, каквито и постижения да има в технологията и дори в космоса, човекът си е същество, изтъкано от страхове и най-големият е страхът от смъртта. Защото животът ни е единствен и неповторим, няма да имаме втори шанс, няма да можем в друг живот да избегнем грешките от този, няма да постигнем мечтите си в другия свят. Тук, в този, човек може да обиколи света, да преплува с лайнер океана, да посети непознати и далечни земи, да види далечни и непознати животни, да качи далечни и непознати върхове, тук, на тази земя, в този живот. И ето че едно човешко същество през всички тези столетия и хилядолетия е получило втори шанс. Лазар е възкръснал!

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
1_34.jpg„И ще погледнат към Мене, Когото прободоха
 и ще ридаят за Него както се ридае за Единороден
и ще плачат за Него както се плаче за Първороден ” (Зах. 12:10 б)

Господи Иисусе, Ти по Твой образ сътвори праотците Адам и Ева и ги украси с Твоята неизказана красота. А те Владико, като предпочетоха тварта пред Тебе – Твореца, съгрешиха и човешкото естество се повреди и помрачи (Рим. 5:12) и те умряха. А ти искаше да им дариш не само дървото на живота, но и Самия Себе Си. И заради тях и нас Ти се въплъти и вкуси смърт, за да ни възкресиш.

Когато Ти ме възсъздаде като нова твар след Кръщението, не само ме роди за живот в Тебе, но Светият Дух ме украси с благоуханното миро и ми дари като залог и утеха Самия Себе Си. Христе, Ти не само ми обеща че ще ям и пия от плода на лозата, но този плод на лозата Ти Сам претворяваш в Твои плът и Кръв като ме храниш със Самия Себе Си. А аз, подобно на праотците, се отвръщам от Тебе – истинска моя Храна, истинен мой Животе и отново аз се отделям от Теб и умирам за Теб като предпочитам не само по-малкото тварно добро, но даже желая многократно повече от Теб противните на Тебе грехове, страсти и пороци. По този начин Христе, аз Те предавам като праотците и като Юда предателя. Но както праотците, така и Юда предпочетоха тварното само веднъж, а аз постоянно, всекидневно и ежечасно избирам греха пред Тебе. О, Христе, въздигни ме мене грехопадналата и мъртвата поради своите страсти!

4.8333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (24 Votes)
1_4.jpgБи следвало да внимаваме..... Посредственият е дяволска уловка. Посредствеността е прекалено сложна за нас
 - тя е Божия работа... Ами ако Иисус Христос ви очаква именно в образа на един от неудачниците,
 които презирате, тъй като, с изключение на греха,
 Той поема върху себе си и освещава цялата ни нищета?”

    Жорж Бернанос “Дневникът...”, 1936 год.

Въпреки че първият роман на Жорж Бернанос “Под слън­це­то на сатаната” – 1926 год. (на български: София С.А., 2005) при­те­жава по-завладяващ и привлекателен за широката публика сю­жет, според немалко авторитетни оценки “Дневникът на един селски свещеник” е шедьовърът на Бернанос. Романът се по­я­вя­ва през 1936 г. и донася на автора си Голямата награда за литера­ту­ра на Френската академия. Също като „Под слънцето на сатана­та”, той е филмиран – режисьор Робер Бресон, две награди във Ве­не­ция през 1951 год.

Двата споменати романа на Бернанос си приличат в много отношения. С излизането на „Дневникът...” проличава склон­ност­та на автора да пише за подобни герои, които поставя в различни обстоятелства. Оригинален прийом, който извежда героите и съ­би­тията от рамките на една книга и придава на персонажите и на обстоятелствата значение по-близко до действителността. От­ец Донисан от “Под слънцето...” и младият свещеник от ”Днев­ни­кът...” си приличат, както по своя живот, така и по своята смърт; при­­личат си и с външната незабележимост, и с неизчерпаемия вътрешен живот на вярата. И в двата случая присъства духовен наставник и бива заплащана всекидневно и невидимо цената на ученичеството и светостта. Отец Донисан умира докато изпо­вяд­ва, “заслушан в гласа на чадата си”, “като страж, убит от упор в буд­ка­та си”. Тъж­ни­ят на вид свещеник от “Дневникът...” завършва своя живот из­по­вядвайки, че “всичко е благодат”.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
1_26.jpg
В ситни искрици проблясва снегът и е студено.
Бяла и ясна небесната вис бди вледенено.
Преспи навети по пейки скриптят, плочи закриват.
Само дървета чернеят и в скръб бавно застиват.

Черна под кръста купчината пръст, пълни очите.
Бяла покривка разстилат върху й грижовно жените.
Питката слагат, варено жито, вино червено ...
Трябва покойника да поменат и да е прекадено.

Беше доскоро усмихнат, богат с верни другари.
Свещите восъчни сълзи топят, пламъкът пари.
Отчето дълга молитва чете: милост Божия проси.
Накъде ли душата му вече пое и каква участ носи?

Омърлушена сянка на гарван отгоре дебне трохите.
И е толкова светло и бяло в снега, че болят ме очите.

4.84 1 1 1 1 1 Rating 4.84 (25 Votes)
Прости, Владико, дързостта ми
да възкреся в тревожен стих
най-страшната от всички драми,
за българина спомен лих...
Из Търновград поганска вяра
като усойница пълзи
и никне тъмната поквара,
поена с кървави сълзи.
Свистят извити ятагани,
не знае милост Баязид.
Пищи, удавен от кръвта ни,
вековният църковен зид.

 

И рече старецът...

Само чрез сражение душата постига напредък.

Авва Йоан Ниски