Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)
1_50.jpgВечерта на Велика събота. Приятели се изтърсват у дома и предлагат да отидем на площад “Александър Невски”, за да видим дали нещо ще се случи. Нито един от нас не изглежда религиозен и намерението ни е продиктувано от чисто любопитство плюс може би тайното желание да подразним органите на властта.

“На бас, че тази година ще има много свят”! – каза Цветан.

Часът е единайсет, когато ние паркираме колите на улица “Аксаков” и цялата компания се отправяме по “Цар Шишман” към площада пред паметника на Цар Освободител. Вечерта е много приятна, топла, почти лятна. Навред гъмжи от народ, който се стича по посока на "Александър Невски”, и всичко изглежда с повишено настроение, празнично. Но едва навлезли в площада пред Народното събрание, ние виждаме милиционерски кордон, който прегражда пътя към църквата и пропуска само редки граждани, които размахват някакви бели листове. Разбрахме, че великденската служба тази вечер ще бъде само с покани.

“Ами за какво са тия покани? Как може да се ходи на църква с покани!” – ядосва се някаква жена до нас.

Милиционерският лейтенант, който е шефът на кордона, се усмихва и казва: “Патриархо го е страх от верващите!”

 

3.3333333333333 1 1 1 1 1 Rating 3.33 (12 Votes)
1_46.jpgПасха, Господня Пасха!... Христос Бог ни преведе от смърт към живот! 
(
Богослужебен канон на празника Възкресение Христово, песен 3)

В сравнение с безкрайността на времето човешкият живот на земята е мигновение - искрица, припламнала сред безмълвието на необятния космос.  

Една неповторимост на личността, която се съдържа във всеки човек, една изживяна съдба, изтъкана от горести, радости и копнежи, отминава като миг навеки и безвъзвратно от лицето на този свят.  

И нейната следа е тъй краткотрайна... 

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (22 Votes)
1_22.jpgБеше болен някой си Лазар, от Витания, когото Иисус обичаше. Сестрите на Лазар изпратиха да му кажат: "Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!" А Иисус рече: "Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея син Божий." И престоя два дни в мястото, където се намираше. И каза на учениците си: "Лазар, нашият приятел, е заспал; но да отидем при него, за да го събудя." А учениците му рекоха: "Господи, ако е заспал, ще оздравее." Те помислиха, че говори за сънно заспиване. Тогава Иисус им рече направо: "Лазар умря; но радвам се за вас, че ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него и ще го възкреся."

Болестите и смъртта – страховете човешки. Колкото и напреднало да е човечеството, каквито и постижения да има в технологията и дори в космоса, човекът си е същество, изтъкано от страхове и най-големият е страхът от смъртта. Защото животът ни е единствен и неповторим, няма да имаме втори шанс, няма да можем в друг живот да избегнем грешките от този, няма да постигнем мечтите си в другия свят. Тук, в този, човек може да обиколи света, да преплува с лайнер океана, да посети непознати и далечни земи, да види далечни и непознати животни, да качи далечни и непознати върхове, тук, на тази земя, в този живот. И ето че едно човешко същество през всички тези столетия и хилядолетия е получило втори шанс. Лазар е възкръснал!

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
1_34.jpg„И ще погледнат към Мене, Когото прободоха
 и ще ридаят за Него както се ридае за Единороден
и ще плачат за Него както се плаче за Първороден ” (Зах. 12:10 б)

Господи Иисусе, Ти по Твой образ сътвори праотците Адам и Ева и ги украси с Твоята неизказана красота. А те Владико, като предпочетоха тварта пред Тебе – Твореца, съгрешиха и човешкото естество се повреди и помрачи (Рим. 5:12) и те умряха. А ти искаше да им дариш не само дървото на живота, но и Самия Себе Си. И заради тях и нас Ти се въплъти и вкуси смърт, за да ни възкресиш.

Когато Ти ме възсъздаде като нова твар след Кръщението, не само ме роди за живот в Тебе, но Светият Дух ме украси с благоуханното миро и ми дари като залог и утеха Самия Себе Си. Христе, Ти не само ми обеща че ще ям и пия от плода на лозата, но този плод на лозата Ти Сам претворяваш в Твои плът и Кръв като ме храниш със Самия Себе Си. А аз, подобно на праотците, се отвръщам от Тебе – истинска моя Храна, истинен мой Животе и отново аз се отделям от Теб и умирам за Теб като предпочитам не само по-малкото тварно добро, но даже желая многократно повече от Теб противните на Тебе грехове, страсти и пороци. По този начин Христе, аз Те предавам като праотците и като Юда предателя. Но както праотците, така и Юда предпочетоха тварното само веднъж, а аз постоянно, всекидневно и ежечасно избирам греха пред Тебе. О, Христе, въздигни ме мене грехопадналата и мъртвата поради своите страсти!

4.8333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (24 Votes)
1_4.jpgБи следвало да внимаваме..... Посредственият е дяволска уловка. Посредствеността е прекалено сложна за нас
 - тя е Божия работа... Ами ако Иисус Христос ви очаква именно в образа на един от неудачниците,
 които презирате, тъй като, с изключение на греха,
 Той поема върху себе си и освещава цялата ни нищета?”

    Жорж Бернанос “Дневникът...”, 1936 год.

Въпреки че първият роман на Жорж Бернанос “Под слън­це­то на сатаната” – 1926 год. (на български: София С.А., 2005) при­те­жава по-завладяващ и привлекателен за широката публика сю­жет, според немалко авторитетни оценки “Дневникът на един селски свещеник” е шедьовърът на Бернанос. Романът се по­я­вя­ва през 1936 г. и донася на автора си Голямата награда за литера­ту­ра на Френската академия. Също като „Под слънцето на сатана­та”, той е филмиран – режисьор Робер Бресон, две награди във Ве­не­ция през 1951 год.

Двата споменати романа на Бернанос си приличат в много отношения. С излизането на „Дневникът...” проличава склон­ност­та на автора да пише за подобни герои, които поставя в различни обстоятелства. Оригинален прийом, който извежда героите и съ­би­тията от рамките на една книга и придава на персонажите и на обстоятелствата значение по-близко до действителността. От­ец Донисан от “Под слънцето...” и младият свещеник от ”Днев­ни­кът...” си приличат, както по своя живот, така и по своята смърт; при­­личат си и с външната незабележимост, и с неизчерпаемия вътрешен живот на вярата. И в двата случая присъства духовен наставник и бива заплащана всекидневно и невидимо цената на ученичеството и светостта. Отец Донисан умира докато изпо­вяд­ва, “заслушан в гласа на чадата си”, “като страж, убит от упор в буд­ка­та си”. Тъж­ни­ят на вид свещеник от “Дневникът...” завършва своя живот из­по­вядвайки, че “всичко е благодат”.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий