Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)

ЗАДУШНИЦА

Пак е събота. Черешово време.
Житото, питката, виното вземам,
шума от орех, свещи, малко цветя
и поменика: имена, имена…

Толкова хора са свързани с мене:
нявга живели, доскоро живели…
Толкова души очакват молитва!
Гълъбче бяло нагоре политва

над кипарисите и над върбата,
Дето сияе с неземна позлата
облачен кръст в побледняло небе.
Над гробовете отчето още чете.
 
Колко задушно! Кандилка, равнец
с разцъфтелите храсти вият венец.
И пчелици жужат, водно конче трепти.
Охлюв по мраморна плоча пълзи.

Черешова задушница – върволици, народ,
устремен към живота, към вечен живот.

Анелия Янковска-Сенгалевич
(Из стихосбирката Незрима светлина)

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (28 Votes)

1_93.jpg

През тази година се навършват 190 години от раждането и 130 години от смъртта на големия руски писател Ф. М. Достоевски. Той умира на 9 февруари 1881 г.

Ясно е, че в няколко реда не е възможно да бъде обхваната творческа личност от мащаба на Фьодор Михайлович Достоевски. Затова тук ще се спра съвсем кратко върху едно негово произведение – Записки от подземието; и даже не върху цялото произведение, а върху една от темите в него. Без да се впускам в анализи, ще се опитам само да задам няколко въпроса. Тези въпроси според мен са важни и за нас днес.

Както показва още Лев Шестов (Глас на въпиющия в пустинята[1]), тук Достоевски отстоява правото на човека на страдание, правото му да бъде свободна личност, независима от разумните и правилните обяснения и изисквания на живота. Нещо повече, възможността за човека да обяви, че този разум, който му се представя като тотална власт, няма право на това; че разумът си е присвоил божествени права.

4.9193548387097 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (62 Votes)
Майката пееше край креватчето на своето дете. Как се измъчваше, как се боеше само, че то ще умре! Личицето му беше съвсем пребледняло, очите – затворени. Сега то дишаше тъй слабо, а после шумно изпускаше въздух, като дълга въздишка. При което сърцето на майката се свиваше още по-силно. 

Внезапно на вратата се почука и в къщурката влезе беден старец, загърнат в нещо, подобно на дебела черга. То го пазеше от студа: навън всичко беше потънало в сняг и сковано от лед, а зимният вятър режеше лицето като нож.
Детето беше задрямало за минутка, а старецът трепереше от студ и майката отиде до печката да подгрее каничка пиво за госта.

Мъжът приседна край креватчето и започна леко да го люлее. Майката се отпусна на близкия стол и се загледа в болното си дете, което дишаше с мъка. Тя взе ръчичката му и попита:

 - Няма да го загубя, нали? Милостивият Господ няма да ми го отнеме...

 Старецът беше самата Смърт. Той кимна особено с глава – по начин, който можеше да означава и „да”, и „не”. Майката отпусна тежко глава и сълзите й потекоха.

Три дни и три нощи не беше затваряла очи. За минутка тя се унесе в сън.

4.6 1 1 1 1 1 Rating 4.60 (50 Votes)
1_36.jpg(Реплика за последното предаване на „Вяра и общество” – 22.01.2011 г.)

Тези дни отново се замислих за думите и действията на някои министри по отношение на БАН. Причината, колкото и да е чудно и за мен, беше породена от едно най-обикновено предаване по БНТ.

„Каква е връзката между „Колелото на живота" на Захари Зограф и тибетската тайна книга И-дзин - тази събота във „Вяра и общество". Защо големият художник е използвал за основа на една от най-известните си творби изображение от тайната тибетска книга И-дзин - ще ви разкажем в този брой на предаването. От него ще научите какви скрити послания е кодирал художникът в една от иконите на копривщенската църква „Успение Богородично”, както и други малко известни факти за творчеството на прочутия зограф от Самоков.

Абзацът не е начало на сериозен замисъл, нито риторичен богословски въпрос, а анонс към предаването „Вяра и общество” на 22 януари т.г. Основният акцент този път беше насилствено отведен към интерпретиране на някакви „кодирани” знаци и образи в творчеството на Захари Зограф, естествено подбуден от изложбата в Етнографския институт с музей по повод 200-годишнината от рождението на художника.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (46 Votes)
490px-Merezhkovsky_by_Repin_1.jpgO, Боже мой, благодаря Ти,
че зърнах Твоята икона
в нощта, вълните, небосклона
и храма Ти отвъд зората.

И мъки да ми предстоят
благодаря за този миг,
в сърцето грее Твоят лик,
в звездите води моят път. 

Навред Те чувствам, Боже мой
далече - в танца на звездите,
край мен в среднощния покой
и в глъбините на гърдите.

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum