Мобилно меню

4.5862068965517 1 1 1 1 1 Rating 4.59 (58 Votes)
БахВ музиката на Бах има нещо универсално, всеобщо, всеобемащо. Както е написал поетът Йосиф Бродский, “във всяка музика е Бах, във всеки от нас е Бог”. Бах е явление от всехристиянски мащаб. Неговата музика е с извънконфесионални граници, тя е икуменична в най-исконното значение на думата, понеже принадлежи на вселената и на всеки неин гражданин. Бах може да бъде наречен православен композитор в смисъл, че в течение на целия си живот той се учил правилно да слави Бога: своите партитури той украсявал с надписи като “На единия Бог слава” (Soli Deo Gloria), “Иисусе, помогни” (Jesu, juva), при което тези надписи били за него не словесни формули, а изповедание на вярата, преминаващо през цялото му творчество. Музиката за него била богослужение1. Бах бил истински католик в същинския смисъл на това гръцко понятие “католикос”, означаващо “всецял”, “всеобщ”, “вселенски”, тъй като той възприемал Църквата като вселенски организъм, като своеобразно всеобщо славословие, изпращано към Бога, и своята музика считал само за един от гласовете в хора на възпяващите славата Божия. Разбира се в продължение на целия си живот Бах оставал верен син на собствената си църква – лутеранската. Впрочем, както отбелязва Алберт Швайцер, истинската религия на Бах било не лутеранството, а мистиката2. Музиката на Бах е дълбоко мистична, защото е основана на опита на молитвата и служението на Бога, който излиза извън конфесионалните предели и е общочовешко достояние.

4.8181818181818 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (22 Votes)
Не изоставена кадилница
дими край черния престол,
не воин-дух в пламтяща ризница,
не ангел с кървав ореол.
 
Какво е туй? - Ликът на Нещото,
Голямото, кълби се там
в отворената двер, зад свещници,
в мъглявини от тимиам.
 
И де е нашето отечество,
в менливото ли естество? -
Човечество, богочовечество,
плът-дух, вселенско сечиво!
 
Мозайките са се разпукнали
и камъкът живее свят
от тая тайнствена литургика,
от тоя полъх непознат.
 
Че в мощния разлѝв на хорове
завръща се от векове
глас, пламнал във платната морави
на облаци и ветрове.
 
О, храмове от зрак и бигори,
о, вкаменели тишини!
Летят, летят безплътни фигури
не на стени – във висини.
 
И сред мозайките разпукани
в едно, в едно са същество,
в един пожар, в една литургика,
човек, природа, Божество.     

4.84 1 1 1 1 1 Rating 4.84 (25 Votes)
При всяка загуба на близък човек болезнено изживяваме силата на неумолимия закон на тлението. Така разбираме, че смъртта всъщност е най-добрият вестител на истината за преходността и смисъла на човешкия живот. Затова съдбовно вярна е народната мъдрост: „Живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отварят очите на живите“…

Преди две години българската култура, литература, православна църковна общественост и богословие претърпяха тежка загуба. Отмина във вечността Радко Василев Радков  (31.01.1940 - 01.09.2009 г.) - самобитен мистичен поет, международно признат драматург, оригинален ваятел на живото и писмено слово. Тленните му останки са положени в семейна гробница, тъй като той е потомък на възрожденска патриархална фамилия, родствена на св. Лазар Български от с. Дебел дял, Габровско.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (53 Votes)
2_2.jpgЕлегия за чистите храни

Да се нахраниш с пресни, зрели краставици, да си отхапеш алени домати, а след това - на пълен стомах да замезиш със солено сирене, това е едно от най-дълбоките и трезви удоволствия, които някога съм осезавал през живота си! Ако към това пък се добави малко сол на вкус и щипчица любов, гозбата цена нямаше да има. Ама не се добавя!... Знаете ли, според мен човекът днес боледува не защото яде нитратни храни и пие блудкави, фалшиви питиета, а защото яде храни, приготвени без солите на почвата и без солта на земята - без любовта! От там - и ненаситният стремеж към смесването на различни кухни и благоухания, към всякакви експерименти с екзотика на вкуса, понеже в наши дни човекът чувства, че нещо трезво и първично и есенциално важно все не му достига и все по-радикален става във фасадните си опити да си го набави или компенсира.

4.6923076923077 1 1 1 1 1 Rating 4.69 (13 Votes)
  И буквите, и думите, и звуците,св. Кирил и Методий
  и краските, и глиненият чар
  попиват още вечното в капчуците,
  магията на светлия звънар.

  А празникът – венец или разпятие,
  събрал духа на стар човешки род,
  за нас е най-щастливото зачатие,
  България щом вика на живот!

               ***
   Отново с май – пленително зелен –
   у нас възкръсва спомен за предците,
   достигнали до днешния ни ден
   със вярата човешка на светците,

   в извечното на песните дори,
   с изкуството на багрите навярно,
   със мъдрост, дето в словото гори
   и прави ни добри и лъчезарни.

   Защото да оставиш на света
   това, което със душа дочуваш,
   е сътворение на светостта.
   Живей, опитай, сигурно си струва!

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж