Господи, колко бавно тече времето за тези, които очакват!

Колко бързо за тези, които се страхуват!

Колко бавно за тези, които са в скърби и страдание!

Колко е краткотрайно за ония, които се радват!

А за всички, които обичат - времето не съществува...

Пред нас е Новолетието…

Бяло е. Нощта светлее.

Хиляди звезди трептят.
Чудото в душите грее
и притихнал е светът.

Ангелите пак незримо
славят Бога с блага вест.
И ни топли снежна зима −
Витлеем е с нас и днес.

Бият празнично камбани.
Мир и радост зацари.
Със надежда и Спасител
Господ ни благослови!

Сержант Буйнóв винаги дежуреше на Бъдни вечер. Не беше просто заради полагаемите два дена отпуск в повече. Може би заради тишината, печката и снега на празника. Или пък го чувстваше като призвание, понеже тук жителите бяха мюсюлмани. Като всяка зимна вечер, и сега селото бързо потъваше в сън след смрачаване и само неколцина туристи пируваха в единствената полуподземна механа.

Буйнóв отби редовната си служба към Гранични войски в този край и след това реши да остане и на кадрова служба. Беше точно времето, когато закриха заставите и Гранични войски, а границата бе поверена на Гранична полиция. Със самото назначаване му дадоха сержантско звание, а после той винаги отказваше повишения. Пратиха го в това най-тихо гранично село, понеже тук нямаше канал за хора или наркотици, а и кльонът надеждно пазеше. Единствената по-сериозна грижа бяха туристите, които отскоро бяха открили това място и често се изгубваха по дивите пътеки. Сержантът, макар и отдавна да бе опознал този дял на планината, и досега обичаше да кръстосва наоколо. Единственото място, което никога не се реши да посети, бе след моста нагоре по десния приток на реката. Когато не беше на дежурство, почти винаги изкачваше най-близкия връх с изумителна панорама към любимата му планина, и оставаше там до заник слънце.

Това е разказ за съвместната работа на група участници от иконописна школа "Захари Зограф" при енорийския център "Покров Богородичен" в София. В резултат на тази дейност два манастирски храма се сдобиват с икони за архиерейскийе тронове – в Кладница и Челопечене.

През цялата учебна година, паралелно с заниманията в центъра, курсистите, водени от тяхната преподавателка Младенка Ланджева, правят поклоннически пътувания из св. обители край столицата, наречени Софийското светогорие. Така те се запознават с уникални образци на иконографското изкуство, навлизат във вековния опит за изписване на храмове, попиват от атмосферата на манастирите.

Когато идва време за лятната практика на иконографите, те решават, че тя ще се проведе в Челопеченския манастир „Рождество Богородично”, който са посетили преди това като поклонници и дори са присъствали на св. Кръщение, извършено там на деца-сираци. Имайки предвид гостоприемството на игуменката майка Юстина и ефимерия отец Марий, те не се колебаят да изберат светата обител за място на лагера. Целта на заниманията е дванадесетте участника заедно да нарисуват иконите на двата манастира.

Изградих живота си върху здрави основи и вярно следвах 10-те Божии заповеди с малки изменения:

- Не кради, освен за хляба на детето си.
- Не лъжесвидетелствай, освен за да предадеш врага си.
- Не прелюбодействувай, но не са престъпление 1-2 забежки.
- Почитай баща си и майка си, ако нямате разногласия по наследството.

Това ти оставям в завет, далечни ми бъдещи потомъко! Пиша ти всред ужаса на часовете след началото на третата световна война. Изградих си живо­та върху правилна основа, но на практика последвах средния път, за да не ме изкарат глупак.