Използвам за повод празника на св. Йоан Кукузел и св. Роман Сладкопевец, както и отминалия преди няколко дни събор на клиросните певци от Софийска епархия, проведен с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит и с подкрепата на Софийската св. митрополия. Една похвална и полезна при всички положения инициатива, която ни помогна лесно да видим това, което вече всички знаем: плачевното състояние на нещата. Проблемите на клиросните певци в БПЦ не са проблеми на клиросните певци, те са проблеми на цялата ни църква и са част от нещо по-голямо – от дългогодишно хронично боледуване на литургичния живот у нас. Това не е частен проблем с локално значение и не можем да махнем с ръка: „Да се оправят там, какво ни интересува някакво си пеене!“.
Няма по-съвършен инструмент за богохваление от човешкия глас
Провелият се в средата на юли в София практически семинар по източноцърковно пеене предизвика силен отзувк сред специалистите не само в църковните среди, но и сред академичните музиковеди. Предлагаме на читателите на Двери мненията на две участнички в семинара – доц. д-р Клара Мечкова, преподавател по история на музиката във Великотърновския университет, специалист по средновековна византийска музика, и Елена Каменарова, изкуствовед, които дават картина „отвътре“ на случилото се по време на гостуването на големия майстор от Истанбул (и сега от Атина) Григорий Дараваноглу.
Интерпретация и стил в източноцърковното пеене
Една от най-любопитните и интересни теми за любителите и изпълнителите на източноцърковна музика е темата за интепретацията на невмените знаци и формули. Тази тема обаче рефлектира пряко върху въпросите за стила на поднасяне и естетическото възприятие на това най-висше литургично изкуство. Традицията на източноцърковното пеене разкрива ролята на псалта като интерпретатор – сиреч тълкувател – на свещените богослужебни текстове. Основният критерий при изпълнението на това особено служение е изискването на св. ап. Павел в църква всичко да става „с приличие и ред“ (1 Кор. 14:40). „Псалтът принадлежи към нисшия чин на църковния клир – пише протопсалтът на митрополитския храм „Св. Григорий Паламà“ в Солун Захариас Пасхалидис. – Неговото дело е изключително по вид църковно послушание, тъй като е свързано с непосредствено участие в общественото богослужение. С пеенето си псалтът представлява вярващите и поради това заема специално място сред тях в храма. Освен мелодичен глас, музикална дарба и подготовка псалтът е длъжен да има благочестие и вяра. Целта на пеенето в църква не е само да се предизвика умиление в душите на вярващите, но и да се подпомогне тяхното духовно ободряване. Псалтът се явява пазител на църковната византийска музика[i] и я предава от рода в род. Това е наследство на нашите отци, което се явява съкровище на Православната църква и представлява само по себе си част от нейното Свещено Предание.[ii]
Бил ли е К. С. Луис „анонимен православен“?
На 29 ноември се навършиха 120 години от раждането на К. С. Луис. В памет на този обичан от малки и големи автор ви предлагаме текста на митр. Калистос (Уеър), публикуван през 1995 г. в сп. Соборность.
1. „Умно, учтиво и по християнски“
В своята интересна статия за Луис и православието, озаглавена „Под руския кръст“, Андрю Уокър отбелязва, как в Лондон, по време на официален обяд, един гръцки епископ от Константинопол говорил за „анонимното православие“ на Луис. Имал ли е основане за това? Д-р Уокър отбелязва, че православните християни много обичат Луис. Има книжарници, в които се продават само православни книги, с едно-единствено изключение – Луис. Има и православни свещеници, които преподават катехизис по Обикновено християнство.
Новозаветен етюд
Тъй траурно-покорни са заспали
църковните ни куполи - уви! -
че стават все по мои катедрали
крайбрежните разплакани върби.
Там псалтове до късно чуруликат,
процежда се през клоните лъчът
и в миг огрява - цветен - стъклописът
от камъчета речни край брега.
А чистата вода поддържа исо!...
(На Бога само тъй е чист гласът)
И паяци замятат пак сребристи
рибарски мрежи в синята й глъб.
Мушици, мравки, бръмбари - и мряни,
подали от речицата око, -
са всеки път най-ревностни миряни
край малкия ни енорийски дом,
които, щом водите станат черни
и слънцето си легне в тях за сън,
приканва за поредната вечерня
на капките спасителният звън!...
Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.
Игумен Нектарий (Морозов)