Св. ап. Павел категорично заявява, че човек е създаден свободен, но при това обвързва човешката свобода с Божията воля – човекът е създаден по Божи образ: “Господ е Дух, дето пък е Духът Господен, там има свобода” (2 Кор.3:17).
Оттук произлиза проблемът за абсолютната и тварната свобода. Първата е присъща само на Бога, Който е извън всяка зависимост или необходимост, извън всяко ограничение. Бог се обръща към хората: “без Мене не можете да вършите нищо” (Йоан 15:5). Втората се проявява като власт, избор и отговорност, а това практически я поставя във връзка със всяка дейност на човека като нравствено същество, защото където има власт, избор и отговорност, там има морал.

На 22 ноември през 1963 г. умира един от най-известните християнски автори и апологети на ХХ-ти век. Популярният и обичан в целия западен свят К.С.Луис, е известен и на Изток. Макар и член на Англиканската църква, книгите му са еднакво добре приемани от католици, православни и протестанти, включително и в такива традиционно православни страни като Гърция, Румъния, Русия и Сърбия. Нашата страна не прави изключение.

“Горката жена” - каза приятелят ми - “в такива случаи човек просто не знае какво да каже, когато някой говори така. Тя си мисли, че синът й е оцелял при Арнем, защото се е молила за него. Би било безсърдечно да й се обясни, че всъщност това е станало, защото е стоял малко вляво или малко вдясно от някой куршум. Куршумът е следвал курс, наложен от законите на природата. Той не би могъл да го засегне. По някаква случайност синът й е стоял извън неговата траектория ... и същото важи за всички куршуми и парчета шрапнели, прелетели край него през целия ден. Неговото оцеляване се дължи просто на законите на природата”.