Винаги съм обичала да пътувам. Тая мисъл така се е загнездила в мозъчето ми, че не престава да тиктака. Тиктакането е така досадно, щото постоянно си мисля колко хубаво би било да изпия едно кафе на Шанз Елизе, после по една пица във Верона и хоп на плаж в Гърция. Да, така ще я кръстосам тая Европа, че тристайният ми апартамент няма да може да побере снимките от пътуванията. Но така или иначе, по-далече от носа си не съм ходила. Само българска шкембе чорба ям, а шопската салатка с ракийка гарнирам.

Подобни мисли скачат в съзнанието ми през един хубав майски ден. Вървя си аз по калдъръмените улички на града и размишлявам. Ех, сега вместо тез камънаци да ритам, друго ще e да се разхождам в Барселона. Не че не си обичам града, тук живея от дете. А това тук е Велико Търново. От мисъл на мисъл, от уличка на уличка се озовавам в покрайнините на града.

Гласовете още не се бяха разнесли и раззвънтели наоколо сред утринните лъчи и дима на тамяна и все още мързеливо царуваше царството на онази осезаема и ярка тишина. Още ги нямаше хората и кандилото още не бе разпалило сладката си миризма, така че властваха само светлината, проникваща през разноцветните прозорчета на пъстри снопи и все същата тая изпълваща гъста лека тишина, с която не може (и може) да се сравни дори (и само) тишината на звездите в ясна планинска нощ. Всъщност това са тишини сестри, много близки и подобни, родени от един и същи извор. 

Щом четете тези думи, значи сте от онова световно малцинство, което все още ползва кирилицата, една древна и боговдъхновена писменост. И значи коварният план на онзи Ото у нас официално да се въведе латиница не е успял. Все още не се е появил и български вестник на латиница. Докога ли... Представете си заглавие в ежедневник, написано не на латиница, не. А на т. нар. "шльокавица" - най-новата и най-грозна писмена система в България: 6eiset i 4etiri maimuni prevzeha balgarskiq parlament. Тъй като на латиницата й липсва богатството и изразните средства на кирилицата, за чисто нашите си звуци няма буквен знак: Ч, Ж, Ш, Ъ, Й. И се ползва каквото дойде и както дойде. Така например Ъ се предава по четири начина - с Y, U, A или с 1. и т. н.

Те са на изчезване. Последната, която го правеше у дома, беше жена ми. Но и тя се отказа. А първите, които помня, са бабите от двата рода, както и майка ми. Всичките в дълги и широки ризи от бяло, домашно тъкано платно. Зачервени. "Забрундени" - казваше баща ми. Раздишани яко над нощвите. Сами излъчващи дъха и топлината на козунак. Господи, ако можех да ги нарисувам...
Мисля си, че този свят е вече мъртъв. Коя ще се запретне днес да меси козунаци? На всеки ъгъл има магазини, фурни, има и доставка дом. Все едно някой да се засили да развъжда овце за вълна например, когато целият свят е плувнал в найлон. Неотдавна стар селянин ми припомни, че преди тридесетина години с парите от килограм вълна се купуваха точно четиридесет и седем хляба. А днес - един хляб. Не се оплакваше човекът, просто обменяхме мисли.