Мобилно меню

×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 1902

4.25 1 1 1 1 1 Rating 4.25 (32 Votes)
5_3.jpgВ периода от 4 януари до 7 февруари в Остин, Тексас, се провежда изложбата на нашата съгражданка Татяна Николова–Хюстън, под надслов „Светите цветни илюстрации”. „Зашеметяваща”, това е определението за тази изложба, представила пред света изключителната красота на църковните ръкописни миниатюри. (о. Стефан Стефанов)

Семейството ми винаги ме е възпитавало в духа да обичам природата, изкуствата и музиката. Баща ми, Николай Колев, основа Кукления театър в Габрово. Той притежава душа на художник и винаги се е изявявал в областта на графиката, приложните изкуства, но най-вече с куклите и декорите в куклени постановки. Закърмена в тази среда на изкуствата, аз се ориентирах към специалността озеленяване, т.е. ландшафтна архитектура, и работих пет години като инженер озеленител на община Дряново и Габрово (1985-1990), проектирайки градски паркови пространства. По този начин продължих да творя, прилагайки и претворявайки художествените принципи на изобразителното изкуство, обогатени с традициите на ландшафтното изкуство.

Когато пристигнах в Съединените Щати през 1990, продължих в тази област за известен период от време, но започнах да се интересувам от Светото Писание, от Православието и другите християнски деноминации. Така "неусетно", но с много усилия завърших две магистратури по библеистика и информационни науки към Университета на Тексас в Остин. В началото на докторантурата ми, по-точно през 1999 г., участвах в лятна школа по съхранение на славянски ръкописи и дигитализация към БАН. При едно спонтанно посещение на Църковно-историческия и  Архивен институт към Българската Патриаршия, оглавявана от нашия земляк, професор доктор Христо Темелски, за първи път открих света на славянските ръкописи и буквално онемях, когато видях тяхното изключително тежко състояние.

Цялата статия: Моето вдъхновение

4.8888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (45 Votes)

1_36.jpg

Всяка операция е изпитание, уравнение с неизвестни. И все пак има операция и операция. Мой близък, Григор, отиваше на тежка, много тежка операция, най-малкото с три възможни решения. Туморът беше на деликатно място. Злокачествен.

Григор е известен като стабилен и уравновесен човек, като човек с премерени действия. Редеше мъдро всичко разполовено на две – преди и след операцията. Не се уплаши от жестоката диагноза. Каза ми, че е страшно за невярващите. За хората, които мислят, че животът свършва тук. На земята.

Срещнахме се в тия напрегнати дни. Всичко беше вече скроено. Уговорено с ден и час. Оставаше духовната програма, отлагана все поради възникващи спешни ангажименти. Сега спешна беше само операцията. И като вярващ човек той се подчини на една максимална програма. Прие да запиша час, да го придружа. Прие Григор, човек с толкова титли и звания, да отидем при моя духовник.

Цялата статия: Преди операцията

4.4444444444444 1 1 1 1 1 Rating 4.44 (90 Votes)
1_38.jpgВъзможно е и да греша, но през последните две-три десетилетия почти спряхме да говорим за любовта. Темата за любовта, изпълваща лирическата поезия, музиката, изобразителното изкуство, нашето ежедневие, изчезна. Днес дори е непривично да говориш за любовта, направиш ли го – отговарят ти с иронична усмивка.

Днес се говори за секс, за бой-гърл френдове и други подобни неща. Каква любов, когато вестниците пускат обяви на млади момичета предлагащи своите услуги? Любовта, по всичко изглежда, се превърна в анахронизъм. Това е и печално, и много тревожно, защото способността да обича е отличителна черта на човека. Губейки способността си да обичаме, ние губим човешкото в себе си, приближаваме са към животните, които също се размножават.

Любовта е много широко и доста неясно понятие. В античността гърците са различавали два вида любов. Спокойното, устойчиво чувство – почитта, привързаността, предаността – те наричали „филия”. Това е любовта към родителите, към професията, родния град, отечеството. От корена на „филия” произлизат някои наши съвременни думи: „филантропия” – любов към човека, „философия” – любов към мъдростта, „филаделфия” – любовта към братята и сестрите. Понякога „филията” може да се превърне в страст, например любовта към властта, богатството, към славата или наслажденията и тогава тя заслужава нашето осъждане.

Цялата статия: Есе за любовта

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
1_84.jpg
Светът осъмна в сняг
и в тиха светлина.
И тя проникна в мен,
в сърцето ми.
И спомних си
града и хората,
отминаващи в калта,
блуждаещи в мъглата,
в мрака...
И една надежда,
един почти забравен стон
по тая свята чистота
да озари живота ни,
да влезе в твоя дом, 
за да се роди Христос в сърцето ти.  

4.9466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (75 Votes)

1_62.jpgБоговъплъщението е единственото ново нещо под слънцето.[1]

Единственият изход от този затворен кръг на живота в смъртта. И устремени към Царството Божие, ние го виждаме на иконата в една перспектива, която е устремена към всекиго.[2]

Единствено чрез Боговъплъщението като проява на най-голямата Божия любов към света и като тайна Христова можем да разберем иконата и почитта ни към нея. Боговъплъщението е основната Истина в православието, Която е Логос (смисъл) на всичко. А Боговъплъщението е, че Синът Божи става Син Човешки, за да могат синовете човешки да станат синове Божии, както казва еп. Атанасий (Йевтич). Боговъплъщението ни показва Христос, Който, въплъщавайки се, приема човешката природа, за да покаже за какво тя е била сътворена. Понеже Адам, избирайки да стане бог без Бога, променя смисъла, начина на живот на природата. Въплъщавайки се пък, Логосът осмисля вселената. Боговъплъщението ни открива Образа, по който е сътворен Адам. Боговъплъщението ни показва единствената живоносна перспектива пред човека. Единствено в Боговъплъщението човешкият живот има смисъл. Единствено в Боговъплъщението човек има живот.

Цялата статия: Боговъплъщение и иконопочитание

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари