Мобилно меню

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (30 Votes)

P1020726На 2 август в двора на Александровска болница в София беше осветен параклис, който се изгражда дълго с усилията на дарители и частни спомоществователи. След освещаването му той може да функционира като истински храм и в него да се извършват богослужения. Някой сигурно се чуди: за какво ѝ е на една болница параклис?

От един месец обаче малкият храм е отворен, защото в него работят иконографите, които са започнали изписването на малката църква, и тяхната ръководителка Младенка Ланджева разказва, че от сутрин до вечер в параклиса влизат хора да палят свещи и да се молят. Болницата е мястото, в което човек най-силно усеща своята немощ и необходимостта от Божия помощ. Някои идват да се помолят за себе си, мнозина – за свои роднини и близки.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)

466През раннохристиянската епоха не е имало устойчиво празнуване на Рождество Христово. Източните църкви са припомняли за това събитие в деня на празнуването на Кръщението на Иисус Христос  на Богоявление. През 3 в. Ориген увещава християните да не празнуват рождените си дни, опирайки се на думите на праведния Йов и на пророк Йеремия, които скърбят за този ден (Иов 14:4; Иер. 20:14).

Интересът към деня на Рождеството на Спасителя е възникнал още в началото на 2 в. Климент Александрийски посочва 25 декември като деня на раждането на Спасителя. Най-напред Рождество Христово са празнували в Рим през втората четвърт на 4 в. Достигналата до нас най-древна служба за Рождество Христово учените отнасят към 5 в. През 4 в. се утвърждава празнуването на Рождество Христово и в Източните църкви. Св. Василий Велики въвежда за пръв път този празник в Кесария и в епископската си област, а от 378 г. започва да се празнува и в Константинопол. От 430 г. започват да го празнуват в Александрия.

Празникът се възприема като потвърждение на истината за въплъщението на Бога Слово, дошъл на земята в плът, за да спаси човечеството от робството на греха. Това значение на празника се съхранява и в епохата на догматическите спорове за двете природи на Иисус Христос през 4-5 в. и оказва влияние върху развитието на иконографията на Рождество Христово.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)


ikona-rozhdestvo-hristovoВ историята на християнската литература и изкуство най-много следи от древни апокрифни сказания има за присъствието на вол и осел (магаре) в пещерата, в която се е родил Спасителят, а върху раннохристиянски саркофази се откриват осел (магаре) и бик (вол) при сцената на Рождество Христово.

През IX век и на Изток, и на Запад е много популярно следното изображение на Рождество Христово: пещера в планината, в пещерата е изобразена ясла, в яслата лежи Иисус Христос, а над Него кротко са свели глави осел и вол. Божията майка лежи на одър, с лице към зрителя. Св. Йосиф седи в дъното (или напреден план), потънал в размисъл (срв. Мат. 1:18-24).  

В Четьи-минеите на св. Димитрий Ростовски се говори, че към яслите са били привързани вол и осел, които Йосиф довел от Назарет. Върху ослето е пътувала Пресветата Дева, а волът бил каран от Йосиф за продажба на пазара, за да плати царския данък и за да се издържа по пътя и във Витлеем. Тези безсловесни животни стоели при яслите и със своето дихание съгрявали Младенеца от зимния студ, и по този начин служили на своя Владика и Творец. 


 

 

4.8260869565217 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (23 Votes)

12 imageБЪЛГАРСКА КОЛЕДА

Очите на деца

в нощта на Рождество.

Приличат на протегнати панички,

от чието дъно

те гледа бистротата на очакването им.

Какви ли дарове нечути чакат? А сънят,

нехаен, със чувала й ще мине -

във всичките панички

да положи

петачетата прашни на клепачите.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)

o Dmitrij-ShishkinКогато бях юноша и започвах да навлизам във вярата, често си задавах въпроса: "Добре, Царство Небесно… А какво правят хората там? С какво се занимават, с какво е запълнен реалният им живот, та нали Царството Небесно не е някаква абстракция, а реалност, но от висш, неземен порядък…" И не можех да си представя задгробния живот, колкото и да се стараех, и даже живота на праведниците - признавам си и се разкайвам, ми изглеждаше скучен и постен. Подозирам, че не само аз съм мислил така. По същото време, времето на «юношеските търсения» прочетох стиховете на поета от Сребърния век – Саша Чорний. Там намерих куплетче с обръщение към Бога… молба за посмъртна участ:

И аз Те моля без слова,

Нека изчезна във мъгла, -

Във рая ще ми бъде скучно,

А ад видях и тук сега.

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж