„Подвигът на преводача“ – нова книга на Никита Кривошеин
Подвигът на преводача е озаглавена най-новата книга на Никита Кривошеин – руски преводач и писател, едно от знаковите имена на руската емиграция в Париж, кавалер на ордена „Св. благоверен княз Даниил Московски“ – трета степен, на Руската православна църква (2019 г.).
Преводът е основно поприще в дългия и изпълнен с обрати житейски и творчески път на автора. Той е работил като синхронен преводач за редица авторитетни международни организации като ООН, ЮНЕСКО, ОССЕ (Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа) и ПАСЕ (Парламентарната асамблея на Съвета на Европа). Активно се е занимавал и с превод на руска художествена литература на френски език.
Като писател и публицист той е сътрудничил на периодични издания като Новое время, Русская мысль, Звезда и др. Известни са и участията му в ефира на радио Свобода. Автор е и на множество статии, есета, сборници с разкази и очерци на различни теми, сред които и такива на богословски теми. Сред последните се открояват неговите спомени за изтъкнатия руски православен богослов и патролог на отминалото столетие Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин; 1900-1985), който е негов чичо, както и очерците му за св. преп. Мария (Скобцова) – тук, и свещ. Павел Флоренски – тук, Православието във Франция – тук, и мн. др. Пълен преглед на творчеството на Никита Кривошеин може да бъде проследен на страницата Lib.Ru (Современная литература) – тук.
Новото издание е втората мемоарна книга на автора – след излязлата през 2014 г. в Нижни Новгород Два пъти французин на Съветския съюз (тук). Активната и категорична позиция на Никита Кривошеин (както и на неговата съпруга Ксения Кривошеина) срещу започнатата на 24 февруари 2022 г. война на Русия против Украйна, която позиция беше ясно заявена още в първите дни на тази война, довежда до промяна на отношението към него в самата Руска федерация и до забрана той да бъде публикуван в родината си. Така, след отказ на девет руски издателства за нейното отпечатване, тя излиза в немското издателство „ISIA Media Verlag“. По този повод Никита Кривошеин споделя:
„За съжаление, в съвременна Русия девет крупни издателства не се решиха да издадат тази книга. Може откровено да се признае, че съвременната руска литература и руските автори се завърнаха към времената на „желязната завеса“ за изданията в Европа и САЩ.
Необходимо е да си припомним знаменитото парижко издателство YMCA-Press, което отпечатваше стотици забранени в СССР писатели и поети, включително и двама нобелови лауреати – Александър Солженицин и Йосиф Бродски. През последните години в Германия се появиха издателства, които подхванаха инициативата на ИМКА и продължиха неговите традиции. Така че „няма да проклинаме изгнанието“ (алюзия към заглавието на документалния филм за руската емиграция Не будем проклинать изгнание – тук), а ще пожелаем успех на издателството и неговите автори“ (целия текст – тук).
Новата книга може да бъде поръчана онлайн в OZON и на страницата EbaY (тук).
„Смесени“ бракове
Продължение от „Условия за брак“
Формално погледнато, условието за встъпване в църковен брак е общата вяра, или, с други думи, съвместното обвързване с Православната църква. Лаодикийският (правила 10 и 31) и Картагенският (Правило 21) поместни събори, както и Четвъртият (Правило 14 от Халкидон) и Петошестият (Правило 72) вселенски събори забраняват браковете на православни с неправославни и определят, щото такива бракове – ако са сключени пред гражданските съдии – да бъдат разтрогвани.
Разбира се обаче проблемът тук не е просто формален. Той засяга самата същност на онова, което прави един брак наистина християнски. Несъмнено възможно е двама да се радват на приятелство, да споделят общи интереси, да имат прекрасна съвместимост на характерите, и разбира се, да бъдат „влюбени“ един в друг и без да са членове на една и съща църква. Въпросът е обаче дали всичките тези човешки сходства и влечения могат да бъдат трансформирани и преобразени в реалността на Царството Божие, в случай че двамата не споделят един и същи опит от реалността на това Царство, че не са посветени на едната и съща и единствена по рода си вяра. Възможно ли е те да станат една плът в Христа, без да участват заедно в евхаристийната Плът и Кръв на Христос? Може ли една двойка да споделя тайнството на Брака – което има отношение към съюза между Христос и Църквата – без да участва заедно в тайнството на божествената Литургия?
Самотничеството пред Бога
В памет на Сурожки митрополит Антоний
При осмислянето на съвременните проблеми на църковния живот, при опитите за разрешаване на тези проблеми обикновено се предлагат два изхода – евхаристийност и общинност. Наистина, вън от църковната общност, без постоянно съотнасяне на себе си с явявания в Евхаристията Христос, без съединяването с Него на общината – в тайнството на причастяването, Църквата е невъзможна. Само че многото, и съвсем правилни, мисли върху евхаристийността и общинността нямат, за съжаление, онова свое изразяване във всекидневния църковен живот, което на нас би ни се искало. В самото това практическо реализиране на евхаристийността и общинността е налице нещо, което ни заставя да се замислим.
Ще приведа примери.
Слово за пророк Йоил
Книгата на пророк Йоил се приема за най-стара от книгите на малките пророци. Въпреки дебатите относно възникването ѝ. Едни определят времето на написване ок. края на 11 в. пр. Хр., а други – след епохата на плена, ок. 515 г. пр. Хр. Най-късните датировки препращат към началото на 4 в. пр. Хр., като аргументите за късния произход са свързани със споменаването на елините (Иоил 3:6). Не е невъзможно това да са същите елини, за които говори и Омир. Според бл. Йероним книгата е написана непосредствено след смъртта на Годолия – дъщерята на Ахав и Йезавел, ок. 835 пр. Хр. и – съответно – би трябвало да е съвременник на Илиада. При все че малко са нещата, които сродяват двата типа поезия. А общите теми – за гибелен гняв, и за изстъпления – звучат повече като фонова определеност, на която могат да се проектират различията. Защото – оказва се – типологичното сходство между Омир и пророк Йоил е в неяснотата около техните личности. Единствената сигурна информация относно пророка – името на баща му – Ватуил (Иоил 1:1, в юдейската традиция – Петуел) се приема като алегория. Затова и Йероним – лутайки се между различни етимологии – го тълкува ту като „син на широтата“, ту като „син на девата“. Вероятно по същата причина, подреждайки книгите на малките пророци, изхождайки от аналогични етимологически съображения и приемайки, че името „Йоил“ означава „започаващ“, предпочита да започне изброяването на малките пророци с Осия[1] и Йоил.
Има ли смисъл от редакция на Молитвеника? (вечерни молитви; псалми)
Продължение от статията: „Има ли смисъл от редакция на Молитвеника? (въведение; утринни молитви)“ – тук
Настоящият текст представлява продължение на изясняването на темата за редакциите в Молитвеника, издание на Зографския манастир.
Първата част беше въведителна, след което по-конкретно се спряхме върху редакциите в утринните молитви.
Втората част от поредицата съдържа в себе си обяснение относно промените, извършени във вечерните молитви, а също така полага началото и на темата за редакцията на текстовете от Псалтира в Молитвеника.
Цялата статия: Има ли смисъл от редакция на Молитвеника? (вечерни молитви; псалми)