„Светът“ в Свещеното Писание
1.
„Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Иоан 3:16). „Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца. Защото всичко, що е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят“ (1 Иоан. 2:15-16). И в двете посочени изречения става дума за отношението към космоса. Бог е възлюбил света, а човекът е длъжен да не обича света, понеже, ако обича света, значи няма любовта на Отца. Отношенията на Бога и човека към света не съвпадат. Това, което Той е възлюбил, човекът е длъжен да не обича. Можем ли да примирим това противоречие, ако наистина е противоречие? Както и да решаваме проблема с текстовете от Йоан, несъмнено е, че Евангелие според Йоан и Първо послание от Йоан принадлежат на един и същ автор. Дори и това да не е така, то в самото послание откриваме аналогично на Иоан 3:16 изказване: „Божията любов към нас в това се яви, дето Бог проводи в света Своя Единороден Син, за да бъдем живи чрез Него“ (1 Иоан. 4:9). Ето защо ние трябва решително да се откажем от опита да разрешим намиращото се пред нас противоречие, като приписваме изказванията на различни, макар и много близки по дух автори. Но може би тук нямаме противоречие, а две различни разбирания за космоса? Не можем априори изцяло да изключим подобно предположение въз основа на това, че тези различни понятия се срещат при един и същ автор. Възможно е тези различни понятия за космоса да са били продиктувани не само от неустойчивото съдържание на понятието за космос, но и от това, че самият космос не е оставал един и същ в хода на историята.
Има ли смисъл от редакция на Молитвеника? (въведение; утринни молитви)
В началото на тази година светата ни обител издаде Кратък молитвеник, в който са направени редакционни промени в сравнение с Молитвеника на Синодално издателство на БПЦ от 1996 г. След отпечатването на това издание на няколко пъти чувахме въпроса, който избрахме и за заглавие на настоящата публикация. Получихме различни отзиви, включително и добронамерени критични бележки върху работата ни. Затова, и по съвет на някои от архиереите от Св. Синод на БПЦ, сметнахме за необходимо да посочим по-подробно и конкретно какво точно е редактираното, както и да изложим основанията за извършените редакции.
Преди да се спрем на този въпрос, намираме, че не е излишно да се каже накратко въобще за появата на молитвениците за частна употреба. Понеже настоящият състав на ползваните в родината ни молитвеници е основан на руската традиция, ще се ограничим само до тази област, а именно печатната традиция на църковнославянските молитвеници в Русия.
Цялата статия: Има ли смисъл от редакция на Молитвеника? (въведение; утринни молитви)
Насъщното богословие на Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
Едно от първите основни положения, които начинаещият в богословието научава, е, че в Църквата епископът има – освен всичко останало – и „власт на учителство“ (potestas magisterii). И, разбира се, няма нищо по-обяснимо от това. От епископа, който в Църквата не е нито повече, нито по-малко от образ на Христос, който право преподава „словото на истината“ (2 Тим. 2:15), по определение се очаква да знае в съвършенство догматическото учение на Църквата и да го преподава безпогрешно, а това може да означава само едно: да бъде богослов в пълния смисъл на думата. Не просто да е наизустил Символа на вярата, заедно с останалите базови изповедни текстове, а да тълкува тяхното съдържание вярно, достъпно и по творчески начин – в контекста на духовните тенденции и нагласи на своето съвремие. Да разкрива пред повереното му словесно стадо вярата, която е била „веднъж завинаги предадена…“ (Иуда 3), насърчавайки по този начин и другите към свое, лично богословско творчество, което е нещо вътрешно присъщо на човека дори само по силата на това, че той е сътворен по образа и подобието на Този, Който е Творецът par excellence. Емблематичен пример за такъв епископ на Църквата Христова е неотдавна упокоилият се в Господа митрополит на Диоклия Калистос (Уеър).
Цялата статия: Насъщното богословие на Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
Майка Текла (Шарф) и вписването на православието в английската култура
Приносът на духовните старци за православното богословие, включително и в съвременността, не може да бъде подминат. Добре известно е влиянието, което в Гърция имат духовни старци като о. Василий от „Ставроникита“ – „Ивирон“ (неговото значение накратко вече беше разгледано в текста за о. Шмеман и литургичното богословие), о. Йосиф, о. Паисий, о. Емилиан и о. Порфирий. В двете глави от настоящата книга, посветени на духовните старци, ще разгледам живота на двама духовници, които самият аз добре познавах: майка Текла и отец Софроний. Много по-добре познавах майка Текла (въпреки че о. Софроний оказа върху мене голямо, макар и скрито въздействие след първата ни среща през 1964 г.), защото малко след като приех православието, се оказах в Северна Англия, където в онези дни не бяха много местата, на които човек можеше да присъства на божествената Литургия, затова и редовно в продължение на около шест години посещавах манастира „Успение Богородично“ близо до Уитби. Много скоро опознах майка Текла, на която дължа много. Една от причините да се огранича тук само до духовните старци, които познавам лично, е, че колкото и голямо да е писменото наследство, завещано ни от духовните старци, основното средство, чрез което те предават своето разбиране за християнския живот е личната среща. Казаното от духовния старец е насочено лично към тебе, това не е общо послание, докато неизбежно всяко записано слово, дори и свитък с писма, придобива характер на общо послание и така загубва част от първоначалната си сила.
Цялата статия: Майка Текла (Шарф) и вписването на православието в английската култура
Църковният живот и неговата несъвместимост с религията
… изоставяме животното донякъде. Но
загадката винаги витае в сърцата ни[1]
В различни времена са давани различни определения за универсалния феномен на религията. Изтъкнати теоретици на религията като Глазенап, Хелбах, Шьопс, Фрейзър, Дюркем и др., според различните гледни точки на всеки от тях, се обединяват около факта, че религията е вяра във висша свръхестествена сила, от която зависят светът и човекът, така че става необходимо нейното успокояване чрез специфични понятия и действия и по този начин нейното опознаване. Разбиранията съставят елементарна или по-сложна система на метафизиката, а действията – нормативна рамка на поведение, кодифицирана като етика.
Каквито и индивидуални различия да се изразяват в разнообразието от религиозни традиции, може би няма да е неуместно и пренебрежително да се отбележи един общ контекст между тях: този, който е най-ярко изявен при тройното изкушение на Христос в пустинята. Според известния евангелски разказ сатаната предлага на Христос три конкретни възможности: да превърне камъните в хляб, да скочи долу от храма, за да Го спаси Бог, и да се поклони на дявола, за да получи световна власт.
Цялата статия: Църковният живот и неговата несъвместимост с религията
