Мобилно меню

4.6923076923077 1 1 1 1 1 Rating 4.69 (13 Votes)
1_62.jpgБоговъплъщението е единственото ново нещо под слънцето.[1]

Единственият изход от този затворен кръг на живота в смъртта. И устремени към Царството Божие, ние го виждаме на иконата в една перспектива, която е устремена към всеки[2].

Единствено чрез Боговъплъщението като проява на най-голямата Божия любов към света и като тайна Христова можем да разберем иконата и почитта ни към нея. Боговъплъщението е основната Истина в православието, Която е Логос (смисъл) на всичко. А Боговъплъщението е, че синът Божий става син Човешки за да могат синовете човешки да станат синове Божии (еп. Атанасий Йевтич). Боговъплъщението ни показва Христос, Който, въплъщавайки се, приема човешката природа, за да покаже за какво е сътворена.Понеже Адам, избирайки да стане бог без Бога, променя смисъла, начина на живот на природата.Въплъщавайки се, Логосът осмисля вселената.Боговъплъщението ни открива Образа, по който е сътворен Адам.Боговъплъщението ни показва единствената живоносна перспектива пред човека. Единствено в Боговъплъщението човешкият живот има смисъл (единствено в Боговъплъщението човек има живот).
 
Задачата на всички изобразителни изкуства е една – изобразявайки света, да го запазят, съхранят.[3] Единствено иконографията постига тази цел, защото тя ни показва Боговъплъщението, чрез което всичко има вечно битие.И затова е важно, и нещо, без което не може, за да има икона, агиографът (иконографът) да разкрие Боговъплъщението, да покаже как Църквата го вижда. Затова агиографът трябва да е свидетел на Боговъплъщението, да е част от него (да е в Църквата). А това най-пълно става в Евхаристията, където Христос се въплъщава в желаещите на всяка Литургия. Ако агиографът не е църковен човек, той няма да изразява основната истина и тайна за Боговъплъщението, а отстъпвайки от тази стабилна основа, изображението загубва смисъл.

Иконата ни разкрива тези истини, следствия от въплъщението на Истината.Боговъплъщението е началната точка, от която тръгва иконата, за да стигне накрая пак до него. На иконите изобразяваме светци, които са приели Христос и са станали част от неговото тяло – Църквата. И това е възможно само заради Боговъплъщението. Чрез него ние изписваме тази реалност и всяка изписана икона го потвърждава.

Иконоборческата ерес ни показва свидетелството на Църквата, че иконата е неотделима нейна част,без която ще се загуби пълнотата на Боговъплъщението. Св. патриарх Герман, св. Йоан Дамаскин и други отци са защитавали иконопочитанието посредством Боговъплъщението. Иконоборците виждат в иконата идол, защото не разбират Боговъплъщението, което е основната Истина в Православието и точно заради това Църквата свиква Седмия вселенски събор в Никея (787 г.), където иконоборческата ерес е осъдена. Иконоборците, както тогава, така и днес, са се позовавали и се позовават главно на втората Божия заповед, дадена на Моисей на Синайската планина: Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, долу на земята и що е във водата, под земята, не им се кланяй и не им служи (Изх. 20:4-5, Втор. 5:89). Тази заповед е дадена на израилтяните във време, когато те са единственият народ в света, познаващ Бога. Познават Го като отсъстващ Бог. Творец, Който общува с човека, изопачил начина си на живот след грехопадението, не лично, а посредством закони. Трябва да гледаме  втората Божия заповед като част от Божията икономия (домостроителство). Погледната така, Втората Божия заповед е дадена с цел човекът да отвори място за Христос, да пожелае Христос, а не нещо друго. Защото ако човекът бе заместил Месията с идол, Боговъплъщението не би се случило, тъй като то е свободно действие на Бога и на човека.Святото и освещаващото иконата е Боговъплъщението.

Ще обобщя казаното, погледнато от въпроса за Боговъплъщение и иконопочитание, така: Втората Божия заповед е дадена, за да отвори място на християнските иконографи да потвърждават Боговъплъщението в перспективата на Божията икономия. Тази перспектива, както я виждаме на всяка икона, е отворена към всеки.

Бележки:

1. Юстин Попович, Православието като философия на живота, Света гора, Атон: „Славянобългарски манастир, Св. Великомъченик Георги Зограф” 2008

2. Думата икона е от гръцки произход. Има няколко значения: а) в собствен смисъл – портрет, образ, фигуративно изображение на нещо, статуя, образ върху монета, отражение в огледало; б) в преносен смисъл-мечта, подобие; в) изображение, жив образ в смисъл на прилика. Виж: Коев, Т. „Втората Божия заповед и иконопочитанието” – В: Духовна култура, 4, 1967.

3. Стаматис Склирис – мисъл изразена в лекцията в ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” на 12.11.2008 г.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kp4 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum