Мобилно меню

4.9516129032258 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (124 Votes)
Кукленски манастир - общ изглед Официалното наименование на манастира е “Св. Безсребреници Козма и Дамян”, но е наричан от местното население “Св. Врачове”. Според запазения ктиторски надпис на аязмото, някога е носел и името “Св. Безсребърници”

Духовната обител се гуши в чудно красива долина в Белочерковския рид на дела Чернатица от Западните Родопи, на 2,5 км югозападно от с. Куклен. Обителта се намира вдясно от пътя Пловдив-Асеновград, на около 15 км южно от Пловдив.

Манастирът е основан по време на Втората българска държава около целебен извор. Аязмото е познато и на древните траки, водите на което според преданията церят лудост. Според други изследователи духовната обител е построена от грузинските братя  Григорий и Абасий Бакуриани – основатели на Бачковския манастир. По време на царуването на цар Иван Александър, манастирът е известен с книжовната си школа, културното си влияние и разбира се с лековитите си води.

4.8979591836735 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (49 Votes)
На 13 април, Светли петък, е празникът Живоприемен източник. Голямобуковската обител “Св. Петка” празнува на този ден своя храмов празник.
Светата обител е разположена в Странджа планина на около 4 км югоизточно от с. Голямо Буково (до 1934 г. с. Коджа бук), на приблизително еднакво разстояние от селата Кирово, Тракийци, Граничар, Варовник и Богданово.

4.4754098360656 1 1 1 1 1 Rating 4.48 (61 Votes)
Манастирският комплекс “Великата лавра” е строен в периода ХІ-ХІІ век и се намира на левия бряг на р. Янтра, в северозападното подножие на хълма “Царевец” в гр. Велико Търново. Църквата “Св. 40 мъченици” е действаща по времето на династията на Асеневци и е използвана за тяхна гробищна черква. За това говори част от саркофаг с изображение на жена с корона на главата, открито от първият изследовател М. Москов, което му дава основание да заяви, че в църквата са погребвани и български царици и жени-аристократки, свързани с Асеневия род. Тук е погребан и загиналият при Солун цар Калоян (1197-1207). Археологическите проучвания и открития в последно време доказват, че около църквата се намира част от семейната гробница на цар Асеневската фамилия.

2.5384615384615 1 1 1 1 1 Rating 2.54 (13 Votes)
Храм Пър­ва­та епар­хия на Рус­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва на те­ри­то­ри­я­та на днеш­на  Са­ра­тов­с­ка гу­бер­ния би­ла от­к­ри­та по хо­да­тайс­т­во­то на св. бла­го­ве­рен княз Алек­сан­дър Нев­с­ки през 1261 г.

Са­ра­тов­с­ка епар­хия през вре­ме­то на цар­с­ка Ру­сия би­ла бо­га­та на хра­мо­ве. В гр. Са­ра­тов през 1901 г. има­ло 49 цър­к­ви, па­рак­ли­си, жен­с­ки ма­нас­ти­ри (при то­ва до­ре­во­лю­ци­о­нен Са­ра­тов бил поч­ти 6 пъ­ти по-ма­лък по площ от се­гаш­ния, а по на­се­ле­ние - 7,3 пъ­ти). Към края на 1918 г. в Са­ра­тов­с­ка епар­хия има­ло 891 дейс­т­ва­щи  хра­ма, 15 ма­нас­тира, ски­то­ве, от­шел­ни­чес­ки ки­лии.

В съ­вет­с­ко вре­ме мно­го хра­мо­ве би­ли взри­ве­ни, опус­то­ше­ни, ос­к­вер­не­ни…. От ку­по­ли­те съ­ба­ря­ли кръс­то­ве­те, пре­то­пя­ва­ли кам­ба­ни­те, из­га­ря­ли ико­ни­те.

4.9259259259259 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (54 Votes)
Shipka_man.jpg Първият най-забележителен, красив и впечатляващ паметник на българо- руската дружба в България е Шипченският манастир. Той е създаден в знак на възпоменание, слава и възхвала на православните руски войни и български опълченци отдали живота си за свободата на България през Освободителната война.

Храмът-паметник „Рождество Христово“ – известен още като Шипченския манастир – се намира в южното подножие на Шипченската планина, в северозападните покрайнини на гр. Шипка, на 12 км северозападно от гр. Казанлък. Построен е в периода 1885-1902 г. в памет на загиналите руски войни и български опълченци в Освободителната за България руско-турска война (1877-1878 г.). Повече от 450 паметници са построени в цялата страна, като израз на благодарност към освободителите, в памет на загиналите руски войници, офицери и български доброволци (опълченци), но Шипченският манастир е най-големият и най-красивият.

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин