Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

Ис­то­ри­я­та на Ки­е­во-Пе­чор­с­ка­та лав­ра за­поч­ва в сре­да­та на 11 в. Лав­ри обик­но­ве­но на­ри­чат големи об­ще­жи­тел­ни ма­нас­ти­ри, ко­и­то на­пом­нят на малки град­че­та със сво­и­те раз­ме­ри, пос­т­рой­ки ули­ци („лав­ра“ в пре­вод от гръц­ки ези­к оз­на­ча­ва „ули­ца“). Съ­щес­т­ву­ват ня­кол­ко мне­ния за то­ва, ко­га имен­но пре­п. Ан­то­ний Печорски, ро­до­на­чал­ник на рус­ко­то мо­на­шес­т­во, се е по­се­лил в ед­на от Ва­ряж­ки­те пе­ще­ри, със­тав­ля­ва­ща част от днеш­ни­те Да­леч­ни пе­ще­ри, но мно­зин­с­т­во­то из­с­ле­до­ва­те­ли от­на­сят то­ва съ­би­тие към 1051 г. и имен­но тя се смя­та за го­ди­на на ос­но­ва­ва­нето на Ки­е­во-Пе­чор­с­кия ма­нас­тир.

Като дошъл от Светогорския манастир „Есфигмен“ пре­п. Ан­то­ний оби­ко­лил ки­ев­с­ки­те ма­нас­ти­ри, ус­т­ро­е­ни от гър­ци, и не на­ме­рил в тях ис­тин­с­ки мо­на­шес­ки дух, затова предпочел да се уеди­ни в пе­ще­ра­та, ко­я­то по-ра­но оби­та­вал мит­р. Ила­ри­он.

Твър­де ско­ро ду­хов­ни­ят под­виг на пре­п. Ан­то­ний за­поч­нал да прив­ли­ча към пе­ще­ра­та ки­ев­с­ки­те граж­да­ни и арис­ток­ра­ти, които ид­вали при не­го за бла­гос­ло­ве­ние и ду­хов­ни съ­ве­ти. А те­зи, ко­и­то се стре­ме­ли да пос­ве­тят своя жи­вот на Бо­га, го мо­ле­ли да ос­та­нат с не­го в пе­ще­ра­та. По­се­ли­ли­те се в пе­ще­ра­та мо­на­си из­ко­па­ли за се­бе си но­ви ки­лии, съ­е­ди­ни­ли ги с дъл­ги под­зем­ни проходи и там ус­т­ро­и­ли под­зем­на цър­к­ва „Бла­го­ве­ще­ние на Прес­ве­та Бо­го­ро­ди­ца“. Та­ка се об­ра­зу­ва­ла Пе­чор­с­ка­та оби­тел.

4.8461538461538 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (65 Votes)

Заобиколен от вековни букови гори и обширни ливади, кацнал като лястовиче гнездо върху старопланинския връх Камен Лисец, Гложенският манастир „Св. Георги“ се намира на 12 км северно от Тетевен и на 2 км западно от р. Вит. Наченките на духовния живот тук чезнат в мрака на вековете. Гложенската обител не може да претендира, че е основана от титан на молитвата като Рилската, от византийски военоначалник, като Бачковската или от атонски таксидиот – като Троянската. Гложенските калугери не са съхранили дори фрагменти от летопис. В замяна на това те разполагат с една романтична легенда за основаването на манастира.

Нейният текст е научно оповестен едва през 1931 г. от Петър Мутафчиев в студията му „Из нашите старопланински манастири“.[1] Сказанието е написано върху отделен лист на 6 април 1870 г. от Павел Попов (чорбаджи Патю) от близкото село Видраре,[2] който заявява в бележка под текста, че го открива в „кондиката“ на манастира. В няколкото запазени манастирски поменици не е фиксирано подобно предание. Може би става въпрос за протограф в изчезнал поменик, предназначен за събиране на дарения в Украйна и Русия. През 1981 г. Боню Ангелов издава нов препис на сказанието, който се съхранява в пловдивската Народна библиотека „Иван Вазов“.[3] Издателят предполага, че този препис датира от периода 1830-1850 г., без да посочва основанията си. Почеркът със сигурност е по-късен и принадлежи на човек, завършил училище с изучаване на гръцки език. Пловдивският препис не може да се отъждестви с преписа на Павел Попов, понеже между тях се наблюдават десетина немаловажни ортографски, пунктуационни и лексикални различия. Мутафчиевият препис е по-стар, с доста повече надредни знаци и букви, но съдържа морфологични и смислови грешки, част от които са поправени в преписа на Ангелов. Писачът на Ангеловия препис е по-разсеян и изпуска цели думи. Ето някои различия между двата преписа на сказанието:

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)
Църквата е строена по време на турското робство през 1872 г. и  е била посветена на „Света Троица”, тъй като по предание, до края на XIV в. на това място е имало манастир „св.Троица” разрушен от турците, чиито развалени се виждали чак до края на XVIIвек. През Втората световна война, храма е бил посветен на „Св. Терапонтий” (до 1957 г.), тъй като съществува предание, че на това място е бил посечен Св. Терапонтий Сердикийски. Освен това изградения на Редута храм (на земя собственост на храм „Св. Мина”), през 1943 г. е бил посветен на „Св. Троица” с престол и на „Св. Атанасий Велики”. През 1957 г. църквата е посветена на „Св. Вмчк. Мина” със храмов празник 11 ноември.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (9 Votes)
храмът в Бяла СлатинаВсеки град, всяко село, всеки архитектурен паметник има своята история. Тя не винаги може да бъде прочетена в дебелите томове по библиотеките, понякога, за да я събере човек, трябва дълго да се рови из пожълтелите страници, да обикаля, да пита и разпитва. Историята на отделните селища се гради и пише най-вече от хората, които живеят в тях. И аз се опитах с немощните си ръце да завъртя колелото на времето, за да върна читателя назад и да проследя историята на храма в родния ми град Бяла Слатина.

4.8333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (24 Votes)
22_15.jpgСгушена в подножието на Джамбаз тепе, днес църквата “Св. Петка – Стара” (”Св. Параскева") като че ли е известна само на по–възрастните пловдивчани, на историците и особено на бездомните, скитниците, наркоманите и катерачите, които ползват скалите над нея за катерене. Нейната камбанария обаче е известна на всички, извисила се високо над църквата, кацнала на една скала и видима от централния площад и от минаващите по булевард “Цар Борис Трети”.

Историята на тази малка църква е свързана с падането на България под турско робство. След превземането на Пловдив от ордите на Лала Шахин през 1371 г. съществувалата дотогава катедрална църква, построена от цар Иван Асен Втори в памет на пренасянето на мощите на св. Петка Епиватска (Българска) от Цариград в Търново и посветена на същата светица, е превърната в джамия. Това е днешната Джумая джамия. На православното население е разрешено да си построи нова църква в чест на св. Петка в подножието на Джамбаз тепе. Смята се обаче, че на това място е имало вече съществуващ православен храм, принадлежащ на катедралата, но посветен на преподобномъченица Параскева, св. Петка Римлянка, чиято памет се чества на 26 юли.    

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин