Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)
1_98.jpgКричимският манастир е разположен в рида Равногор на Баташка планина от Западните Родопи, на левия бряг на река Въча и на около 4-5 км. южно от Кричим по шосето за Девин. От град Кричим се навлиза в живописната долината на р. Въча - от града вдясно горе се виждат останките от Иванковото кале, а близо до него е известният Асенов надпис. Върху голям камък насред горичка е издълбано: "На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим". Недалеч от това място са останките от друг известен  Кричимски манастир - "Св. св. Козма и Дамян", опожарен по време на Априлското въстание

Историческо развитие и сегашно състояние

Нямаме никакви известни данни за времето, когато манастирът е основан. Според различни източници, градени повече на догатки и предположения, отколкото на реални факти, манастирът е основан или през ІХ –Х век, по времето на Симеон, или през ХІІІ. Често в справочниците като период за създаването му може да се срещне и ХV-ХVІ в. Трудностите за определяне на каквато и да е датировка произтичат и от факта, че по времето на комунизма мястото на манастира е обработвано в дълбочина с тежка строителна техника, когато са строени Кричимските минерални бани, към които има и голям басейн.

4.7446808510638 1 1 1 1 1 Rating 4.74 (47 Votes)
храм Св. СофияСо­фия – сто­ли­ца­та на Бъл­га­рия, е град с мно­го­ве­ков­на ис­то­рия, поз­нат с раз­лич­ни име­на през ве­ко­ве­те: Сер­ди­ка, Сре­дец, Три­а­ди­ца, Со­фия. С пос­лед­но­то име е из­вес­тен ед­ва от сре­да­та на ХІV в. и то му би­ло да­де­но от то­га­ваш­ния ка­тед­ра­лен храм „Св. Со­фия”.

Са­ми­ят храм въз­ник­ва нас­ред из­точ­ния ези­чес­ки нек­ро­пол на Сер­ди­ка ка­то гро­бищ­на цър­к­ва. Пре­ди то­ва на не­го­во­то мяс­то пос­ле­до­ва­тел­но е има­ло ня­кол­ко по-мал­ки гро­бищ­ни цър­к­ви­ци, пър­ва­та от ко­и­то е от нач. на ІV в. Пред­по­ла­га се, че още след ар­хи­тек­тур­но­то й пре­ус­т­ройс­т­во по вре­ме на уп­рав­ле­ни­е­то на им­пе­ра­тор Юс­ти­ни­ан тя е пос­ве­те­на на Божията Пре­мъд­рост, т. е. име­то й е Све­та Со­фия. То­ва би­ло пря­ко вли­я­ние от ве­ли­чес­т­ве­ния сто­ли­чен ка­тед­ра­лен храм „Св. Со­фия” в Кон­с­тан­ти­но­пол (дн. Ис­тан­бул, а на­ри­чан от бъл­га­ри­те Ца­риг­рад), кой­то бил пос­ве­тен от Ца­риг­рад­с­ка­та все­лен­с­ка пат­ри­ар­шия на Божията Пре­мъд­рост. А бо­гос­ло­ви­те свър­зат Пре­мъд­рост­та с Вто­ро­то ли­це на Све­та Тро­и­ца – Бог-Сло­во. Та­зи иде­о­ло­ге­ма има връз­ка с Бо­го­въп­лъ­ще­ни­е­то, чий­то на­ча­лен мо­мент точ­но е фик­си­ран в но­во­за­вет­на­та книж­ни­на с бла­го­вес­ти­е­то на ар­хан­гел Гав­ри­ил. Пра­вос­лав­на­та цър­к­ва от­бе­ляз­ва то­зи ден ка­то Бла­го­ве­ще­ние и го праз­ну­ва на 25 март. В та­къв сми­съл един­с­т­ве­но­то мо­лит­ве­но и бо­гос­лу­жеб­но чес­т­ва­не на Божията Пре­мъд­рост е на 25 март.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

Желязната църква в ИстанбулПрез лятото на 1849 г. княз Стефан Богориди, внук на еп. Софроний Врачански, подарил стария си имот (две каменни къщи и една дървена стопанска постройка) в цариградския квартал „Фенер“ на своите сънародници, за да си построят своя църква. Поради липса на средства за строителството ѝ в долния етаж на стопанската постройка бил устроен временен параклис (прераснал по-късно в храм), в който служили близо половин век.

Едва по времето на екзарх Йосиф Първи, в началото на 90-те години на 19 в., започнало строителството на нов български храм. Първоначално бил заздравен теренът понеже бил стар насип и на 26 април 1892 г. тържествено положили основния камък. Архитект на църквата бил арменецът Ховсеп Азнавур, който предложил тя да бъде направена от разглобяеми железни елементи и в случай на поддаване на основите да бъде демонтирана и преместена на здраво място.

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)

Още по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) много българи започнали да напускат масово османската столица. След подписването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.) и последвалия го Берлински конгрес (юни 1878 г.) потокът на изселниците се засилил. Напускали преди всичко търговците, богатите занаятчии и най-вече интелигенцията. Останали предимно македонските българи, тъй като родните им места не били освободени и пак се намирали в пределите на Османската империя. Според една официална турска статистика през 1885 г. Цариград имал население от 1 милион и 33 хиляди жители, от които 384 910 турци, 156 032 арменци, 152 741 гърци, 44 377 българи и пр.

Положението на Българската екзархия, чието седалище бил Цариград, оставало неизяснено. Вторият български екзарх Йосиф Първи (1840-1915), който встъпил на екзархийския трон през април 1877 г., се намирал в доста затруднена ситуация. Той бил лишен от подкрепата на своите архиереи, които заминали за епархиите си; останал без доходи, тъй като владичина по време на войната не била събирана; нямал възможност да поддържа връзка с дейците от освободените български земи и затова решил да отиде временно в Пловдив, където по това време заседавала Европейската комисия по уредбата на Източна Румелия.

4.7631578947368 1 1 1 1 1 Rating 4.76 (38 Votes)
Манастирът е разположен в Търновските височини на Средния Предбалкан, на тясна продълговата тераса под величествения скален венец на живописния Дервентски пролом на десният бряг на р. Янтра. Отстоява на около 6 км северно от Велико Търново, на 1,5 км южно от с. Самоводене и на 240 км източно от София.
Светата обител е основана според едни изследователи през ХІ в.(1070 г.), по време на Византийското робство от епитроп Георги и сина му Калин. Основание за това им дава надписът, намерен при строежа на новата църква, когато се изгражда наново манастира през 1847 г. Надписът е запазен и до днес. Той гласи: “Тази църква “Света Тройца” е създадена в 6578 (1070) година януари 27 ден от епитропъ Георги Приложникъ и синъ му Калинъ”. Предполага се, че старата църква е била част от голяма защитна крепост на пътя през прохода “Дервент” (Дервенья) и достигащ до хълма Трапезица.

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики