Мобилно меню

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (24 Votes)

Въпреки неблагоприятните условия през дългите векове на османското владичество Бачковският манастир успява да съхрани своя облик и значение. От запазените в библиотеката поменици личи, че голяма част от имената на дарителите са български. Това подсказва, че манастирът остава в тясна връзка с местното българско население.

В края на ХVІ и началото на ХVІІ век състоянието на Османската империя се стабилизира и се създават условия за по-оживена икономическа и културна дейност на покореното християнско население. Неговата силна религиозност се изразява в стремеж за ремонтиране на стари и построяване на нови църкви и манастири. Общо взето християнските култове сгради от тази епоха са малки по размери и елементарни като архитектурно решение. През 1601 г. е изградено южното крило в северния двор на Бачковската обител, в което са манастирската магерница, складовите помещения и трапезария с голяма мраморна маса, подновена в последните години на XX в. от българския бизнесмен Илия Павлов. Централната църква "Св. Богородица" на Бачковския манастир, изградена при игумена Партений през 1604 г., е най-големия храм в българските земи преди Възраждането. Главен майстор е бълга­ринът Никола. Неговият архитектурен план не е оригинален, а е заимстван от Св. Гора, което е естествено. Църквата представлява по-късен вариант на атонския тип католикони - кръстокуполна сграда с голям притвор, съобразен със службите по монашеския типик. Нейните конхи (абсиди) са малки в сравнение с общия обем на сградата. Построена е от малки каменни квадри, а куполите са от тухли. Стените са сурови и неразчленени, а прозорците са малки и оскъдно моделирани.[i]

4.8333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (24 Votes)
1_105.jpgПродължение от част 2 - Уставът на Григорий Бакуриани

През 1344 г. регионът на Станимака е предаден на цар Иван Александър от византийската императрица Ана Савойска, която разчита на българска помощ в борбата си срещу Йоан Кантакузин. Бачковският манастир остава в границите на българската държава до 1364 г., когато османските войски, възглавявани от Лала Шахин паша, завладяват Пловдив, Станимака и редица родопски крепости. След пленяването на османския султан Баязид от Тамерлан в битката при Ангора (днес Анкара) през 1402 г. синовете на Баязид започват борба за престола. Един от тях е  Муса, който се отдава на грабежи и убийства в Тракия през 1409-1413 г. Той опожарява Пловдив и редица родопски селища и убива митрополит Дамян. В своята любителска история на манастира архимандрит Панарет твърди голословно, че „целият манастир бил разорен до основи от турците”.[i] Ако това беше вярно, манастирът щеше да запустее, а е доказано, че в началото на ХV в. в него се подвизават някои от учениците на св. патриарх Евтимий, а най-вероятно и самият свален патриарх.

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (21 Votes)
1_11.jpgВтора част от История на Бачковския манастир

В началото на своя типик, кръстен на самия него „Типик на Бакуриани”, набожният ктитор отдава почит на животворящата Троица, в Чието име е кръстен, на Която служи и на Която се уповава с надежда и вяра.[i] Едва тогава той започва да пише относно устройството на манастира, броя на монасите, закона, по който ще се управлява за прослава на пресветата владичица Богородица. Монаси, които знаят иверийско (грузинско) писмо и четмо, са събрани и настанени в манастира, който се намира в земите на крепостта Петрич. Севастът споменава своя баща Бакуриани, наречен от него „блаженопаметен” и „архонт на архонтите” от племето на иверците. Той се смята за негов достоен син, който благодарение на Бога създава манастир и гробница за тленните му останки и на светия храм и на издигнатата в него скиния. Всичко това той прави за опрощаване и спасение на него и на брат му великия Абазий.

4.8571428571429 1 1 1 1 1 Rating 4.86 (21 Votes)
ВходСъществуват сведения, че районът на съвременния манастир "Успение Богородично” e обитаван векове преди неговото основаване. Тук са намерени осем оброчни плочки на тракийския конник. Върху някои от тях има надписи. Надписът върху една от плочките споменава човек с тракийското име Мукатрал и епитета Багридент. Друга плочка е дарена от двама тракийци, най-вероятно братя, уточнени като "синове на Салас". Първото име не е ясно, защото плочката е отчупена точно там, но се вижда окончанието, което е "трал". Името на втория е запазено и той се е казва Битис. Трета плочка е посветена на конника от тракиеца „Дористал, син на Битис". Вероятно той е същият Битис, споменат във втората плочка като син на Салас. Името Салас се среща върху друга плочка, посветена на тракийския Херос, а именно Салас, син на Битис и брат на Дористал, който носи името на дядо си - Салас. Явно на юг от манастира, до днешния стар мост е съществувало тракийско светилище и вероятно селище.[i]

4.7543859649123 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (57 Votes)
0_5.jpgМоят живот е толкова напрегнат, че вече не си спомням кога за последен път съм почивал сериозно или съм взел отпуск. Затова приех с готовност предложението на двама мои студенти по теология в Шуменския университет, магистърска програма, да гостуваме на Бачковския манастир. Единият от тях е добър кмет трети мандат на малък град в Североизточна България, а другият е успял бизнесмен, собственик на ресторант и картинна галерия в София (гарантирам, че не са мафиоти, а self-made men). Речено-сторено. С две коли преминахме Балкана през Ришкия проход, потънал в разкошните цветове на късната есен, и през Пловдив и Асеновград се озовахме пред манастира.

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари