Мобилно меню

4.9550561797753 1 1 1 1 1 Rating 4.96 (89 Votes)

MGL9536

Последните десетина година са особено успешни за българската археология. Бяха направени важни открития с огромно значение не само в регионален, но и в световен мащаб. Наред до феноменалните находки на траколога Георги Китов се нареди и тази на проф. Казимир Попконстантинов от острова „Св. Иван“ до Созопол, където в по-ранната църква на едноименния манастир през 2010 г. беше открит реликварий с частици от мощи, вероятно на св. Йоан Предтеча. Откритието предизвика широк отзвук у нас и в чужбина. Беше направена експертиза от учени в европейски университети, която подкрепи хипотезата за принадлежността на мощите.

Така или иначе археологическата находка от 2010 г. постави много въпроси, чиито отговори тепърва трябва да бъдат търсени. Тя привлече интереса на научната общност и отвори нови хоризонти и страници от историята на южното българско Черноморие, Созопол и неговите манастири. Историята на едно голямо духовно и книжовно средище – островният манастир „Св. Йоан Предтеча“, получи шанса да бъде възкресена и написана, така че той да не тъне в забвение подобно на десетки други уникални обекти в България.

4.85 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (80 Votes)
___________0078.jpgВ редакцията се получи сигнал, онагледен от няколко снимки. Сигналът е за поредната църква, която се руши заради нашата немарливост.

Сигурно знаете, че щом попитат един митрополит: „Чия собственост е храмът?”, отговорът неминуемо е: „На Българската православна църква!” Най-много да издребнее и да каже: „На (светата) митрополия!” Ако продължат със следващия въпрос: „А кой трябва да се грижи за храма?”, отново ще получат убедения безапелационен отговор: „Християните от енорията!” Някои християни не приемат такава логика – храмът да не е техен, а само грижите за храма да са техни. Но до полемика въобще не се стига, защото в повечето случаи християните се грижат за храма си, без да се замислят, чия е собствеността. Има обаче и такива населени места, където жителите са 20-30 души, а потомците им са свикнали повече да получават нещо от неуморните старци-роботи, вместо да дават каквото и да било на родното си място. Тогава настъпва мерзостта на запустението. Тя, мерзостта, отдавна се е вселила в душите ни, но сега излиза и на мегдана, където е храмът. В повечето случаи – храм за чудо и приказ, граден от камък, голям и светъл, украсен по всички правила на християнското изкуство. Само че имало комунизъм, имало социализъм, имало и има безверие, има безморалност, цари безнаказаност... Разрушиха се сгради като замъци, къщи като дворци, ограбиха се паметници на достойни хора, дали много на света, разрушиха се свидни човешки съдби, та за църквите ли ще заплаче някой?!...

3.2857142857143 1 1 1 1 1 Rating 3.29 (21 Votes)

1_121.jpgПървото впечатление от Духовните стражи на Рупчос – тази малка голяма книга е рядкото духовно богатство, което тя съдържа: прецизно описание на църквите и параклисите в Горен и Долен Рупчос. Изданието е с прекрасен дизайн – луксозно, цветно, с богат снимков материал плюс две карти, изработени от автора, с интересна композиция и културен език. Работено е добросъвестно, с любов и вяра, които вдъхновяват автора Костадин Глушков да разкаже на читателите това, което е открил. Преводът на английски език е направен от неговата дъщеря Калина. Срещнал разбиране от страна на общ. Чепеларе в лицето на кмета Т. Бозуков, Глушков има късмет книгата да бъде издадена от общината заедно с други – общо 25 заглавия, между които и една на П. Маринов. Книгата е подарена на различни културни институции. Не се продава, затова нашата цел е да се обнародва за по-широк кръг от читатели.

По горното и долното течение на Чепеларска река (р. Чая) авторът констатира голям брой християнски светилища – 80 параклиса и 8 църкви. Описанието обхваща храма в Пампорово и светилищата в Националната астрономическа обсертатория, Рожен, Проглед, Чепеларе и тези в Долен Рупчос – селата Павелско, Хвойна, Малево, Орехово, Забърдо, т. е. до Бачковския манастир, северната граница на Рупчос. На тази среднородопска територия са живели езичниците-траки, впоследствие приели Божието слово от св. ап. Павел в древния гр. Филипи и разпространили го на север. Имаме основание да мислим, че първите ученици на св. ап. Павел са били някои будни родопчани. Според автора светилищата започнали да се строят в края на 4 в. Палени, рушени и обругавани през различните исторически моменти на робство, те отново са обновявани, възкръсвали, белязани от ръката на Бога. Блясъкът на Христовия кръст не е могъл да бъде затъмнен нито от османското, нито от атеистичното време. В работата си авторът проследява цялата християнска история на Рупчос.

3.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 3.67 (12 Votes)
1_123.jpgКнигата на доц. Асен Маргаритов "Манастирът "Св. Атанас" – духовна твърдина в Родопите" е поредният духовен дар за родопчанина. Тя има за свой предмет единственото манастирско светилище в Средните  Родопи, функционирало до началото на XVIII в. като духовно средище, след което е разрушено, заедно с всички духовни храмове в околността. Трудът съдържа предговор, уводна и същинска част, снимков материал и приложения.

Трудът започва с посвещение и благодарност  от страна на автора за материалната и духовна подкрепа – израз на съпричастие към неговия труд.

В предговора Константийският епископ Антоний пише: „Книгата съчетава в себе си силата на вярата и неуморния труд на стотици родолюбиви родопчани, които са вградили в строежа и поддръжката му частици от своето сърце, послание от добродетели за вековете... Тишината и спокойствието на манастира подтикват човешката душа да общува в молитви с нейния Създател и Творец, да благодари и да отваря сърцето за добротворство, повлияно от добрия християнски пример.”

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)
Veljusa_church.jpgПодобно на Бачковския манастир, Велюса е пример за достолепна средновековна обител, основана от византиец в чисто български регион, която придобива с течение на времето български характер и която е тясно свързана с грузинския Иверски манастир на Атон. Манастирът е разположен на висока скала на планината Еленица над едноименното село, което се намира на 10 км западно от град Струмица в Източна Македония. Посветен е на иконата „Св. Богородица Милостива” – на гръцки език „Елеуса”, преосмислено от местното население като „Велюса”. Според устава на обителта храмовият празник е Въведение Богородично, но неизвестно кога той е заменен с Рождество Богородично (8 септември). Куриозно е, че манастирът Велюса отсъства от каталога на средновековните български храмове, съставен от Бистра Николова и обхващащ също територията на днешна Македония.[i]

Според местни предания, записани в края на ХІХ в. от Георги Трайчев, обителта е основана от „учениците на св. Кирил и Методий”. Самият св. Методий проповядвал десет години на славяните по долината на Бяла река, която съединява Велюса и Водоча.[i] Няма съмнение, че тези предания имат литературна основа и вероятно са почерпени от публикации или преразкази на краткото житие “Успение Кирилово”. Според него, преди да отиде при сарацините ок. 855-856 г., св. Константин-Кирил посещава една славянска област по течението на р. Брегалница, където мисионерства сред славяните и им написва книги на славянски език.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен