Продължение от част 3. Бачковският манастир през XIV-XV в. Предполагаемият гроб на св. патриарх Евтимий
Главната църква
Главната църква
Въпреки неблагоприятните условия през дългите векове на османското владичество Бачковският манастир успява да съхрани своя облик и значение. От запазените в библиотеката поменици личи, че голяма част от имената на дарителите са български. Това подсказва, че манастирът остава в тясна връзка с местното българско население.
В края на ХVІ и началото на ХVІІ век състоянието на Османската империя се стабилизира и се създават условия за по-оживена икономическа и културна дейност на покореното християнско население. Неговата силна религиозност се изразява в стремеж за ремонтиране на стари и построяване на нови църкви и манастири. Общо взето християнските култове сгради от тази епоха са малки по размери и елементарни като архитектурно решение. През 1601 г. е изградено южното крило в северния двор на Бачковската обител, в което са манастирската магерница, складовите помещения и трапезария с голяма мраморна маса, подновена в последните години на XX в. от българския бизнесмен Илия Павлов. Централната църква "Св. Богородица" на Бачковския манастир, изградена при игумена Партений през 1604 г., е най-големия храм в българските земи преди Възраждането. Главен майстор е българинът Никола. Неговият архитектурен план не е оригинален, а е заимстван от Св. Гора, което е естествено. Църквата представлява по-късен вариант на атонския тип католикони - кръстокуполна сграда с голям притвор, съобразен със службите по монашеския типик. Нейните конхи (абсиди) са малки в сравнение с общия обем на сградата. Построена е от малки каменни квадри, а куполите са от тухли. Стените са сурови и неразчленени, а прозорците са малки и оскъдно моделирани.[i]