Мобилно меню

4.9259259259259 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (27 Votes)
DSCI0176.JPGВ югоизточната част на Шуменска област е разположено село Янково. В центъра на селото извива величествена снага храмът “Св. вмчк Димитър”. Историята на неговото създаване започва преди повече от сто години. До Освобождението на България през 1878 г. Янково е чисто турско мюсюлманско село. Пет години след това започват да се заселват българи. Постепенно в края на ХІХ век селото започва да добива български облик с характерни културни институти. След откриване на училище през 1887 г. хората подготвят и построяването на църква. Защото църквата е важна за облика и духа на всяко християнско селище.

С цел построяване на църква през 1899 г. е основано църковно настоятелство. То осигурява терен, започва да събира средства и да строи сграда за храма. Населението с желание и голяма любов помага с пари, строителни материали и безплатен труд в помощ на майсторите-строители. Интериорът също е дело на дарения: иконостас, икони, църковна утвар, тронове и т. н. Сред има не само янковци, но и хора от Желъд, Черни връх, Друмево, Ивански, Смядово. От същата година (1899 г.) започва и воденето на регистри за венчаванията, кръщавките и опелата. През тези години селото е част от Смядовска енория и се обслужва от смядовските свещеници Александър Савов и Янко Янев. На 17 септември 1905 г. Варненско-Преславският митрополит Симеон ръкополага отец Димитър Кирилов за свещеник в новосъздадената Янковска енория[1], отделяйки селата Янково, Ново Янково, Бял бряг, Желъд и Черни връх от Смядовска енория. С името на отец Димитър свързваме довършването на строежа на църквата през 1906 г., започването на редовни богослужения и укрепване на християнската вяра в Янковска община.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)
IMG_0947.JPGВ полите на Странджа, до Грудово, сега град Средец, има едно село, което някога е било околийски център, а сегашното Грудово едно от селата наоколо. В това село, хваната за полите на дядо ми - отец Илия, съм живяла в невръстните си години от 3 та до 9. Познавах храма като дланта си. Понякога помагах, в повечето случаи си играех наоколо. Църквата беше действаща до 1976 г., когато почина дядо Илия.

Искам да ви покажа как изглежда в момента църквата. Църквата е строена преди Освобождението през 1856 г., а иконите, които аз познавам, са рисувани през 1886 г. от тревненските майстори Димитър Минев и синът му Георги от Миневския род зографи. Те са направили иконите и на още 3 други църкви в района – в църквите в с. Проход и гр. Средец.

Откакто почина дядо Илия църквата е затворена, обаче вандали на няколко пъти са си взимали каквото им се хареса. За щастие, успяхме да спасим повечето икони, но къщата им се руши и те няма къде да стоят. Цялата църковна утвар и малките икони от патриаршеския ред- това са иконите най-горе под кръста, липсват. Открадната е и иконата, донесена от един от дядовците ми от Божи гроб, изпратен специално от селото за това. Одеждите на свещеника са в съседното село.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)
Продължение от част 51_56.jpg

След Освобождението започва бавен упадък на Бачковския манастир. За разлика от Рилския и атонските, той не разполага с метоси, които да му носят големи приходи. В освободена България българите разполагат с много повече възможности за професионална и лична изява, отколкото по време на османското иго. Затова кандидатите за монашество намаляват и са полуграмотни или хора, които използват манастира като стъпало за бъдеща кариера. Построяването на църкви почти във всяко селище води до отслабване на целогодишния поток на поклонници в Бачковската обител. За отчуждението на народа от нея заслуга има и принадлежността й към Фенерската патриаршия, която продължава четвърт век след основаването на Екзархията. Едва през 1894 г. ръководството на Бачковския манастир отправя молба той да премине под ръководството на българския Св. Синод. След дипломатически постъпки през следващата година е получено одобрението на Цариградската патриаршия. За нов игумен е избран Акакий, който е низвергнат за родолюбитието си от пловдивския митрополит грък.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)
Bachkovo_Archangels___church.jpgПродължение от част 4. Бачковският манастир през XVI-XVIII век

Въпреки че Бачковският манастир се управлява от гърци, през първата половина на XIX век тяхното влияние донякъде отслабва за сметка на българското присъствие. Заслуга за това имат видните българи, които са епитропи на манастира - Вълко и Големи Стоян Чалъкови. Тогава значително се увеличава богатството на монашеската обител. Даренията за манастира са непрекъснати. Освен индивидуални и семейни дарения, манастирът получава и дарения от името на цели еснафски сдружения. Доказателство за това е едно ковчеже в манастирския музей, на което има следният надпис: „Сие кутият положи еснаф куюмджийски от Свищов с йеромонах Гавриил, носител и помощник, първомайстор Георги и Манил и Коста на лето 1803, август 3".

Ново цялостно разширение на манастира се извършва през 30-40 години на XIX в. със средства на българското население и братя Чалъкови - ктитори на манастира от 1780 до 1860 г.

4.6521739130435 1 1 1 1 1 Rating 4.65 (23 Votes)

Въпреки неблагоприятните условия през дългите векове на османското владичество Бачковският манастир успява да съхрани своя облик и значение. От запазените в библиотеката поменици личи, че голяма част от имената на дарителите са български. Това подсказва, че манастирът остава в тясна връзка с местното българско население.

В края на ХVІ и началото на ХVІІ век състоянието на Османската империя се стабилизира и се създават условия за по-оживена икономическа и културна дейност на покореното християнско население. Неговата силна религиозност се изразява в стремеж за ремонтиране на стари и построяване на нови църкви и манастири. Общо взето християнските култове сгради от тази епоха са малки по размери и елементарни като архитектурно решение. През 1601 г. е изградено южното крило в северния двор на Бачковската обител, в което са манастирската магерница, складовите помещения и трапезария с голяма мраморна маса, подновена в последните години на XX в. от българския бизнесмен Илия Павлов. Централната църква "Св. Богородица" на Бачковския манастир, изградена при игумена Партений през 1604 г., е най-големия храм в българските земи преди Възраждането. Главен майстор е бълга­ринът Никола. Неговият архитектурен план не е оригинален, а е заимстван от Св. Гора, което е естествено. Църквата представлява по-късен вариант на атонския тип католикони - кръстокуполна сграда с голям притвор, съобразен със службите по монашеския типик. Нейните конхи (абсиди) са малки в сравнение с общия обем на сградата. Построена е от малки каменни квадри, а куполите са от тухли. Стените са сурови и неразчленени, а прозорците са малки и оскъдно моделирани.[i]

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин