
Рилският манстир е основан през Х век от монаха-отшелник Йоан Рилски през времето на царуването на цар Петър (927-968). Първоначално манастирът има съвсем скромен вид, подслоняващ отшелника, а по-късно и малкото негови последователи. Според първото житие на св. Йоан, наречено "Народно житие", при отшелника идва самият цар Петър. След смъртта му, той е канонизиран за светец и неговите мощи тържествено се пренасят в София, от там в Естергом (Унгария) и после отново в София. След възстановяването на българската държава през ХII век, в новата столица Търново се построява църква посветена на св. Йоан Рилски и там се пренасят мощите му.