Един от най-значимите средновековни паметници на културата в България е църквата “Свети Димитър” в с. Паталеница, Пазарджишко. Изградена в периода XI-XII век, тя е една от малкото добре запазени кръстокуполни базилики, чиито стенописи носят ярко изразени ренесансови белези. На мястото на сегашния храм е имало по-стар – “Свети Панталеймон”, за който се смята, че е дал името на селището. Съществуват и други предположения за произхода на името на селото, свързани с местни легенди.
Ако тръгнете по калдъръма на ловешкия квартал Вароша, на стотина крачки след музея на Апостола на свободата се намира църквата “Св. Богородица”, в която е служил набеденият за предател на Левски поп Кръстю. Преди време на входа бе поставена гранитна плоча, на която със златни букви е написано, че той е “борец за църковни, национални и социални свободи. Светлата му памет бе помрачавана 120 години.”. Така група ловешки интелектуалци подеха инициатива за изчистване на името на свещеноиконом Кръстю Тотев Никифоров. Според ловешкия писател Марин Колев, който оглавява местното културно дружество "Поп Кръстю Никифоров", свещеникът е бил изключително честен и кадърен човек. Историята отдавна е реабилитирала отеца, но това е известно на малцина.
Град Патра е третият по големина град в Гърция, живописно разположен на брега на Егейско море, само на два часа път от Атина. Градът пази много свидетелства за античното си минало, но днес той е прочут с друго – като място на мъченическата смърт на апостол Андрей. Главната улица носи неговото име и завършва с катедралния събор “Св. апостол Андрей Първозвани”, най-големият в Гърция. Всъщност, на това място църквите са две – една по-малка и стара, където е бил разпънат апостолът, и новата, построена в края на 19 век. Храмът впечатлява с нетипичната за Гърция архитектура – около големия централен купол са разположени 12 по-малки, а в него се събират за молитва до 5000 вярващи. Песнопения посрещат поклонника вътре и той се отправя към светинята на храма – главата на апостол Андрей и запазената част от неговия кръст.
Средецката "Мала Света гора”, Търновска “Света гора”, Сливенска “Света Гора”, Среднородопската манастирска общност... Всички тези български светини са вдъхновени и имат за свой прототип Атонската монашеска република. Те, както и много други духовни обителски групи през Средновековието започват да копират устава и името й.
На 16 октомври 2005 г. Високопреосвещеният Сливенски митрополит Йоаникий освети новопостроения храм “Св. Йоан Рилски” в с. Равадиново, община Созопол, на 6 км. от града. В св. литургия взеха участие протосингелът на Сливенска митрополия архимандрит Григорий, архиерейският наместник в Бургас ставрофорен иконом Борис Беров и членът на епархийския съвет ставроф. икон. Иван Попов, който от 1978 г. служи в Созопол и Равадиново, а доскоро и в с. Черноморец.
Ежемесечната поддръжка от нашите съмишленици (дори и със символични суми), ще е от голямо значение за нашата работа в бъдеще. Ако желаете повече информация как можете да подпомогнете развитието на образователните ни проекти, щракнете тук:
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Един от най-значимите средновековни паметници на културата в България е църквата “Свети Димитър” в с. Паталеница, Пазарджишко. Изградена в периода XI-XII век, тя е една от малкото добре запазени кръстокуполни базилики, чиито стенописи носят ярко изразени ренесансови белези. На мястото на сегашния храм е имало по-стар – “Свети Панталеймон”, за който се смята, че е дал името на селището. Съществуват и други предположения за произхода на името на селото, свързани с местни легенди.
Средецката "Мала Света гора”, Търновска “Света гора”, Сливенска “Света Гора”, Среднородопската манастирска общност... Всички тези български светини са вдъхновени и имат за свой прототип Атонската монашеска република. Те, както и много други духовни обителски групи през Средновековието започват да копират устава и името й.
