Църквата е строена по време на турското робство през 1872 г. и е била посветена на „Света Троица”, тъй като по предание, до края на XIV в. на това място е имало манастир „св.Троица” разрушен от турците, чиито развалени се виждали чак до края на XVIIвек. През Втората световна война, храма е бил посветен на „Св. Терапонтий” (до 1957 г.), тъй като съществува предание, че на това място е бил посечен Св. Терапонтий Сердикийски. Освен това изградения на Редута храм (на земя собственост на храм „Св. Мина”), през 1943 г. е бил посветен на „Св. Троица” с престол и на „Св. Атанасий Велики”. През 1957 г. църквата е посветена на „Св. Вмчк. Мина” със храмов празник 11 ноември.
Всеки град, всяко село, всеки архитектурен паметник има своята история. Тя не винаги може да бъде прочетена в дебелите томове по библиотеките, понякога, за да я събере човек, трябва дълго да се рови из пожълтелите страници, да обикаля, да пита и разпитва. Историята на отделните селища се гради и пише най-вече от хората, които живеят в тях. И аз се опитах с немощните си ръце да завъртя колелото на времето, за да върна читателя назад и да проследя историята на храма в родния ми град Бяла Слатина.
Сгушена в подножието на Джамбаз тепе, днес църквата “Св. Петка – Стара” (”Св. Параскева") като че ли е известна само на по–възрастните пловдивчани, на историците и особено на бездомните, скитниците, наркоманите и катерачите, които ползват скалите над нея за катерене. Нейната камбанария обаче е известна на всички, извисила се високо над църквата, кацнала на една скала и видима от централния площад и от минаващите по булевард “Цар Борис Трети”.
Историята на тази малка църква е свързана с падането на България под турско робство. След превземането на Пловдив от ордите на Лала Шахин през 1371 г. съществувалата дотогава катедрална църква, построена от цар Иван Асен Втори в памет на пренасянето на мощите на св. Петка Епиватска (Българска) от Цариград в Търново и посветена на същата светица, е превърната в джамия. Това е днешната Джумая джамия. На православното население е разрешено да си построи нова църква в чест на св. Петка в подножието на Джамбаз тепе. Смята се обаче, че на това място е имало вече съществуващ православен храм, принадлежащ на катедралата, но посветен на преподобномъченица Параскева, св. Петка Римлянка, чиято памет се чества на 26 юли.
Официалното наименование на манастира е “Св. Безсребреници Козма и Дамян”, но е наричан от местното население “Св. Врачове”. Според запазения ктиторски надпис на аязмото, някога е носел и името “Св. Безсребърници”
Духовната обител се гуши в чудно красива долина в Белочерковския рид на дела Чернатица от Западните Родопи, на 2,5 км югозападно от с. Куклен. Обителта се намира вдясно от пътя Пловдив-Асеновград, на около 15 км южно от Пловдив.
Манастирът е основан по време на Втората българска държава около целебен извор. Аязмото е познато и на древните траки, водите на което според преданията церят лудост. Според други изследователи духовната обител е построена от грузинските братя Григорий и Абасий Бакуриани – основатели на Бачковския манастир. По време на царуването на цар Иван Александър, манастирът е известен с книжовната си школа, културното си влияние и разбира се с лековитите си води.
На 13 април, Светли петък, е празникът Живоприемен източник. Голямобуковската обител “Св. Петка” празнува на този ден своя храмов празник.
Светата обител е разположена в Странджа планина на около 4 км югоизточно от с. Голямо Буково (до 1934 г. с. Коджа бук), на приблизително еднакво разстояние от селата Кирово, Тракийци, Граничар, Варовник и Богданово.
Ежемесечната поддръжка от нашите съмишленици (дори и със символични суми), ще е от голямо значение за нашата работа в бъдеще. Ако желаете повече информация как можете да подпомогнете развитието на образователните ни проекти, щракнете тук:
Сгушена в подножието на Джамбаз тепе, днес църквата “Св. Петка – Стара” (”Св. Параскева") като че ли е известна само на по–възрастните пловдивчани, на историците и особено на бездомните, скитниците, наркоманите и катерачите, които ползват скалите над нея за катерене. Нейната камбанария обаче е известна на всички, извисила се високо над църквата, кацнала на една скала и видима от централния площад и от минаващите по булевард “Цар Борис Трети”. 
Официалното наименование на манастира е “Св. Безсребреници Козма и Дамян”, но е наричан от местното население “Св. Врачове”. Според запазения ктиторски надпис на аязмото, някога е носел и името “Св. Безсребърници”
На 13 април, Светли петък, е празникът Живоприемен източник. Голямобуковската обител “Св. Петка” празнува на този ден своя храмов празник.
