Заобиколен от вековни букови гори и обширни ливади, кацнал като лястовиче гнездо върху старопланинския връх Камен Лисец, Гложенският манастир „Св. Георги“ се намира на 12 км северно от Тетевен и на 2 км западно от р. Вит. Наченките на духовния живот тук чезнат в мрака на вековете. Гложенската обител не може да претендира, че е основана от титан на молитвата като Рилската, от византийски военоначалник, като Бачковската или от атонски таксидиот – като Троянската. Гложенските калугери не са съхранили дори фрагменти от летопис. В замяна на това те разполагат с една романтична легенда за основаването на манастира.

Нейният текст е научно оповестен едва през 1931 г. от Петър Мутафчиев в студията му „Из нашите старопланински манастири“.[1] Сказанието е написано върху отделен лист на 6 април 1870 г. от Павел Попов (чорбаджи Патю) от близкото село Видраре,[2] който заявява в бележка под текста, че го открива в „кондиката“ на манастира. В няколкото запазени манастирски поменици не е фиксирано подобно предание. Може би става въпрос за протограф в изчезнал поменик, предназначен за събиране на дарения в Украйна и Русия. През 1981 г. Боню Ангелов издава нов препис на сказанието, който се съхранява в пловдивската Народна библиотека „Иван Вазов“.[3] Издателят предполага, че този препис датира от периода 1830-1850 г., без да посочва основанията си. Почеркът със сигурност е по-късен и принадлежи на човек, завършил училище с изучаване на гръцки език. Пловдивският препис не може да се отъждестви с преписа на Павел Попов, понеже между тях се наблюдават десетина немаловажни ортографски, пунктуационни и лексикални различия. Мутафчиевият препис е по-стар, с доста повече надредни знаци и букви, но съдържа морфологични и смислови грешки, част от които са поправени в преписа на Ангелов. Писачът на Ангеловия препис е по-разсеян и изпуска цели думи. Ето някои различия между двата преписа на сказанието: