Мобилно меню

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (14 Votes)
1_11.jpgВтора част от История на Бачковския манастир

В началото на своя типик, кръстен на самия него „Типик на Бакуриани”, набожният ктитор отдава почит на животворящата Троица, в Чието име е кръстен, на Която служи и на Която се уповава с надежда и вяра.[i] Едва тогава той започва да пише относно устройството на манастира, броя на монасите, закона, по който ще се управлява за прослава на пресветата владичица Богородица. Монаси, които знаят иверийско (грузинско) писмо и четмо, са събрани и настанени в манастира, който се намира в земите на крепостта Петрич. Севастът споменава своя баща Бакуриани, наречен от него „блаженопаметен” и „архонт на архонтите” от племето на иверците. Той се смята за негов достоен син, който благодарение на Бога създава манастир и гробница за тленните му останки и на светия храм и на издигнатата в него скиния. Всичко това той прави за опрощаване и спасение на него и на брат му великия Абазий.

4.9166666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (12 Votes)
ВходСъществуват сведения, че районът на съвременния манастир "Успение Богородично” e обитаван векове преди неговото основаване. Тук са намерени осем оброчни плочки на тракийския конник. Върху някои от тях има надписи. Надписът върху една от плочките споменава човек с тракийското име Мукатрал и епитета Багридент. Друга плочка е дарена от двама тракийци, най-вероятно братя, уточнени като "синове на Салас". Първото име не е ясно, защото плочката е отчупена точно там, но се вижда окончанието, което е "трал". Името на втория е запазено и той се е казва Битис. Трета плочка е посветена на конника от тракиеца „Дористал, син на Битис". Вероятно той е същият Битис, споменат във втората плочка като син на Салас. Името Салас се среща върху друга плочка, посветена на тракийския Херос, а именно Салас, син на Битис и брат на Дористал, който носи името на дядо си - Салас. Явно на юг от манастира, до днешния стар мост е съществувало тракийско светилище и вероятно селище.[i]

4.72 1 1 1 1 1 Rating 4.72 (50 Votes)
0_5.jpgМоят живот е толкова напрегнат, че вече не си спомням кога за последен път съм почивал сериозно или съм взел отпуск. Затова приех с готовност предложението на двама мои студенти по теология в Шуменския университет, магистърска програма, да гостуваме на Бачковския манастир. Единият от тях е добър кмет трети мандат на малък град в Североизточна България, а другият е успял бизнесмен, собственик на ресторант и картинна галерия в София (гарантирам, че не са мафиоти, а self-made men). Речено-сторено. С две коли преминахме Балкана през Ришкия проход, потънал в разкошните цветове на късната есен, и през Пловдив и Асеновград се озовахме пред манастира.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)
1_98.jpgКричимският манастир е разположен в рида Равногор на Баташка планина от Западните Родопи, на левия бряг на река Въча и на около 4-5 км. южно от Кричим по шосето за Девин. От град Кричим се навлиза в живописната долината на р. Въча - от града вдясно горе се виждат останките от Иванковото кале, а близо до него е известният Асенов надпис. Върху голям камък насред горичка е издълбано: "На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим". Недалеч от това място са останките от друг известен  Кричимски манастир - "Св. св. Козма и Дамян", опожарен по време на Априлското въстание

Историческо развитие и сегашно състояние

Нямаме никакви известни данни за времето, когато манастирът е основан. Според различни източници, градени повече на догатки и предположения, отколкото на реални факти, манастирът е основан или през ІХ –Х век, по времето на Симеон, или през ХІІІ. Често в справочниците като период за създаването му може да се срещне и ХV-ХVІ в. Трудностите за определяне на каквато и да е датировка произтичат и от факта, че по времето на комунизма мястото на манастира е обработвано в дълбочина с тежка строителна техника, когато са строени Кричимските минерални бани, към които има и голям басейн.

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (36 Votes)
храм Св. СофияСо­фия – сто­ли­ца­та на Бъл­га­рия, е град с мно­го­ве­ков­на ис­то­рия, поз­нат с раз­лич­ни име­на през ве­ко­ве­те: Сер­ди­ка, Сре­дец, Три­а­ди­ца, Со­фия. С пос­лед­но­то име е из­вес­тен ед­ва от сре­да­та на ХІV в. и то му би­ло да­де­но от то­га­ваш­ния ка­тед­ра­лен храм „Св. Со­фия”.

Са­ми­ят храм въз­ник­ва нас­ред из­точ­ния ези­чес­ки нек­ро­пол на Сер­ди­ка ка­то гро­бищ­на цър­к­ва. Пре­ди то­ва на не­го­во­то мяс­то пос­ле­до­ва­тел­но е има­ло ня­кол­ко по-мал­ки гро­бищ­ни цър­к­ви­ци, пър­ва­та от ко­и­то е от нач. на ІV в. Пред­по­ла­га се, че още след ар­хи­тек­тур­но­то й пре­ус­т­ройс­т­во по вре­ме на уп­рав­ле­ни­е­то на им­пе­ра­тор Юс­ти­ни­ан тя е пос­ве­те­на на Божията Пре­мъд­рост, т. е. име­то й е Све­та Со­фия. То­ва би­ло пря­ко вли­я­ние от ве­ли­чес­т­ве­ния сто­ли­чен ка­тед­ра­лен храм „Св. Со­фия” в Кон­с­тан­ти­но­пол (дн. Ис­тан­бул, а на­ри­чан от бъл­га­ри­те Ца­риг­рад), кой­то бил пос­ве­тен от Ца­риг­рад­с­ка­та все­лен­с­ка пат­ри­ар­шия на Божията Пре­мъд­рост. А бо­гос­ло­ви­те свър­зат Пре­мъд­рост­та с Вто­ро­то ли­це на Све­та Тро­и­ца – Бог-Сло­во. Та­зи иде­о­ло­ге­ма има връз­ка с Бо­го­въп­лъ­ще­ни­е­то, чий­то на­ча­лен мо­мент точ­но е фик­си­ран в но­во­за­вет­на­та книж­ни­на с бла­го­вес­ти­е­то на ар­хан­гел Гав­ри­ил. Пра­вос­лав­на­та цър­к­ва от­бе­ляз­ва то­зи ден ка­то Бла­го­ве­ще­ние и го праз­ну­ва на 25 март. В та­къв сми­съл един­с­т­ве­но­то мо­лит­ве­но и бо­гос­лу­жеб­но чес­т­ва­не на Божията Пре­мъд­рост е на 25 март.

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.