Бачковският манастир ХІV - ХV в. Предполагаемият гроб на св. патриарх Евтимий

Манастирът поддържа връзки с Грузия до късното Средновековие. Например върху сребърната обковка на известната чудотворна Богородична икона има дарителски надпис от 1311 г. от двама грузинци, жители на Тао-Кларджети. В него се казва: “Тази света икона на пресветата наша царица Богородица Петричка е обкована от двамата братя по плът от Тао, синове на Игнатий, наставника Атанасий и Окропир за 125 перпери и [нека се постави] свещник… до [нея]…” По-нататък надписът отбелязва като хронологичен маркер царуването на византийските императори Андроник [ІІ] и Михаил [ІХ] Палеолог, управлявали между 1234 и 1320 г., и на грузинските владетели Константин и Димитър Багратиди.[i] Запазено е предание, че след построяването на главната манастирска църква през 1604 г. тази икона е поставена тържествено в нея на втория ден на Възкресение Христово. Затова до днес всяка година се прави шествие до местността Клувията, в храма „Св. Архангели” се отслужва пасхална литургия, а в аязмото – водосвет. Приготвя се и се раздава курбан на всички поклонници.

Грузинци подаряват и кръста върху купола на главния храм на манастира, върху който има грузински надпис.[ii] Върху северната стена на притвора на костницата е нанесен пояснителен надпис до изображението на св. Георги Кашуетски. Днес той е изчезнал.[iii] Четвъртият грузински надпис е фрагментиран и е нанесен около образа на св. Йоан Богослов на северната стена в притвора на костницата.[iv]

През ХІV-ХV в. в гръцки ръкописен Стихирар от ХІV в. (сега в ЦИАМ № 814) е нанесена грузинска приписка вероятно от поклонник. В скриптория на Бачковския манастир през ХV в. двама грузинци с еднакво име Григол преписват голям ръкопис с Празнични четения по поръчка на Махаребели Окрокмайсдзе. По-късно паметникът е пренесен в Сванетия (Грузия), което се проследява от запазените в него приписки. Сега той се пази в Института за ръкописи “К. С. Кекелидзе” в Тбилиси.[v] В друг Стихирар от началото на ХІІІ в. в същата сбирка (ЦИАМ № 812) е оставена грузинска приписка от посетилия манастира през 1702 г. ахалцихски свещеник Йован Маркозашвили.[vi] В Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” в София се пази грузински ръкопис, който сигурно произхожда от Бачково. В него има лист с преведения надпис на иконата от 1311 г.

И до днес не е разрешен окончателно спорът къде и кога е починал последният Търновски патриарх св. Евтимий и къде е неговият гроб. Полемиката се разгаря в началото на ХХ век след разкопки на предполагаемия гроб в Бачковския манастир и последвалите многобройни публикации в пресата. Най-цялостното досега изследване на тази тема е извършил Иван Богданов, който издава специална книга.[vii] В нея авторът аргументирано и системно излага доводите и заключенията на предишните изследователи изводи относно гроба на Патриарх Евтимий, като ги допълва с някои важни доказателства.

Няма съмнение, че св. Евтимий умира и е погребан в района на Бачковския манастир В Ловешкия сборник от ХV век (днес изгубен) изрично се казва: "Тогава и Евтимий бе в Станимашко заточен, дето и завърши живота си, като остави много книжовни трудове... Понеже храмът на (Св. Богородица) Петриотиса бе съборен до основи от владетелите на нечестивите времена, затова и гробът на светеца незнаен остава до днес."

В самото начало на ХV в. в Бачковския манастир пристига българският книжовник Константин Костенечки, който е роден ок. 1380 г. в с. Костенец, Пловдивско. Той възнамерява да се учи при заточения там патриарх Евтимий, но той вече е починал. Костантин остава да се обучава при Евтимиевия ученик Андроник (Андрей). От него усвоява гръцкия език и основните принципи на Търновската книжовна школа. След завършване на обучението Константин Костенечки служи известно време при пловдивския митрополит. Но в същото време настъпват трагични събития в Тракия, които принуждават Константин да напусне българските земи и да се засели във все още свободна Сърбия, където става виден книжовник в двора на деспот Стефан Лазаревич (1389-1427) в Белград. Константин умира през третото десетилетие на ХV в.[viii]

За дяк Андрей са запазени съвсем малко сведения. Сигурно е, че от Бачковския манастир също преминава в Сърбия, където става сътрудник на Стефан Лазаревич. През 1425 г. Андрей преписва голям Панегерик, който включва 33 произведения и днес се съхранява в Църковноисторическия музей в София (№ 182). Три от тях принадлежат на патриарх Евтимий, едно на св. Климент Охридски, едно от блаж. Теофилакт Охридски, а останалите са на древни отци като св. Йоан Златоуст, Йоан Дамаскин и др.[ix]

Местното предание сочи, че гробът на патриарх Евтимий е при южния стълб пред западния вход на главния манастирски храм "Св. Богородица", което пространство се намира под олтара на прилежащата средновековна църква "Св. Архангели" (ХII в.). Там е палено неугасимо кандило чак докъм 1870 г., когато при българо-гръцката църковна разпра тази практика е прекратена.

На 20 ноември 1905 г. по самочинна инициатива на отскорошния игумен архим. Паисий (без уведомяване на Св. Синод и без присъствието на специалисти) на това място се правят разкопки и е разкрит гроб без скелет, в който се намират останки от архиерейска мантия, голям омофор и два епитрахила. На 8 декември 1905 г. разкопките продължават и в непосредствена близост до първия бил намерен втори гроб с кости, останки от монашеско облекло и свита на руло оловна плоча (лист) с надпис: „СВ[етие] МОЩИ ЕВТИМИУ ПРЕОС[в]Е[щ]ЕННОМУ АРХ[иепископу] В[еликаго] ГР[ада] ТРЪН[ова] и БЛЪГАРО[мъ] ПАТРИАР[ху].” Буквите в надписа са наредени така, че да образуват акростих СИРОТА. Отстрани са изписани букви с цифрово означение, чийто най-вероятен прочит според В. Златарски е: „1404 4 АП[рил].”

Св. Синод е известен за откритията и назначава комисия в състав: синодалният протосингел Неофит (по-късно видински митрополит), йеродякон Григорий и проф. Васил Златарски, която проверява на място фактите. Техният доклад е публикуван на цели пет вестникарски страници в бр. 50 на "Църковен вестник" от 23 декември 1905 година. Докладът описва подробно как е станало откриването на гробовете, като при отварянето на втория гроб в присъствието на игумена, всички братя и слуги "се разнесла благоуханна миризма, такава, каквато издава св. миро... Почнали да разгледват костите, от които благоуханието се разнесло все по-силно и по-силно". Комисията свидетелства, че при отварянето на гроба в нейно присъствие на 11 декември отново е било усетено "същото силно благоухание... и всички наоколо придошли граждани и военни се питаха: "какво е това благоухание?" В следващия брой 51-52 на същия вестник В. Златарски публикува още един материал за намерения надпис с приложено факсимиле.

Веднага следва реакция. Още на 2 януари 1906 г. бившият скопски митрополит Теодосий, бивш игумен на Бачковския манастир, излиза в пресата с антитеза. Негова статия е публикувана в следващия брой на "Църковен вестник" (1-2 от 13 януари 1906 г.), като в същия брой вестникът помества и статия-отговор от В. Златарски, който напълно оспорва компетентността на митр. Теодосий и опровергава неговите аргументи. На митр. Теодосий възразява и Св. Синод на БПЦ с писмо от 22 юни 1906 година.

Междувременно срещу игумена на манастира архим. Паисий е подета кампания от някои монаси и местни миряни. Стига се дотам, че той два пъти е "нападнат". Може би като част от тази кампания е пуснат слухът, че откриването на патриаршеския гроб е мистификация, извършена от игумена.

През 1911 г. Св. Синод праща втора комисия, включваща директора на Народния музей д-р Богдан Филов и проф. Йордан Иванов за изясняване на случая. Комисията установява, че гробовете не са по-стари от 1604 г., когато е въздигната главната манастирска църква и че оловната плоча с надписа не е от времето на св. Евтимий. Сякаш най-логичният извод от констатацията на Б. Филов и Й. Иванов е, че това не е гробът на св. Патриарх Евтимий. От това следват две възможности:

1. Или това не е гробът на последния Търновски патриарх - при което най-вероятната хипотеза е, че цялата работа е патриотична мистификация.

2. Или това действително е гробът на св. Евтимий, но погребението не е първично, а вторично.

Тези две хипотези на времето не са били сериозно и аргументирано изказани. Докладът на уважаваните учени Б. Филов и Й. Иванов сякаш дава храна на версията за мистификация, макар да не отправя преки обвинения. И както често става у нас, работата не стига до край, а потъва в мъгла от недоказаности и неясноти. Случаят се потулва и днес ние продължаваме да недоумяваме - наистина ли това е гробът на св. Евтимий, или това е измама. От историята на Бачковския манастир знаем, че през ХVI в. той е бил разрушен и ограбен. Най-вероятно разрушен и ограбен е бил и гробът на патриарха. Когато в края на ХVI и началото на ХVII в. манастирът е въздигнат от гръцки монаси, гробът на последния български патриарх също е възстановен, като в него е сложено това, което е останало след разрушението. Неизвестна ръка (най-вероятно на български монах) е написала паметния надпис върху оловната плоча. Иван Богданов цитира проведените по негово предложение изследвания със съвременни средства, които доказват, че надписът върху оловната плоча е стар - най-вероятно от ХVII век, а не е фалшификат от ХIХ или ХХ век. Старинен е и намереният в гроба епитрахил, а намерените там голям и малък омофор са от един архиерейски комплект.

От това следва, че е напълно възможно при въздигането на Бачковския манастир в края на ХVI и първата половина на ХVII век да е възстановен или вторично изграден гроб на св. Евтимий, в който да са препогребани останките му.[x]

В музея на обителта се намира един ценен предмет – ниска масичка с квадратен плот и призматична основа, покрита с плитка дърворезба. Най-вероятно тя е масичка за свещи. На една от стените е изрязан старобългарският надпис: „Помени, Господи, Гри[горий]”. В квадратното пано над надписа може да се разчете друг надпис на гръцки език – „Григориос”. Тези надписи най-вероятно датират от първите десетилетия на ХV в., когато в манастира все още присъстват българи. По-късно гръцкият етнически елемент надделява в продължение на няколко столетия.[xi] 

Книжовната дейност в Бачковския манастир не прекъсва през целия ХV в. Един гръцки монах на име Павел Фостиниат преписва сборник с произведения на древногръцките драматурзи Софокъл и Еврипид. Той работи над него твърде дълго време, защото в кодекса са фиксирани две негови приписки от 1460 и 1465 г.[xii]

Следва продължение

---

[i] Панарет, архим. Цит. съч., с. 11.