Разрушаването на величествения храм „Всех святих“ в Русе през 1975 г. от комунистическия режим остава като рана в съзнанието на местните жители. Русенци са убедени, че над града тегне проклятие заради вандалския безбожен акт, при който за една нощ е унищожен архитектурен шедьовър и свято място, където хиляди хора са отправяли молитви към Бога, където са погребани техните архиереи – митрополитите Василий, Михаил и Григорий.
Храмът е издигнат изцяло с дарения и е първият построен от българите след Освобождението. Сградата, проектирана от Едуард Винтер, се вписва в забележителната архитектура на Русе, но не и в плановете на комунистическата власт, която планира да го превърне в „образцов атеистичен град“.
На 26 октомври 1975 г., по времето на Доростоло-Червенския митр. Софроний, само за нощ комунистическата власт в града разрушава и изравнява със земята „Всех святих“. На негово място е построен „Пантеонът на възрожденците“, който не успява да спечели симпатиите нито на русенци, нито на гостите на града. Той остава да напомня за разрушения храм и комунистическото насилие върху съвестта на русенци.
След демократичните промени у нас веднага се ражда идеята храмът да бъде възстановен като знак за покаяние, помирение и обръщане към християнската вяра.
Първата статия за разрушената църква се появява в местния печат през 1991 г. и е на журналиста Боян Драганов. На 28 май 1993 г. в сградата на Доростоло-Червенска митрополия (по-късно преименувана в Русенска, след като Силистренска област се отделя от епархията като Доростолска епархия, бел. ред.) се създава Обществен съвет за възстановяване на църквата „Всех Святих“. След това общинският съвет на Русе гласува да се отпусне терен в Парка на възрожденците, на който да бъде възстановен храмът. Създава се и инициативен комитет начело с митр. Геласий, тогава управляващ епархията. Главният архитект на Русе Цвети Русинов възлага на арх. Тончо Тончев да се заеме с откриване и възстановяване на чертежите на съборения храм, за да бъде възстановен в предишния му вид, което обаче се оказва много трудна задача.
На 31 октомври 1998 г. се пристъпва към конкретни действия по възраждането на църквата „Всех святих“. Тогавашният Български патриарх Максим (на младини работил в Доростоло-Червенската митрополия, бел. ред.) оглавява шествие от митрополитския храм „Света Троица“ в Русе до Парка на възрожденците, където в присъствието на тогавашния кмет на града Димитър Калчев (сетне министър на държавната администрация, бел. ред.) прави първа копка за възстановяването на „Всех святих“. Храмът не може да бъде построен точно на същото място, където е бил, но все пак ще се намира в същия парк край Дунава.
На 3 юни 2007 г. тогавашният Русенски митр. Неофит (сега Български патриарх, бел. ред.) поставя основния камък за строежа на „Всех святих“ (тук). Митрополитът приема присърце идеята в Русе отново да се издигне разрушената църква. Година преди това, през ноември 2006 г., владиката става съпредседател на сдружението, което се натоварва с организацията на планирането и построяването на новия стар храм (тук).
Възстановяването на храма става изцяло с дарения – на големи и малки дарители, целият град е ангажиран със събирането на средства за „Всех святих“ (тук, тук и тук).
В началото, когато на мястото има само изкоп и целият процес предстои:
Въпреки трудностите и пречките църквата расте. Митр. Неофит следи възстановяването на храма на всеки етап:
Той продължава да следи процеса и след избирането му за Български патриарх. На молебен (тук) за храмовия празник през 2013 г. Негово Светейшество казва: „Бог да дари със здраве тези, които щедро даряват средства за храма. Обръщам се към всички да бъдат близки на тази цел – довършването на църквата. Спомням си, че патр. Максим имаше желание да освети този храм. Дано сега аз имам тази чест и възможност“, каза патр. Неофит.
Новият Русенски митр. Наум с оглавяването на епархията поема и грижата за довършването на храма и уреждане на собствеността на сградата
От 20 февруари 2016 г. „Всех святих“ премина във владение на Българската православна църква (тук). Оттук нататък предстои нелекият път постройката да се превърне в истински храм, който отново да събира русенци за молитва към Бога и за дела на милосърдие.
Повече от двадесет години и много усилия са необходими, за да се възстанови един храм, който е разрушен само за една нощ!
