Мобилно меню

4.8461538461538 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (39 Votes)
_josifsokolski.jpgВъпросът за сключването на уния с Католическата църква през 1861 г., както и личността и съдбата на един от духовните водачи на униатското движение в България, архиепископ Йосиф Соколски, са били и продължават да бъдат обект на многобройни изследвания в българската историография. Изследванията в периода преди 9.9.1944 г. са видимо групирани на про- и антиуниатски, в зависимост от мирогледа на авторите. Унията по правило се разглежда от прокатолическите автори в позитивна светлина[1] и съответно негативните оценки са приоритет на православните автори[2]. Почти в същите две тенденциозни рамки се разглеждат животът и личността на Йосиф Соколски. Трудовете по тази тема, появили се през атеистичния период от историческото развитие на България (1944-1989), въпреки сериозността и религиозната неангажираност на много от изследователите често вървят по вече прокарани пътеки и преповтарят интересни, но спорни констатации. Нещо повече, безкритичното възпроизвеждане на хипотези е превърнало някои от тях в неподлежащи на съмнение истини въпреки липсата на обективни изворови доказателства. Не са рядкост и случаите, когато съществуващите извори влизат в директно противоречие с тези мнения, утвърдили се като безспорни. В настоящата статия ще се опитаме с няколко исторически щриха да въведем читателя в епохата, сключването на унията и да хвърлим малко повече светлина върху съдбата на Йосиф Соколски след заминаването му в Русия. В статията ще използваме и няколко малко познати или въобще неизвестни на родната историография документи от централните държавни архиви на Русия и Украйна.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
vsi_svetii_athos_16v.jpg1.     Покров на Пресвета Богородица. Св. ап. Ананий (70). Преп. Роман Сладкопевец. Преп. Йоан Кукузел. Преп. Михаил Зовийски и постр. с него 36 препмчци. Преп. Сава Вишерски, Новгородски. Мчк Домнин Солунски. Икони на МБ: Люблинска, Псково-Печерска, Касперовска, Браиловска, Хербовецка и Барска. Празник в чест на Хитона Господен и Стълпа Животворящ (Груз.). St Melor мчк.

2.     Св. мчца Юстина. Св. свщмчк Киприян. Мчк Теоктист. Бл. Андрей, заради Христа юродив. Усп. на блгв. кн. Анна Кашинска. Преп. Касиан Угличски. Мчци Давид и Константин, князе Арагветски (Груз.).

3.     Св. свщмчк Дионисий Ареопагит, еп. Атински, Рустик презвитер и Елефтерий дякон. Св. Дионисий отшелник. Преп. Йоан Хозевит, еп. Кесарийски. Повест на св. Дионисий за св. Карп и двамата грешници. Преп. Сава Вишерски. Блаж. Исихий Хоривит. Мощи преп. Амвросий Оптински. Преп. Дионисий, затворник Печерски.

4.     Св. свщмчк Йеротей, еп. Атински. Мчци Домнина и дъщерите й Виринея (Св. мчца Вероника) и Проксудия (Просдока). Мчци Гай, Фавст, Евсевий и Херимон. Преп. Амон. Преп. Павел Препрости. Мчк Давикт/(гр)Адавкт и дъщеря му Калистения. Препмчк Петър, презвитер Капитолийски. Мощи Гурий, архиеп. Казански и Варсонофий, еп. Тверски. Събор на Казанските светии. Св. Стефан Щилянович (Сърб.). Преп. Амон, затворник Печерски. Блгв. кн. Владимир Ярославич Новгородски, чдтврц. Преп. Еладий и Онисим Печерски.

4.448275862069 1 1 1 1 1 Rating 4.45 (29 Votes)
New_Image.JPGЗа първи път се публикуват съчиненията на Варненски и Великопреславски митрополит Симеон (1840-1937)

На 5 септември във Варна се състоя представянето на първия том от „Съчинения” на Варненски и Преславски митрополит Симеон (1840–1937). Събитието беше част от официалното откриване на международния форум „Седмица на православната книга”, организиран от Варненска и Великопреславска митрополия.

Съставителството, подготовката на текстовете, предговора, встъпителната студия, бележките, показалците и речниците са дело на Емил Димитров; автор на послеслова е деканът на Историческия факултет на Софийския университет Пламен Митев. Издател на сборника е издателство „Изток-Запад”. Първият том от съчиненията на митрополит Симеон е с обем 768 страници.

Специално за читателите на Двери предлагаме избрани мисли и фрагменти на дядо Симеон – една уникална личност, през чийто поглед можем да проследим едни от най-драматичните десетилетия от живота на Православната църква по българските земи.

4.85 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (80 Votes)
___________0078.jpgВ редакцията се получи сигнал, онагледен от няколко снимки. Сигналът е за поредната църква, която се руши заради нашата немарливост.

Сигурно знаете, че щом попитат един митрополит: „Чия собственост е храмът?”, отговорът неминуемо е: „На Българската православна църква!” Най-много да издребнее и да каже: „На (светата) митрополия!” Ако продължат със следващия въпрос: „А кой трябва да се грижи за храма?”, отново ще получат убедения безапелационен отговор: „Християните от енорията!” Някои християни не приемат такава логика – храмът да не е техен, а само грижите за храма да са техни. Но до полемика въобще не се стига, защото в повечето случаи християните се грижат за храма си, без да се замислят, чия е собствеността. Има обаче и такива населени места, където жителите са 20-30 души, а потомците им са свикнали повече да получават нещо от неуморните старци-роботи, вместо да дават каквото и да било на родното си място. Тогава настъпва мерзостта на запустението. Тя, мерзостта, отдавна се е вселила в душите ни, но сега излиза и на мегдана, където е храмът. В повечето случаи – храм за чудо и приказ, граден от камък, голям и светъл, украсен по всички правила на християнското изкуство. Само че имало комунизъм, имало социализъм, имало и има безверие, има безморалност, цари безнаказаност... Разрушиха се сгради като замъци, къщи като дворци, ограбиха се паметници на достойни хора, дали много на света, разрушиха се свидни човешки съдби, та за църквите ли ще заплаче някой?!...

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
И. Е. Репин(Първа част)

Да се обърнем сега към тайнствата, свързани със смъртта. На фона на формалното в различни степени отношение на руските селяни към редовното участие в Тайнствата, изпъква тяхната подчертана заинтересованост от извършването на предсмъртното „напътствие”. В строгия смисъл на думата под термина „напътствие” се разбира причастяването на умиращите. Заедно с предшестващата го изповед, това Тайнство е било важен етап в предсмъртната подготовка. В широкия смисъл изповедта и причастието, извършени последователно, са били предназначени за всеки, който бил близък до смъртта – преди всичко неизлечимо болните и възрастните. И ако лекували „в името” на живота (оживяване), то напътствали заради смъртта. Навсякъде в периоди на масови епидемии рязко се покачвал броят на изповядващите се и на причастниците, В подобни кризисни ситуации към Тайнствата се обръщали цели общини, без значение от възрастта на хората. (…)

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора