Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (73 Votes)

1_63.jpgСъдбата на светите мощи на големия Божи угодник св. Николай Чудотворец е не по-малко интересна и изпълнена с неизвестни от самия му живот. Обикновено при споменаване на мощите на св. Николай читателите веднага се сещат за гр. Бари, Италия, но тук естествено възниква въпросът: защо в Бари, какво общо има този град в днешна Италия с живота и дейността на св. Николай?

На 26 август 1071 г. имп. Роман ІV (1068-1071 г.) среща при Манцикерт в решителна битка селджукските турци, водени от Алп Арслан (1059-1072 г.). Доста преди този сблъсък селджуците създават проблеми на Византия в пограничните райони в Асия и императорът се надява, че с тази битка ще отстрани проблема с турците веднъж завинаги. За съжаление, византийската армия не само претърпява сериозно поражение, но и самият имп. Роман е пленен. Това открива пред войската на селджуците огромно поле за нашествия и грабеж. Няколко десетилетия по-късно имп. Алексей І Комнин (1081-1118 г.) ще успее да си върне контрола върху Мала Азия, но както историците отбелязват, битката при Манцикерт е началото на предизвестения край на Византия. След като разгромяват армията на имп. Роман ІV селджуците се впускат в грабителски набези и скоро в ръцете им попада и района на Ликия с гр. Мир.

4.9669421487603 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (121 Votes)

1_48.jpgНа 6 декември Църквата ни почита паметта на един от най-обичаните и популярни свои светци, св. Николай Мирликийски Чудотворец. Изминали са почти 17 века от блажената кончина на св. Николай и въпреки че за това време са изписани стотици книги за живота и делото му, в научните среди продължава да битува наложилата се през 19-20 в. погрешна представа, че съхранилите се сведения за св. Николай са повече или по-малко исторически недостоверни. Тази представа, появила се и утвърдила се сред римокатолическите и протестантски богословски кръгове през миналите векове, постепенно си проправи път и в православната агиология. Слава Богу, новооткритите исторически паметници спомагат за разрушаването на тези представи и показват, че сведенията, с които разполагаме за св. Николай не само не противоречат на историческата действителност, като същевременно излизат все повече непознати сведения за живота и авторитета на този голям Божи угодник. Самият факт, че днес разполагаме с похвални слова и жития, написани от такива светила на Църквата като св. Андрей Критски, св. Методий патриарх Константинополски и редица още ранни агиографи, включително и написаното още в 4 в. „Деяния на стратилатите“ (съставено от неизвестни автори от Ликийската област, достигнало до нас в пет различни редакции), е достатъчно красноречив.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (77 Votes)
Св. Климент Римски„Всичко ново е добре забравено старо”

 

Тази позната максима е напълно приложима за богатата ни църковна история, която очаква да бъде преоткрита и представена по един съвременен начин. Хората винаги са имали нужда от водачи, на които да се доверят, от които да черпят вдъхновение, мотивация и ценностни ориентири и в чийто пример да преоткриват своята духовна идентичност. Това важи в още по-голяма степен за духовните водачи, които без лицемерие са следвали Христос и именно затова Неговата слава се е отобразила в тях. А когато тези ярки личности са живеели по нашите земи, ние ги чувстваме още по-близки, а примерът им е по-жив и по-вдъхновяващ. Личности като св. Йоан Рилски и св. Злата Мъгленска, всеки в своето време и със своето служение, са поддържали жива вярата на поколения наши сънародници и сега продължават да са духовни ориентири за хората, които търсят тяхната молитвена подкрепа. 

Но има и друг вид примери. Днес много поместни православни църкви си поставят за цел изграждането на национална църковна идентичност, като популяризират легендарни истории за пребиваването и проповедта на апостолите и техните ученици по своите земи и така повдигат достойнството и ранга на катедрите си. Получава се едно съмнително съревнование за историческо първенство. 

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)
arhangel_Mihail.jpg1. Св. чудотворци и безсребреници Козма и Дамян (Мало)Асийски, погребани във Фереман и майка им Теодотия. Препмчк Иаков Костурски и двамата му ученици иеродякон Иаков и монах Дионисий. Св. Теодота. Свщмчци Иоан еп. и Иаков презвитер. Мчци Кесарий и Дасий и 5 с тях. Мчк Ерминингелд, принц Готски. Мчци Кириена и Иулиания. SS Pabiali, Cledwyn и Dingad. St Ceitho. St Cadfan, роден в Британия.

2. Св. мчци Акиндин, Пигасий, Анемподист, Елпидифор, Афтоний и др. с тях. Св. Маркиан от Кир (Cyrus). Събор на Карелските светии. Шуйско-Смоленска икона МБ. Св. Ерк, ръкоположен от св. Патрик за иерарх.

4.8461538461538 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (39 Votes)
_josifsokolski.jpgВъпросът за сключването на уния с Католическата църква през 1861 г., както и личността и съдбата на един от духовните водачи на униатското движение в България, архиепископ Йосиф Соколски, са били и продължават да бъдат обект на многобройни изследвания в българската историография. Изследванията в периода преди 9.9.1944 г. са видимо групирани на про- и антиуниатски, в зависимост от мирогледа на авторите. Унията по правило се разглежда от прокатолическите автори в позитивна светлина[1] и съответно негативните оценки са приоритет на православните автори[2]. Почти в същите две тенденциозни рамки се разглеждат животът и личността на Йосиф Соколски. Трудовете по тази тема, появили се през атеистичния период от историческото развитие на България (1944-1989), въпреки сериозността и религиозната неангажираност на много от изследователите често вървят по вече прокарани пътеки и преповтарят интересни, но спорни констатации. Нещо повече, безкритичното възпроизвеждане на хипотези е превърнало някои от тях в неподлежащи на съмнение истини въпреки липсата на обективни изворови доказателства. Не са рядкост и случаите, когато съществуващите извори влизат в директно противоречие с тези мнения, утвърдили се като безспорни. В настоящата статия ще се опитаме с няколко исторически щриха да въведем читателя в епохата, сключването на унията и да хвърлим малко повече светлина върху съдбата на Йосиф Соколски след заминаването му в Русия. В статията ще използваме и няколко малко познати или въобще неизвестни на родната историография документи от централните държавни архиви на Русия и Украйна.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики