Мобилно меню

4.4920634920635 1 1 1 1 1 Rating 4.49 (63 Votes)

i400Размисли за една църковна традиция, която обединява двата съседни народа

Религиите не винаги са добър пример за единство и общение между хората. Нещо повече, миналото е оставило дълбоки белези между иначе близки народи, именно заради религиозни противоречия. В по-новата история на бившите социалистически страни не липсват и примери за разделение на маси от хора, именно заради техните религиозни различия. Липсата на позитивна съпричастност за съжаление вече не е рядкост и сред младите хора. Случайно ли е негативното взиране в историята или зависи от това, как тя ни бива поднасяна още в най-ранна възраст?

Всъщност историята изобилства от позитивни примери за взаимно проникване между съседни народи и този факт ни обвързва с размисъл, дали хората и традициите не изпреварват в правилна посока онова, което учени, държавници и църковни администрации често пропускат. На това място си спомням за една по-нова църковна традиция между гръцкия и българския народ, която е устойчива и в последните години придоби значителна масовост. Причината се корени в чудотворната молитвеност на един събирателен образ за хората и от двата народа, рилският светител Йоан.

4.8918918918919 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (37 Votes)

Hagia SophiaОткрай време над Византийската църква тегне обвинението в „цезаропапизъм”. Западната наука – както римокатолическата, така и конфесионално необвързаната – е категорична в твърдението си, че във Византия Църквата е била безусловно подчинена на василевса, лишена от каквато и да е свобода и сведена просто до част от държавния „апарат”.

И дори теорията, дори законодателството и да са познавали така наречената „симфония”, т. е. някакво теоретично равноправие и независимост на Църквата и на държавата във взаимните им отношения, в действителност тази норма никога не е била съблюдавана и Църквата е била само „официално християнство, което – на мястото на апологети, мъченици и йерарси, достатъчно силни, за да могат да се противопоставят на кесаря – е разполагало единствено с епископи, застанали в повече или по-малко нисък поклон пред неговите нозе”.[1]

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (25 Votes)
1_80.jpgТакава е била съдбата на Левкийския епископ Партений (миро да капе на гроба му) като викарий на Нюйоркския митрополит Андрей от 15 януари 1965 до 18 декември 1966 г. Разбира се, така не са се отнасяли към него верните православни българи, които са познавали в негово лице добрия пастир и са правили всичко възможно да изтикат политиката извън Църквата.

За дядо Партений още през април 1964 г. преди да замине за Америка редакторът на вестник „Македонска трибуна” Борислав Иванов пише до г-н проф. Спас Райкин: „Партений идва след Великден – по последни сведения. Изглежда има инструкции да се държи по-„национално”, за да може да привлича някои хора. Знам го лично и аз добре и затова ми е мъчно, че именно той идва. Той би могъл да бъде от полза за Църквата в самата България. Тук само ще се изхаби – може би затова го и пращат червените” (Спас Райкин, том 9, София, 2006, стр. 411).

На което г-н Райкин отговаря: „Партений в България принадлежи към групата на мистиците и не знам каква политика ще води тук, но ако поеме пътя на романтическия национализъм и не разбере ролята си като български църковник от мащаба на Паисий, Софроний и Бозвели, вероятно не ще има друг избор.” (с. 423).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (49 Votes)
1_69.jpgГодините, които Йосиф Соколски прекарва в Киево-­Печорската лавра (1861–1879), поставят редица неизяснени въпроси. Най-голям интерес сред изследователи­те предизвиква дипломатичният отговор на Св. синод на Руската православна църква  на  молбата  от  Йосиф  Соколски  за  връщане  в  православието,  както  и последвалото  правителствено  поръчение  към  него  за  хиротонии  на  униатски свещеници в Холмска епархия. Има ли връзка между двете събития? Случайно ли е, че Св. синод отговаря половинчато на молбата на Соколски да бъде приет в  православието,  или  става  дума  за  добре  обмислен  план,  в  който  бъдещата холмска мисия на българския архиепископ заема водещо място? Внимателният прочит на синодния отговор действително създава впечатление, че истинска­та причина за уклончивата позиция се крие някъде извън официално обявените мотиви, според които връщането на Йосиф Соколски в православието може да стане само след разрешение на Константинополския патриарх.(1) Имайки предвид общата църковна картина в столицата на Османската империя през този пери­од и влиянието, което Русия и нейната дипломация имат сред патриаршеското обкръжение и в частност върху самия патриарх, е трудно да се повярва, че през целия този последен и дълъг период от живота на Йосиф Соколски (18 години) руснаците  не  са  успели  да  издействат  положителен  отговор  на  молбата  му.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (74 Votes)

1_63.jpgСъдбата на светите мощи на големия Божи угодник св. Николай Чудотворец е не по-малко интересна и изпълнена с неизвестни от самия му живот. Обикновено при споменаване на мощите на св. Николай читателите веднага се сещат за гр. Бари, Италия, но тук естествено възниква въпросът: защо в Бари, какво общо има този град в днешна Италия с живота и дейността на св. Николай?

На 26 август 1071 г. имп. Роман ІV (1068-1071 г.) среща при Манцикерт в решителна битка селджукските турци, водени от Алп Арслан (1059-1072 г.). Доста преди този сблъсък селджуците създават проблеми на Византия в пограничните райони в Асия и императорът се надява, че с тази битка ще отстрани проблема с турците веднъж завинаги. За съжаление, византийската армия не само претърпява сериозно поражение, но и самият имп. Роман е пленен. Това открива пред войската на селджуците огромно поле за нашествия и грабеж. Няколко десетилетия по-късно имп. Алексей І Комнин (1081-1118 г.) ще успее да си върне контрола върху Мала Азия, но както историците отбелязват, битката при Манцикерт е началото на предизвестения край на Византия. След като разгромяват армията на имп. Роман ІV селджуците се впускат в грабителски набези и скоро в ръцете им попада и района на Ликия с гр. Мир.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец