Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
1Предлагаме на читателите на Двери да се включат в една интересна дискусия: Как би трябвало да изглежда църковният календар на Българската патриаршия? Църковното календарче, по което сега е организиран празничният богослужебен живот на нашата Църква, съдържа не малко грешки, наслоявани и преписвани с времето. То не е било предмет на обсъждане на специализирана синодна комисия с широко участие на богослови и други специалисти. Затова публикуваме "църковния календар" на нашия читател Георги Пърликов, който се е постарал да сравни църковните календари на различните поместни православни църкви. С черно са отбелязани имената, включени в църковния календар на БПЦ, а в курсив - неканонизирани, но почитани като свети личности.

1.   Преп. Мария Египетска. Св. свщмчк Аврамий Български. Преп. Евтимий от Суздал. Прав. Ахаз. Мчци Геронтий и Василид. Преп. Макарий Изповедник, игумен на Пелитската обител. Преп. Геронтий, Печерски канонарх

2.   Преп. Тит Чудотворец. Мчци Амфиан и Едесий. Мчца Теодора девица. Мчк Поликарп

3.   Преп. Никита изповедник, игумен на Мидикийската обител. Св. свщмчк Никита Серски. Мчци Елпидифор, Илирик, Дий, Витоний и Галик. Мчца Теодосия девица. Икона МБ “Неувядаемый Цвет/Неувяхващ Цвят”. (Преп. Йосиф песнописец.)

4.   Преп. Йосиф песнописец. Преп. Георги Безмълвник в Малея (Mountain). Св. Зосима Палестински. Мчца Фервута девица, сестрите й и слугините й. Св. свщмчк Никита Сярски. Преп. Иосиф Многострадални, Печерски. Преп. Зосима Ворбозомски. St Tigernach, Hierarch - игумен на Clones.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (90 Votes)

1_146.jpgЗа странниците на този свят, за свидетелите Божии, за светците на Църквата разказват агиографските текстове. Житията на светците са повикани за живот от Църквата в изпълнение на една от главните ѝ задачи – да свидетелства за истинността на Откровението. Именно като свидетелство те съпътстват Църквата в историческия ѝ път от Петдесетница и до днес. Специфичното при тях е това, че за разлика от всички останали исторически документи и въпреки всички превратности на времето, в основата си житията не променят своята същност.

Житие се съставя, когато е необходимо подвигът на вече засвидетелстван светец да бъде съхранен в съкровищницата на Църквата. Житието представлява своеобразен завършек на процеса на канонизация, поради което е повече документ, повече акт на Църквата, отколкото някакво умение да се съставя повествование и така съставеното повествование да се излага върху хартия. В този смисъл, ако житието бъде разглеждано само като литературно произведение, ако в него се търсят само земни, исторически факти или благочестиви разкази, т. е. ако бъде откъснато от естествената си църковна среда, то едва ли ще бъде добре разбрано. Следователно съставянето на жития, както и канонизацията като цяло, не може да бъде произволна дейност.

Църквата няма догматизирано учение за светците и тяхната прослава. Това обаче не означава, че тя няма ясни критерии, според които да установява достоверността на светителския подвиг. Точно обратното – за църковното съзнание, за опита на Църквата критериите са толкова очевидни, че не се налага те да бъдат догматизирани, макар че в днешно време – най-вече поради влиянието на инославните изповедания и окултизма – се налага принципите за удостоверяване на светостта да бъдат нарочно разяснявани и потвърждавани от специални комисии.

4.9452054794521 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (73 Votes)
Оцеляла от Баташкото кланеВсемилостивият, но и всеправеден Бог, Който промишлява както за царства и народи, така и за всеки отделен човек, никога не е оставял, не оставя и сега без Своята човеколюбива грижа и нашият православен български народ. Когато той е вървял здраво и неотклонно по Неговите пътища и е пазел заповедите Му, тогава се е и радвал на Неговите щедри благословения и е пребъдвал в мир и всяко благоденствие; когато пък е потъпквал святата Му воля и се е предавал на всякакви грехове и беззакония, смирявал го е с крепката Си десница и е допускал да го владеят друговерци и другородци, докато не се покае и завърне отново при Него.

Така нашият християнски Бог постъпи със страната и народа  ни в края на 14-тото столетие от раждането по плът на Неговия Син, Господ и Спасител наш Иисус Христос, и в края на 19-то столетие от същото преславно събитие. Най-напред заради неговите тежки и неразкаяни грехове, Той го предаде под робство на нечестивите и неверни агаряни, а след това виждайки искреното му покаяние и ужасни злострадания, му изпращаше хиляди знайни и незнайни мъченици – изкупители, които със своята пролята кръв измиха петното на неговото отстъпление и му даруваха короната на дългоочакваната и превъжделена свобода.

Слънцесияйна по блясък и звездовидна по красота перла от тази корона са светите Баташки новомъченици.

4.9661016949153 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (59 Votes)
Новоселски мъченициМного са подвизавалите се по българските земи светци, които от векове тачим и призоваваме и чиято памет e отбелязана в календара. Но Господ почита с венци не само страдалците от първохристиянските времена, а и ония, що са много по-близо до нас по време и по място и са изтърпели гонения и мъки не по-малки от древните. Ние знаем за тях от историята, ала не историята е тази, която ще ни приобщи към жертвената трапеза, която ще ни събере в храма и която ще ни укрепи във вярата. Знаците на светостта ни се дават свише, но е необходимо и нашето участие, нашето „Да бъде, Владико!”, едно друго познание, та да изтръгнем светостта от дълбината на забравата, да бъдем причастни към нейния  път, да разказваме за нея и да свидетелстваме за чудесата й.

Днес е ден на препотвърждаване на светост, заслужена пред Бога и известна на хората. Днес нашите мисли и молитви са отправени към подножието на Централния Балкан и към обителта на Светата Троица, засияла чрез мъченическия подвиг на сестрите, чиито нозе някога са докосвали тук земята и молитвени  песнопения са се въздигали денонощно заедно с уханния дим от кадилата в храма. И наистина  този манастир е като свещник, поставен нависоко, така че светлината от него, озарила във времето на априлската кървава жътва нашата земя, да не загасва никога и да заблести отново, най-вече когато Църквата ни има нужда от нея.

4.7777777777778 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (18 Votes)
2_7.jpgПреди години проучвах старините в костницата на Новоселския манастир, Троянско и открих сред другите интересни книги един екземпляр от “Изяснения на неделните и празнични евангелия” (превод – Златан Кинов, Цариград, 1857 г.). На гърба на титулния лист собственикът на книгата отбелязва: “Сие евангелие на попъ Георги Христовъ. Копува отъ священика Петъръ Цанкувъ, златаръ”. На втория форзац същата ръка нанася и втора приписка: “1868, юний 20 денъ. Когато преминаха разбойницы-те презъ Дунаватъ, въ Т-ско. Священникъ Георги Христовъ отъ градъ Севлиево”.

 

Втората бележка напомня по съдържание и стил дописките на няколко цариградски лъжепатриоти, които пишат: “Прочутият разбойник Тотю и неговите свирепи другари-разбойници не заслужават никакво съжаление” (в. “Македония”, г. І, бр. 29, 1867 г.). Цариградските чорбаджии окачествяват като “разбойници” четниците на Панайот Хитов и Филип Тотю, които се сражават с поробителите на родна земя от април до август 1867 г. А притежателят на намерената книга смята за “разбойници” юнаците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Той заимства безкритично това определение от слухове или от казионни османски вестници като “Дунав”, “Турция”, “Цариградски вестник”, на които вероятно е редовен читател.

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари