Да се изтъкват качествата на архиерей, подвизавал се „с добрия подвиг на вярата“, е трудно и даже неуместно. А още по-трудно е за мен, като приемник по катедра на такъв изряден архипастир, да го характеризирам, съзнавайки своето недостойнство спрямо неговата духовно-благородна същност.
Израснал като полусирак в бедно селско семейство, възлюбил Бога и св. Му Църква от детска възраст и изминал в смирение и послушание своя земен път, дядо Софроний трябва да е пример за всеки монах, осъзнаващ смисъла на иноческото житие.
Но той трябва да е образец и за всеки християнин, защото личността му олицетворява едни от най-великите и трудно постижими добродетели – смирението и послушанието.
Приел монашество още при обучението си в Софийската духовна семинария, той усвоява с прилежност богословските знания, а ваканциите си прекарва в Троянската св. обител, където още като малко момче е бил харизан, под покрова на Божията майка.
Негов добър приятел и съученик от младежките години е Константин Марков (бъдещият Български патриарх Кирил), с когото ги свързва искрена братска обич.