Размисли върху “Писмо до своята Църква” “Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13: 7).
“За последващите събития разумът желае да напише, но ръката е безсилна. А това, което написах, написах за вас, желаещите да узнаят това: тъй като децата, преди всичко тези, които съзнават своето духовно усиновление, желаят да узнаят какво се случва с техния отец” (Писмо до своята Църква, 30).
“За последващите събития разумът желае да напише, но ръката е безсилна. А това, което написах, написах за вас, желаещите да узнаят това: тъй като децата, преди всичко тези, които съзнават своето духовно усиновление, желаят да узнаят какво се случва с техния отец” (Писмо до своята Църква, 30).
За нас, православните богослови, е изключително важно да съхраняваме и пазим жива паметта на нашите отци и учители. Така, пишейки материал за сборник, посветен на любимия ни професор Христо Стоянов, реших да се спра на една личност, която е не толкова забравена, колкото – смело може да се каже – непозната в нашите богословски изследвания; една изключително важна свята личност от съкровишницата на преданието на Църквата, която в продължение на столетия предизвиква дискусии и динамизира богословските и духовните търсения.
Храмът "Рождество Богородично" в с. Плаково, община Велико Търново е построен през 1847 г. От началото на 2004 г. е в процедура за обявяване за паметник на културата, но може да не дочака решението... Големи пукнатини заплашват да рухне. Причината - все още не са събрани достатъчно средства за защитна конструкция.
Последната панихида за адм. Фьодор Ушаков беше отслужена в България на 1 август 2001 г. – денят, в който руската ескадра удържа блестяща победа над османския флот в сражението при нос Калиакра през 1791 г. Пред параклиса, посветен на това събитие, Варненският и Великопреславски митрополит Кирил отслужи панихида за адм. Ушаков и всички руски воини, загинали в това морско сражение.
