Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (24 Votes)

2010-07-23-029 1

Публикуваме произведението на архиеп. Теофилакт Охридски "Живот, деяния, изповедания и кратко изложение за чудесата на св. наш отец Климент, български архиепископ" в изданието му на български език от 1896 г.от известния български учен филолог Д. Матов заедно с неговия предговор. Текстът ни бе любезно предоставен от нашия читател Стоян Василев, който преписа в удобен за публикуване вид старопечатното издание.

В 1885 г., срещу хилядогодишнината от смъртта на св. Методий, аз обнародвах с български превод гръцкото житие на св. Климент под заглавие “Живот, деяния, изповедания и кратко изложение за чудесата на светия отец наш Климент, български архиепископ. Описано от светейшия и православния архиепископ на Юстиниан Първи и на цяла България, Теофилакт, който беше магистър на риторите в Цариград” [1]. Този превод беше извършен с помощта на проф. Марин Дринов, който го придружи и с кратък предговор, гдето изтъкна историко-културната важност на паметника. Досега не е изяснено добре, дали наистина това житие е съчинено от Теофилакт, както е казано в заглавието му, или от другиго. Но няма съмнение, че съчинителят ѝ е ползвал стари и достоверни факти за живота и дейността на св. Климент, а и на светите славянски първоучители Кирил и Методий. Затова този паметник е безценен за нас [2].

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

Калист мелнишкиАко ХІХ в. преоткри за православието исихазма[1], св. отци  и най-вече името на св. Григорий Палама,[2] то ХХ век определено беше времето на патристичното възраждане, на неопатристичния синтез, на задълбочен анализ, възстановяване и възраждане на Преданието. Без излишно да преувеличаваме, може да кажем, че последните двe-три десетилетия на отминалото столетие бяха белязани от един своеобразен връх в този процес, а именно изваждането от забвение на името на един светец, роден, живял и блажено починал в пределите на България – преп. Калист Мелнишки. Мнозина вероятно си задават вече въпроса, защо да е толкова важно това? Има хиляди забравени светци и мъченици на Църквата, чиято памет и подвизи не са осветлени, кое прави преп. Калист така изключителен, че преоткриването му да бъде определяно като епохално? Преди всичко, това е огромното му богословско творчество, което тепърва предстои да бъде проучено в цялост, анализирано и интерпретирано. Тук трябва да отбележим, че една значителна част от него все още е в неизвестност.

4.8974358974359 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (39 Votes)

98Сред всички славянски народи българският народ е имал Божията милост да се възползва по най-добрия начин от мисионерската дейност на св. Солунски братя Кирил и Методий, да вкуси богато от благотворните ѝ плодове. Поради тази причина и нашият народ винаги е имал ясно съзнание за това, какво дължи на своите просветители във вярата Христова. Не случайно старобългарският книжовник Черноризец Храбър в своята възхвала за българската азбука пише: „Ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?“, всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите, и брат му Методий“. И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Борис, българския княз, и на Растица, моравския княз, и на Коцел, блатенския княз, в годината 6363 от създаването на света“.

Същото благоговение пред великото дело на славянските просветители изпитва и съвременникът му Йоан Презвитер, Екзарх Български, който в своя пролог към съчинението си „Небеса“ отбелязва: „Светият човек Божи Константин, сиреч Философът, положи много усилия, създавайки буквите на славянските книги и превеждайки избор от Евангелието и Апостола, колкото успя, … и великият Божи архиепископ Методий, брат му, преведе всичките 60 канонични книги от елински език, който е гръцки, на славянски“.

4.8181818181818 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (22 Votes)

07Настоящата 60-годишнина от възстановяването на Българската патриаршия повдига въпроси, чийто отговор не е еднозначен. За първи път подобно искане се поставя на дневен ред от Св. Синод по време на Втората световна война. Тази инициатива е следствие от възстановяването на административната юрисдикция на Екзархията върху епархиите във Вардарска Македония и Егейска Тракия, които попадат под български контрол след окупирането на Югославия и Гърция през пролетта на 1941 г. Закърмени с възрожденския възглед за Българска православна църква като пазителка на националното единство, нашите архиереи свързват това възкресение на Сан Стефанска България с въпроса за патриаршеското достойнство на своята църква. Този проект обаче се проваля под въздействието на два основни фактора: войната и схизмата.   

От своя страна българското общество, както преди преврата от 9 септември 1944 г., така и след него, вижда във възстановяването на патриаршеското достойнство на БПЦ един акт на историческа справедливост. Ето защо идеята за патриаршия намира широка обществена подкрепа. Използването на историческа аргументация обаче прави този подход секуларен, докато възстановяването на патриаршеско достойнство е църковен акт. Нещо повече, неговата легитимност зависи от признанието на целия православен свят и затова той трябва да бъде осъществен в съответствие с изискванията на каноническото право и църковната традиция.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)

600281 578825705469572_907241586_nДнес се навършват 60 години от Възстановяването на патриаршеското достойнство на Българската православна църква. Годишнина, която освен повод за заслужена радост, трябва да ни бъде също така за размисъл и равносметка. Историята с патриаршеския статут на Българската църква е дълга и изпълнена с много перипетии. Въпреки обемната литература, изписана по този проблем, много въпроси остават недостатъчно осветени или имат нуждата от нов прочит. Някой  беше казал, че историята трябва да бъде пренаписвана на всеки 20 или 30 години. Това твърдение безспорно е пресилено, а и струва ни се прекалено нихилистично по отношение труда на отминалите поколения. Убедени сме обаче, че историята има нужда от нов прочит и интерпретация на всеки 20-30 години. А това с още по-голяма сила важи за държавите, които продължават да се отърсват от последствията и терора на комунистическите режими.

Българската православна църква е най-древната автономна църква, а впоследствие автокефална и патриаршия сред славяноезичните среди. Нейното учредяване става на специално заседание от 4 март 870 г. на големия IV църковен събор в Константинопол, който за Римокатолическата църква се явява дори 8-ми Вселенски събор. Това, което трябва да подчертаем и винаги да помним е, че самото нейното основаване и учредяване е санкционирано от най-високия форум на Църквата – събора, в който участват представители на цялата християнска ойкумена, включително и на Рим. С право можем да се гордеем с този факт. Само петдесетина години след учредяването си, вероятно в 917 г. веднага след победата над Византия при Ахелой или малко след това, българският самодържец Симеон Велики провъзгласява църквата ни за патриаршия. Акт, който днес няма голяма тежест от канонична гледна точка, но в онези времена е изиграл огромна роля за консолидацията и просперитета на Църквата и държавата ни.

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит