1700 години от мъченическата смърт на св. Георги Победоносец

Този велик Христов мъченик живял и пострадал по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва двадесетгодишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин. По това време срещу тях били повдигнати люти гонения: залавяли ги, затваряли ги в тъмница и ги подлагали на страшни мъчения. Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите раздадени на бедните. Така той се подготвил за велик подвиг в името на Господ Иисус Христос.

Явил се в двореца в Никомидия, столицата на тогавашна Витиния, и смело защитил християнската вяра. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от императора, Георги смело отговарял: „По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията“. Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 г.

Когато Философът беше във Венеция, епископи, попове и черноризци налетяха на него като врани на сокол и повдигнаха триезичната ерес, говорейки:

- Човече, кажи ни как тъй ти сега си създал книги на славяните и ги поучаваш?

Тях не е изнамерил по-рано никой друг: нито апостолите, нито римският папа, нито Григорий Богослов, нито Йероним, нито Августин? Ние знаем само три езика, с които е достойно да славим Бога в книгите: еврейския, гръцкия и латинския.

Философът им отговори:

- Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички? Също тъй пак слънцето не свети ли на всички?  И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми, Бога за безсилен ли смятате, та Той не може да даде (всичко това), или за завистлив, та не желае? Че ние познаваме много народи, които разбират книги и които славят Бога, всеки със свой език. Известни са следните: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други.

Ранното християнство по българските земи

Когато в античната литература се спомене името Илиопол, мислите ни обикновено се насочват към древния Египет, когато срещнем това име в Свещеното Писание  (Ам. 1:5) ние се отправяме към Антиохия (дн. Баалбек). Малцина обаче знаят, че и българските земи крият тайните на своя Илиопол. Разложкото село  Елешница  е разположено в южното подножие на Северозападния родопски масив „Белаките“ и по двата бряга на долното течение на река Златарица, която се влива в р. Места. Селото се намира на около 30 км. от големия раннохристиянски епископски център Никополис ад Нестум (с. Гърмен, при Гоце Делчев), засвидетелстван в най-ранните епархийски списъци.. По долината на р. Места заедно с топлото дихание на Бяло море, тук още в първите векове на Църквата достига и проповедта на св. ап. Павел.