Сгушена в подножието на Джамбаз тепе, днес църквата “Св. Петка – Стара” (”Св. Параскева") като че ли е известна само на по–възрастните пловдивчани, на историците и особено на бездомните, скитниците, наркоманите и катерачите, които ползват скалите над нея за катерене. Нейната камбанария обаче е известна на всички, извисила се високо над църквата, кацнала на една скала и видима от централния площад и от минаващите по булевард “Цар Борис Трети”.
Историята на тази малка църква е свързана с падането на България под турско робство. След превземането на Пловдив от ордите на Лала Шахин през 1371 г. съществувалата дотогава катедрална църква, построена от цар Иван Асен Втори в памет на пренасянето на мощите на св. Петка Епиватска (Българска) от Цариград в Търново и посветена на същата светица, е превърната в джамия. Това е днешната Джумая джамия. На православното население е разрешено да си построи нова църква в чест на св. Петка в подножието на Джамбаз тепе. Смята се обаче, че на това място е имало вече съществуващ православен храм, принадлежащ на катедралата, но посветен на преподобномъченица Параскева, св. Петка Римлянка, чиято памет се чества на 26 юли.