Мобилно меню

3.6857142857143 1 1 1 1 1 Rating 3.69 (70 Votes)

stay45През 1962 г. с решение на Светия Синод на Българската православна църква е канонизиран преп. Паисий Хилендарски[1]. Решението на архиереите е по повод 200г. от написването на Славянобългарска история, с която се положи начало на Възраждането на българската просвета и култура, на националното самосъзнание и идентичност. Десет години по-рано през 1952 г. мъченически загива духовникът, пастирят, просветителят на Родопите – протойерей Евстатий Янков от Чепеларе. Между двете личности – тази на св. преп. Паисий Хилендарски и на прот. Евстатий Янков има някои сходни черти и характеристики, които ще се опитам да разкрия в този текст относно личността и духовно просветителската дейност на свещеника-мъченик от Чепеларе.

Преп. Паисий Хилендарски пише и разпространява Славянобългарска история, с което възражда българското самосъзнание, националното чувство и спомага в определена степен за укрепване на православната вяра у българите. Протойерей Евстатий Янков, чиято канонизация като мъченик на вярата предстои, със своето пастирско и просветителско дело изгражда не само българското самосъзнание сред жителите на Средните Родопи, но и допринася за общия им обществен живот и за запазването на етническия мир, за взаимната любов и уважение между християни и мюсюлмани, между българи и българомохамедани в един смесен район. Нещо много по-важно – той ражда души в Христос, просвещава в Христос и укрепва православната вяра не само в Чепеларе, откъдето е родом, не само в Родопите, но и в цяла България, тъй като е широко известен духовник, проповедник и пастир. Тази просветителска дейност в Христос е цел на настоящото изследване във връзка с протойерей Евстатий Янков.

4.9487179487179 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (78 Votes)

sv-DimitraНа 18 април 2008 г. с решение на Св. Синод на Украинската православна църква (Московска патриаршия) преп. Димитра (1810-1878) беше причислена към лика на светците. До нейната канонизация у нас не се знаеше абсолютно нищо за жертвения подвиг на тази българка, посветила живота си на нуждите на бедните и страдащите. Почитта към нея в Киев беше местна, а в България нямаше дори исторически бележки за нейния живот. След канонизацията на преп. Димитра православните медии у нас хвърлиха малко повече светлина върху личността ѝ и така християнската общност у нас разбра, че още една светица с български произход ще бъде почитана в календара на Украинската църква.

За съжаление честванията отминаха, а с тях и първоначалната еуфория за „българската светица в Киев“. Дори Доростолска епархия, която би трябвало да полага грижа за популяризиране на спомена за просиялите в нея светци, не положи усилия да проучи и изготви житие на светицата, което би могло дори да обогати наличните в Украйна сведения за нея.

Тъй като споменът за праведниците не бива да тъне в забрава, в настоящата статия ще се опитаме да запълним отчасти тази празнина, като за целта ще приведем освен събраните досега сведения от Свето-Введенската обител в Киев, още и информация от малко известни и непубликувани досега документи от Централния държавен архив на Украйна, свързани с живота и делото на преп. Димитра.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)

kjkhgfxПочти вековният житейски път на Негово Светейшество Българския патриарх Максим е посветен на служение на Българската православна църква. Зад фактите на биографичната справка се крие един пълнокръвен човешки живот със своите радости, успехи, страдания и много труд. Но той остава скрит зад образа на Патриарха. Няколко снимки от живота на Негово Светейшество представят моменти от неговия път, започнал от с. Орешак и завършил като предстоятел на Българската православна църква. 

Уникалните фотографии са от архива на Борис Цацов, на когото благодарим за предоставянето им и за историята, свързана с тях.

На първата снимка: Една от първите фотографии на бъдещия патриарх след ръкоположението му за Браницки епископ. Хиротонията му извършена на 30 декември 1956 г. в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". По това време той е главен секретар на Св. Синод. На този пост той остава до 1960 г.

4.8048780487805 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (82 Votes)

835Колко много добродетели са приписвани на мъртвите,

за да бъдат унижени живите

Удивително е колко патос, страсти и обвинения се развихриха у нас заради създаването на „български” казашки клон на „Всевеликата Донска войска” в руското подворие в София. А където има много страсти, там винаги има и много лъжи. Ако ставаше въпрос за политика, това някак си можеше да се преглътне. Все пак вече свикнахме в политическия живот нещата да се случват по този начин – за партийните врагове 10-те Божи заповеди не важат. Важното е „нашите” да победят, а по какъв начин, няма значение. И дали ще оцелеят враговете, също няма значение. Тревожното в случая е, че тази порочна практика започва все по-често да се използва и в църковните среди, респективно медии. Не искам да повтарям вече изреченото за кризата, бих казал даже драмата, в руското подворие и не към това искам да насоча вниманието на читателите. Провокира ме агресивното манипулиране на историята, която като една истинска слугиня всеки дърпа накъдето му е угодно, за да оправдае всяко безобразие. Когато обаче тези неща се случват в Църквата, лъжата не бива да се подминава с мълчание.

4.8611111111111 1 1 1 1 1 Rating 4.86 (36 Votes)

Христос и_болшевикиБолшевишката революция в Русия от 25 октомври (7 ноември) 1917 г., извършена от комунистическата партия под ръководството на дръзкия си вожд, се превръща по силата на обстоятелствата в събитие-образец, което ще определи по сетнешния ход на историята през ХХ век, подобно на това, което направи в своето време Френската революция. Специфична особеност на утвърдилия се на власт след края на Първата световна война болшевишки режимi е неговата крайна религиозна нетърпимост и антицърковност, проявили се в безпрецедентния опит за подчиняване на религиозните институции чрез тяхното преследване и унищожение. Руската православна църква е първата църква в света, която опитно познава и понася пряката конфронтация, гонения и физическо изтребление от страна на болшевиките и фактите за нейната мъченическа съдба през 20-те и 30-те години на ХХ век постоянно присъстват на страниците на българския църковен печат и в множество официални решения и документи на Св. Синод от това време.

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики