Преподобните монаси на Рилския манастир знаят добре Завета на основателя на манастира, съобразяват се с него и често се хвалят с мъдрите му отечески наставления. Знанието на тоя Завет е от полза за всички.

През тази година се навършват 985 години  от  блажената  кончина (1020 – 2005 г.) и 955 години от откриването на светите  мощи (1050-2005 г.) на св. Симеон Нови Богослов.

Св. Симеон  Нови  Богослов  е  един  от по-късните  по  време  велики  отци  на  Църквата. Роден  е  през 949 г. в  знатно и богато   семейство в пафлагонийското  селище  Галат. Получил литературно  и  философско  образование  в  Константинопол, където  му предстояла  блестяща  кариера  в  царския  двор. Но  това  не  го блазнело: младежът  жадувал  за  духовен  живот.

В повечето славянски езици думата "покров" означава едновременно "покривало" и "защита".
Празникът Покров на пресвета Богородица възниква през X век, за да се почете явяването на Божията Майка в Константинопол.
Това необикновено знамение е станало в първата половина на Х век, в края на живота на св. Андрей Юродиви († ок. 936 г.).
В църквата във Влахерна, близо до градските порти по време на нощно бдение, няколко души видели Богородица, съпровождана от Св. Йоан Кръстител, Св. Йоан Богослов и други светци.

В своя задълбочен исторически труд История канонизации святых в Русской Церкви (М., 1903 г.), проф. Е. Голубински обобщава принципите на древнохристиянската Църква за прославление на светци. Според вярването на Църквата мъченичеството е такъв подвиг, който сам по себе си доставя на подвижника венец на светостта. В общия мъченически тропар се изтъква, че мъченикът приема нетленен венец от Христа, нашия Бог, чрез самото си страдание: „Твоят мъченик, Господи, (името) в страданието си прие нетленен венец от Тебе, нашия Бог”.

В писмото си до Фортунат, с което го увещава към мъченичество, св. Киприан Картагенски убедително изяснява величието на този подвиг в Божиите очи: „Като дадохме на вярващите по Божието благоволение първо кръщение, нека подготвяме всекиго за друго кръщение (т. е. мъченичеството), внушавайки и поучавайки, че това кръщение и по благодат е по-голямо, и по сила по-възвишено, и по  чест по-драгоценно – кръщение, за което се радва Бог и Неговият Христос, кръщение, след което никой вече не греши, което е завършек на преуспяването в нашата вяра и при което отиващите си от света тозчас се съединяват с Бога. Във водното кръщение се приема прошка на греховете, а при кръщението с кръв – венеца на добродетелите”.