1700 години от мъченическата смърт на св. Георги Победоносец
Този велик Христов мъченик живял и пострадал по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва двадесетгодишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин. По това време срещу тях били повдигнати люти гонения: залавяли ги, затваряли ги в тъмница и ги подлагали на страшни мъчения. Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите раздадени на бедните. Така той се подготвил за велик подвиг в името на Господ Иисус Христос.
Явил се в двореца в Никомидия, столицата на тогавашна Витиния, и смело защитил християнската вяра. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от императора, Георги смело отговарял: „По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията“. Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 г.
20 април - С кръста и знамето
Прение с триезичниците: из пространно житие на св. Кирил
- Човече, кажи ни как тъй ти сега си създал книги на славяните и ги поучаваш?
Философът им отговори:
Българският Илиопол
Когато в античната литература се спомене името Илиопол, мислите ни обикновено се насочват към древния Египет, когато срещнем това име в Свещеното Писание (Ам. 1:5) ние се отправяме към Антиохия (дн. Баалбек). Малцина обаче знаят, че и българските земи крият тайните на своя Илиопол. Разложкото село Елешница е разположено в южното подножие на Северозападния родопски масив „Белаките“ и по двата бряга на долното течение на река Златарица, която се влива в р. Места. Селото се намира на около 30 км. от големия раннохристиянски епископски център Никополис ад Нестум (с. Гърмен, при Гоце Делчев), засвидетелстван в най-ранните епархийски списъци.. По долината на р. Места заедно с топлото дихание на Бяло море, тук още в първите векове на Църквата достига и проповедта на св. ап. Павел.
Кратко житиеописание на св. Григорий Паламà
Св. Григорий Паламà е роден през 1296 г. в Константинопол, в семейство на бежанци от Мала Азия. Наличието на фамилно име – Паламà – свидетелства за знатност на неговия произход (в онази епоха обикновените хора се различават само по име и прозвище). Фамилията Паламà е известна през 14 в. в столицата с благочестието и добродетелите си.1 Неговият баща Константин Паламà е сенатор и приближен на византийския император Андроник II (1282-1328). Известно е, че на Константин Паламà е било възложено възпитанието на императорския внук Андроник (бъдещият имп. Андроник III), връстник и приятел на синa му Григорий.
От Похвалното слово за св. Григорий Паламà, написано от св. Филотей Кокин, е запазено сведение, че Константин Паламà е практикувал Исусовата молитва и така дълбоко се е вглъбявал в нея, че по време на заседанията на сената не чувал отправените към него въпроси. В един такъв случай Андроник II казал: „Не го безпокойте, нека се моли“. Преди смъртта си през 1303 г. Константин Паламà приема монашество.
Аристократичният произход на Григорий Паламà му позволява да получи за времето си подходящо образование и да завоюва репутацията на отличен познавач на Аристотел. С това се опровергава разпространеното убеждение, че „мистичният“ Изток се е интересувал предимно и само от Платон, а пък „рационалният“ Запад – от Аристотел. По всяка вероятност такова разграничение не е съществувало.2