Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат” (1 Кор. 13:12)
1. Въведение
Библейско-християнската традиция в разбирането на миналото, настоящето и бъдещето има свое място в изграждането на европейската християнска цивилизация. За съжаление духът на тази традиция е позабравен в последните столетия и сега е наложително възвръщане към него. В постмодерното пространство, където всички идоли се разрушават, отново има шанс разгръщането и възраждането на библейско-светоотеческото разбиране за началото, динамиката и краят на историята. Този въпрос е пряко свързан с деятелите, творците на историята – личностният Бог и оличностеният човек. Осъзнаването и възприемането на факта, че светът и историята имат начало, неизменно ни довежда до въпроса за края на историята, за края на времето.
На 26 октомври Православната църква отбелязва паметта на св. Димитър Солунски.
Той e роден в Солун през 3 век. Родителите му били тайни християни. Бащата на светеца бил градоначалник на Солун, а след смъртта му този пост бил поверен на Димитър.
Той получил заповед да очисти града от християните, но вместо това станал техен защитник. Заради вярата си в Христос св. Димитър бил затворен в тъмница и убит.
След като се прекратило гонението срещу християните над лобното място и гроба на св. Димитър бил построен малък храм, където ставали множество чудеса. От мощите на светеца изтичало благоуханно миро и затова той е наречен Мироточиви.
На 16 октомври 2005 г. Високопреосвещеният Сливенски митрополит Йоаникий освети новопостроения храм “Св. Йоан Рилски” в с. Равадиново, община Созопол, на 6 км. от града. В св. литургия взеха участие протосингелът на Сливенска митрополия архимандрит Григорий, архиерейският наместник в Бургас ставрофорен иконом Борис Беров и членът на епархийския съвет ставроф. икон. Иван Попов, който от 1978 г. служи в Созопол и Равадиново, а доскоро и в с. Черноморец.
Преподобните монаси на Рилския манастир знаят добре Завета на основателя на манастира, съобразяват се с него и често се хвалят с мъдрите му отечески наставления. Знанието на тоя Завет е от полза за всички.
Когато човек се зачете в Завета на Рилския светец, не може да не се удиви на всестранните му познания на Свещ. Писание и наставленията, които той дава в своите завещания към монасите. Те са затрогващи, израз на отеческа загриженост на едно сърце, пламтящо от любов към своите чеда – слова на голям духовен учител-педагог. Зачетем ли се в тоя Завет, мило ще зазвучи в душите ни неговият глас.
През тази година се навършват 985 години от блажената кончина (1020 – 2005 г.) и 955 години от откриването на светите мощи (1050-2005 г.) на св. Симеон Нови Богослов.
Св. Симеон Нови Богослов е един от по-късните по време велики отци на Църквата. Роден е през 949 г. в знатно и богато семейство в пафлагонийското селище Галат. Получил литературно и философско образование в Константинопол, където му предстояла блестяща кариера в царския двор. Но това не го блазнело: младежът жадувал за духовен живот.
Ежемесечната поддръжка от нашите съмишленици (дори и със символични суми), ще е от голямо значение за нашата работа в бъдеще. Ако желаете повече информация как можете да подпомогнете развитието на образователните ни проекти, щракнете тук: