Св. Григорий Палама е роден през 1296 г. в Константинопол, в семейство на бежанци от Мала Азия. Наличието на фамилно име – Палама – свидетелства за знатност на неговия произход (в онази епоха обикновените хора се различават само по име и прозвище). Фамилията Палама е известна през 14 в. в столицата с благочестието и добродетелите си.1 Неговият баща Константин Палама е сенатор и приближен на византийския имп. Андроник II (1282-1328). Известно е, че на Константин Палама е било възложено възпитанието на императорския внук Андроник (бъдещият имп. Андроник III), връстник и приятел на синa му Григорий.
От Похвалното слово за св. Григорий Палама, написано от св. Филотей Кокин, е запазено сведение, че Константин Палама е практикувал Исусовата молитва и така дълбоко се вглъбявал в нея, че по време на заседанията на Сената не чувал отправените към него въпроси. В един такъв случай Андроник II казал: „Не го безпокойте, нека се моли“. Преди смъртта си през 1303 г. Константин Палама приема монашество.
Аристократичният произход на Григорий Палама му позволява да получи за времето си подходящо образование и да завоюва репутацията на отличен познавач на Аристотел. С това се опровергава разпространеното убеждение, че „мистичният“ Изток се е интересувал предимно и само от Платон, а пък „рационалният“ Запад – от Аристотел. По всяка вероятност такова разграничение не е съществувало.2
На около 2 км североизточно от Сопот, закътан в пазвите на величествения Балкан се намира Сопотския мъжки манастир „Възнесение Господне” (или „Св. Спас”).
Тропар глас 4,
Манастирът „Св. Илия” в с. Чинтулово, община Сливен има дълга история. В последното десетилетие местните хора, енорийският свещеник о. Мариян Тодоров и Сливенска митрополия в лицето лично на митрополит Йоаникий са подели инициатива за възстановяването на манастира. Специално за читателите на „Двери” о. Мариян Тодоров разказва историята на св. обител, с което иска да направи повече хора съпричастни на идеята за възраждането й и да ги призове да подкрепят началото на новия й живот.
