Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
По случай 125 години от кончината на Неофит Рилски

Потънали в проблемите на трудното ни ежедневие, някак между другото отбелязваме, че датата 1 ноември е посветена на българските народни будители, на дейците на българското духовно възраждане и на утвърждаването на българската народност като равноправна и суверенна нация.

Всеки културно издигнат човек в нашето съвремие би могъл да разкаже безброй подробности за живота и делото на величествените гении от Западноевропейския ренесанс -Данте Алигиери, Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти… Би могъл на един дъх да изброи поне най-ярките имена и в Българското възраждане: свети Иван Рилски, Климент, Наум, Ангеларий, Сава – светите ученици на солунските братя Кирил и Методий, свети Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски… Само че, знае отчайващо малко или почти нищо за личността и святото им дело.

4.7777777777778 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (18 Votes)
Из­во­ри за жи­во­та и пър­ви­те чу­де­са на св. Иван Рил­с­ки са жи­ти­я­та му. В не­го­во­то На­род­но (Бе­зи­мен­но) жи­тие, рил­с­ка ре­дак­ция с текст от ХІV в., за Ус­пе­ни­е­то на св. Иван Рил­с­ки че­тем след­но­то: "Дой­де Йо­ан Бо­гос­лов и ка­за на све­те­ца: "Пра­тен съм от Бо­га да ти въз­вес­тя ра­дост. Рад­вай се, слу­жи­те­лю Гос­по­ден! При­гот­ви ти се ве­не­цът…" И Пре­по­доб­ни­ят наш отец Йо­ан пус­тин­но­жи­тел по­чи­на в 18 ден на ме­сец ав­густ… По-къс­но по цар­с­ка за­по­вед нет­лен­но­то тя­ло на све­ти Иван бе­ше пре­не­се­но в Сре­дец, град бъл­гар­с­ки, и там му се из­диг­на храм…" Жи­ти­е­пи­се­цът не съ­об­ща­ва го­ди­на­та на св. Ива­но­ва­та кон­чи­на. Лю­бо­пит­но е да се от­бе­ле­жи, че са­мо в то­ва жи­тие на Рил­с­кия све­тец са от­бе­ля­за­ни де­нят и ме­се­цът на не­го­во­то ус­пе­ние.

4.7 1 1 1 1 1 Rating 4.70 (20 Votes)
И рус­ко­то на­род­но пре­да­ние го­во­ри, че в съд­бо­нос­ни за Бъл­га­рия дни дес­ни­ца­та на св. Иван Рил­с­ки би­ла от­не­се­на в Ру­сия. В то­ва ни уве­ря­ва и с най-но­вия си кру­пен труд от 385 стра­ни­ци съв­ре­мен­ни­ят рус­ки ис­то­рик Ни­ко­лай Ни­ко­ла­е­вич Ча­лих под заг­ла­вие "Рыльск. Ис­то­рия с древ­ней­ших вре­мен до кон­ца ХХ ве­ка", Курск, 2006. Спо­ред не­го­ви­те из­с­лед­ва­ния, сред го­ля­ма бъл­гар­с­ка емиг­ран­т­с­ка въл­на по вре­ме на ви­зан­тийс­ко­то вла­ди­чес­т­во (972-1014) има­ло и не­кол­ци­на мо­на­си от Рил­с­кия ма­нас­тир. Те но­се­ли със се­бе си дес­ни­ца­та на рил­с­кия све­тец и бъл­гар­с­ки кни­ги.

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (15 Votes)
Епископ Николай Велимирович (1881-1956) е виден богослов и йерарх на Сръбската Православна църква, с право наричан "нов Златоуст." Роден е на 23 декември 1880 г. в с. Лелич, Южна Сърбия. Получава първоначалното си образование в известния монастир Челие, а по-късно завършва белградската семинария и следва във висши учебни заведения в Берн, Женева, Лондон и Петербург. Защитава докторат по богословие в Берн и по философия в Женева. През 1909 г. приема монашество в манастира Раковица. С приемането на монашество той посвещава всички свои богати познания и необикновени заложби на служение Богу, на Православната Църква и на своя народ.

Труден и изпълнен с превратности е житейският път на еп. Николай. Във войните от 1912 до 1918 г. участва активно като доброволец, проповядва и помага на пострадалите. През 1915 г. правителството го изпраща в Англия и Америка. Връща се през 1919 г., когато го избират за Жички епископ. През 1920 г. е преместен в Охридската архиепископия, но по настояване на Архиерейския събор и народа е върнат отново в Жича (1936 г.).

След окупацията на Югославия през 1941 г. е интерниран от германските нацисти и изпратен в концентрационния лагер Дахау заедно със сръбския патриарх Гавриил. Освободен през 1945 г., той не се връща в комунистическа Югославия, а през 1946 г. се преселва в САЩ.

3 1 1 1 1 1 Rating 3.00 (10 Votes)
Храм Пър­ва­та епар­хия на Рус­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва на те­ри­то­ри­я­та на днеш­на  Са­ра­тов­с­ка гу­бер­ния би­ла от­к­ри­та по хо­да­тайс­т­во­то на св. бла­го­ве­рен княз Алек­сан­дър Нев­с­ки през 1261 г.

Са­ра­тов­с­ка епар­хия през вре­ме­то на цар­с­ка Ру­сия би­ла бо­га­та на хра­мо­ве. В гр. Са­ра­тов през 1901 г. има­ло 49 цър­к­ви, па­рак­ли­си, жен­с­ки ма­нас­ти­ри (при то­ва до­ре­во­лю­ци­о­нен Са­ра­тов бил поч­ти 6 пъ­ти по-ма­лък по площ от се­гаш­ния, а по на­се­ле­ние - 7,3 пъ­ти). Към края на 1918 г. в Са­ра­тов­с­ка епар­хия има­ло 891 дейс­т­ва­щи  хра­ма, 15 ма­нас­тира, ски­то­ве, от­шел­ни­чес­ки ки­лии.

В съ­вет­с­ко вре­ме мно­го хра­мо­ве би­ли взри­ве­ни, опус­то­ше­ни, ос­к­вер­не­ни…. От ку­по­ли­те съ­ба­ря­ли кръс­то­ве­те, пре­то­пя­ва­ли кам­ба­ни­те, из­га­ря­ли ико­ни­те.

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора
   

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата